Определение № 607 от 23.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр. София, 23.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20261000600851 по описа за 2026 година

Подаден от Кюстендилската окръжна прокуратура частен протест в срока и по реда на чл. 342, ал.1 НПК е станал повод за извършената от САС проверка по гл. 22 НПК на протоколното определение (с № 178/08.05.26 г.) от разпоредителното заседание по н.о.х.д. № 140/26 г. на КОС, в частта му, в която съдебното производство е било прекратено (чл. 249, ал.1-2 НПК), а делото - върнато на прокурора поради неяснота (непълнота и противоречие) при формулировката на обвинението срещу подс. Г. В. Г. по чл. 255, ал.3, вр. ал.1, т.т. 2, 6 и 7 НК – неяснота, оценена от първата инстанция като съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита (чл. 248, ал.1, т.3 НПК).

Несъгласието на прокурора, залегнало в частния протест, е аргументирано с тезата, че в обвинителния акт няма неяснота: нито по отношение на мястото на деянието (подаването на инкриминираната справка – декларация); нито относно документалния порок в ползваните счетоводни документи (неистински или неверни); нито в начина, по който е описан механизмът за неправомерното приспадане на данъчния кредит (чл. 255, ал.1, т.7 НК).

САС намери, че следва да потвърди оспореното определение.

Неоснователността на подадения частен протест може да бъде изведена още от произнасянето на Апелативния съд с Решение № 62/09.03.26 г. по в.н.о.х.д. № 1532/25 г., с което постановената спрямо подсъдимия осъдителна присъда по първоначално образуваното н.о.х.д. № 156/25 г. на КОС е била отменена, а делото – върнато за повторно разглеждане (чл. 335, ал.2 НПК) в първата инстанция с изрични указания за 1 връщането му на прокурора при новото разпоредително заседание.

Решението на САС на този етап е единственият съдебен акт, който е проверил в цялост законосъобразността на досъдебната дейност, годността на обвинението и последващите първоинстанционни действия по съдебното му разглеждане. То има не само задължителната сила на чл.413, ал.1, вр. чл. 412, ал.2, т.1 НПК, но и обвързващи указания за отстраняването на процесуални нарушения, с които новият първоинстанционен съдебен състав (по законова аналогия от чл. 355, ал.1, т.3 НПК) е следвало да се съобрази. Така, че сега разглежданият частен протест по косвен път се опитва да оспорва не произнасянето на КОС по чл. 249, ал.1-2 НПК, а дадените порано (но в същия смисъл) указания на САС за корекция на пороците в обвинението, пряко засягащи защитата на подс. Г.. Ето защо, не се и налага повторно (този път – в процедура по гл. 22 НПК) апелативната инстанция да изброява нуждата от поправяне на обвинителния акт в частта му относно мястото на деянието, вида на порочно ползваните данъчни фактури, описанието на механизма за неправомерното приспадане на данъчния кредит и т.н.

Нужно е само за юридическа прецизност САС да обърне внимание на неправилния подход на Окръжния съд да разграничава описаната в обвинението престъпна дейност на първо (чл. 255, ал.1, т.2 НК), второ (т.6) и трето (т.7) деяние на иначе единното престъпление. Различните проявни форми на изпълнителната дейност по чл. 255, ал.1, т.1-7 НК не съставляват отделни деяния на престъплението (по смисъла на чл. 26 НК), а признаци в рамките на основния състав, които могат да съществуват кумулативно или алтернативно (за разграничението между „деянието“ и отделните му проявни форми – вж. разясненията в разд. „1.6“ към Т.р.2/09-ОСНК, които – макар и посветени на друг престъпен състав - съдържат общи правни положения по проблема). Тази непрецизност, която вероятно КОС е възпроизвел дословно от констатациите в отменителното Решение № 62/09.03.26 г. по в.н.о.х.д. № 1532/25 г. на САС, не рефлектира върху законосъобразността на проверяваното определение, защото същината на неговия предмет не е теоретичният въпрос за деянието и различните му проявни форми, а качеството на обвинителния акт и произтичащите от него последици за правото на защита на подсъдимия.

Водим от изложеното дотук, на осн. чл. 345, ал.1 НПК, САС (НО, III с.), ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 178/08.05.26 г. по н.о.х.д. № 140/26 г. на КОС, в частта му относно произнасянето по чл. 249, ал.1, вр. чл. 248, ал.1, т.3 НПК.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3