Решение № 2428 от 09.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2428 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20211110163117 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК- във фазата по допускане на делбата.

Предявен e от А. С. К. срещу Д. С. Ч. конститутивен иск с правно оС.ание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на следните недвижими имоти:

1 / сграда с идентификатор .................. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район „Подуяне“, ул. .......................... със застроена площ от 66 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, 2 / сграда с идентификатор ...................3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор па АГКК, с адрес: гр. София, район „Подуяне“, ул. .......................... със застроена площ от 28 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна;

3 / сграда с идентификатор ...................4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район „Подуяне“, ул. .......................... със застроена площ от 18 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж;

4 / сграда с идентификатор ...................6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район „Подуяне“, ул. .......................... със застроена площ от 11 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка на допълващо застрояване, ведно с прилежащата общо ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор .................. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр. София, район „Подуяне“, ул. .......................... с площ от 581 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 156, 391, квартал: 282, 292, парцел XIV, V, при съседи: имоти с 1 идентификатори: ......................

Ищцата твърди, че през 1952г. по силата на договор за покупко- продажба нейният дядо С.И. Ч. придобил 239/591 идеални части от гореописания поземлен имот с идентификатор .................., представляващ съгласно легитимиращите го документи за собственост дворно място от 591 кв.м., съставляващо неразделна част от парцел XIVчетиринадесети, от квартал 282, по плана на гр. София, от които 591 кв. м. 113 кв. м. били придадени по регулация към парцела, но били с неуредени сметки по регулация. Поддържа, че с договор за дарение от 30.12.1975г. дядо й С. Ч. дарил на баща й С. Ч.- баща и на ответницата Д. Ч., собствените си 239/591 идеални части от поземления имот, а през 1976г.

С. Ч. се снабдил с нотариален акт, по силата на който се легитимирал като собственик и на ½ идеална част от 113 кв. м. от целия поземлен имот, в частност от тези 113 кв. м., които до този момент били с неуредени сметки по регулация. След смъртта му на 16.09.2003г. С. Ч. бил наследен от ищцата А. К., сестра й- ответницата Д. Ч., както и от тяхната майка В. Ч., а след смъртта на последната на 10.06.2016г. като единствени собственици на притежаваната от С. Ч. идеална част от поземления имот при равни квоти се легитимирали А. К. и Д. Ч..

Останалите идеални части от поземления имот, придобити по договор за продажба от И.М. през 1952г., били наследени след смъртта му на 09.01.2015г. от неговите синове А. И. А., К.

И. А. и В. И. А., респ. от техните наследници. Ищцата заявява изрично, че между първоначалните собственици на поземления имот, респ. между техните наследници не е извършвана делба на поземления имот, както и че в полза на праводателите й не било учредявано право на строеж за построяване на сградите, чиято делба се иска.

Същевременно, в писмена молба от 25.06.2025г., както и в проведеното на 02.07.2025г. открито съдебно заседание от името на ищцата е уточнено, че процесните сгради са построени от родителите на страните, които, считано от 1976г. и до смъртта си, упражнявали фактическа власт върху същите с намерение за своене, каквото впоследствие било осъществявано и от А. К. и Д. Ч.. Поради това поддържа, че единствено последните са съсобственици при равни квоти на делбените имоти, като не оспорва обстоятелството, че останалите две построени в поземления имот сгради с идентификатори ...................1 и ...................5 са собствени единствено на наследниците на И.М., респ. на техните наследници. Поради това в проведеното на 12.11.2025г. открито съдебно заседание е заявила, че не поддържа иска за делба за посочените две сгради- така, както това са сторили всички останали съделители- ответницата Ч. и наследниците на И.М., а единствено по отношение на сградите с идентификатори .................., ...................3, ...................4 и ...................6, ведно с прилежащата ½ идеална част от поземления имот, върху който са изградени.

С оглед на така изложеното и съобразно изрично заявената в проведеното на 12.11.2025г. открито съдебно заседание воля от името на всички сочени за съсобственици на поземления имот лица- наследниците и на С. Ч., и на И.М., за десезиране на съда от разглеждане на иска за делба по отношение на сгради с идентификатори ...................1 и ...................5, както и на поземления имот, в който същите са построени- поземлен имот с идентификатор .................., чиято делба като такъв е изрично поискана с молба от 21.09.2022г., с определение, постановено в същото заседание и влязло в сила на 20.11.2025г., производството по делото е прекратено по отношение на посочените имоти и на следните лица: С. А. Б., М. И. А., К. И. А., Н. И. А., И. В. А., Й. В. А. и С. В. А..

В подадения в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на иС.ата молба, както и в проведените на 02.07.2025г. и на 12.11.2025г. открити съдебни заседания ответницата Д. Ч. потвърждава, че съсобствеността по отношение на процесните сгради е възникнала именно на поддържаното от ищцата оС.ание, както и при сочените от нея квоти- по ½ идеална част от самостоятелните обекти и от прилежащата им общо ½ идеална част от поземления имот, върху който са построени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 2 преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални предпоставки (юридически факти):

1) ищецът да е носител на право на собственост върху съответна идеална част от включените в делбената маса имоти; 2) предмет на делбата да е годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, вр. чл. 34, ал. 2 ЗС.

Индивидуализацията на имотите, предмет на делбата, се установява от надлежно приобщените като писмени доказателства Нотариален акт за продажба № 140, том IX, дело № 1688/1952г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14, том V, дело № 818/1975г., Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придаден по регулация № 74, том IV, дело № 748/1976г., скици на поземлен имот с идентификатор .................. и на сгради с идентификатори .................., ...................3, ...................4 и ...................6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед РД-184/09.03.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, архитектурен проект № 15/1979г. за жилищна сграда на 60 кв.м. на С. С. Ч. в кв. „Левски“, Подуене, София, в парцел XIV от кв.

282 и позволителен билет № 5/30.01.1979г., удоС.ерение за търпимост на строеж № 54/13.05.2021г. по описа на Направление „Архитектура и градоустройство“ в Столична община, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обоС.ани отговори на възложените задачи.

Установява се от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните Нотариален акт за продажба № 140, том IX, дело № 1688/1952г. и Нотариален акт за продажба № 179, том XII, дело № 2336/1952г., че съответно на 30.09.1952г. и на 17.12.1952г. С.И. Ч., респ. И.А.М.. са придобили по 239 кв.м. от празно дворно място, находящо се в землището на гр. София, кв. „Левски“, съставляващо неразделна част от парцел XIV от квартал 282 по плана на гр. София, който парцел съдържа урегулирано място от 591 кв.м., от които 113 кв.м. се придават по регулация към парцела, за които 113 кв.м. сметките не са уредени.

Установява се от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14, том V, дело № 818/1975г., че на 30.12.1975г. С. Ч. (Ч.) е дарил на сина си С. С. Ч. собствените си 239/591 идеални части от придобитото през 1952г. от С. Ч. и И.М. дворно място с неуредени към този момент сметки по регулация за 113 кв.м., съставляващо парцел XIV за имот 186 от квартал 282 по плана на гр. София, местност „В. Левски“. А от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придаден по регулация, № 74, том IV, дело № 748/1976г. се установява, че след като е придобил идеалната част на своя баща от поземления имот, С.

Ч. е уредил сметките по регулация за придадената към парцела част от съседен такъв, възлизащ за частта на баща му от целия имот на половината от 113 кв.м., поради което и при липсата на други данни в тази насока следва да се приеме, че за тази част отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1947г. е окончателно настъпило, т.е. регулацията е била приложена.

Не е спорно по делото, а и се установява въз оС.а на данните в представената с иС.ата молба скица на поземлен имот № 15-587996/17.08.2018г. по описа на СГКК- гр. София, че придобитият при равни части от С. Ч. и И.М. поземлен имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор .................. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, в който се поддържа да са изградени делбените имоти.

Между страните не е спорно, напротив- твърденията им в тази насока са в идентичен смисъл, че след като баща им С. Ч. придобил правото на собственост върху собствената 3 преди това на С. Ч. ½ идеална част от процесния парцел, същият, заедно с майката на страните, изградил постройките, чиято делба се иска понастоящем, като това се случило в периода 1970-1980г. Това обстоятелство с правно значение се установява и от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните архитектурен проект № 15/1979г. за жилищна сграда на 60 кв.м. на С. С. Ч. в кв. „Левски“, Подуене, София, в парцел XIV от кв. 282 и позволителен билет № 5/30.01.1979г., както и от представените от името на ищцата с молбата й от 07.11.2025г. декларация за техническо ръководство на архитектурен строеж от 12.01.1979г., декларация за налични строителни материали и средства, декларация за авторски надзор, декларация по т. 3 от 35- о ПМС от 29.04.1974г., декларация от собственика, който ще извърши строежа, в които именно С. Ч. е посочен като собственик на дворното място, находящо се на ................. № 40 и като „инвеститор“, по чието възлагане ще се извърши строежът в процесния поземлен имот.

Ето защо и при липсата на доказателства, а и на твърдения в полза на С. Ч. да е било учредено право на строеж от собственика на останалата идеална част от поземления имотИ.М., респ. от неговите наследници, следва да се приеме, че по правилото на чл. 92 ЗС собственици на построените от С. Ч. сгради са станали както последният и неговата съпруга при уС.ията на съпружеска имуществена общност (при съобразяване в тази насока на момента на завършване на строежите- при действието на СК от 1968г. отм., на липсата на спор относно съвместния принос на съпрузите, както и на задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в т. 4 от ППВС № 5/1972г., съгласно които сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, се включва в съпружеската имуществена общност и без да е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг), така и останалите собственици на земята.

Разпечатката съдържа 28 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/634bad15-82f0-451d-ba02-30fdd69e9e13