Решение № 262702 от 26.04.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н И Е гр.София

26.04.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИЛЕНА БОГДАНОВА при участието на секретаря Вяра

Баева, като разгледа гр.д. №16364 по описа на СГС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Р.В.Б. ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на К.Р.Б.

ЕГН ********** и Е.Р.Б. ЕГН ********** и тримата с адрес *** и К.В.Х. ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на В.К.В. ЕГН ********** и Я.К.В.

ЕГН ********** всички чрез адв.П.К. от САК, против З.

„Л.И.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сума в размер на по 25 500лв. частично от 50 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за търпените от ПТП неимуществени вреди и последиците от тях, настъпили от смъртта на дядо им В. Р.Х., починал на 15.12.2017г. по вина на водача на специален автомобил „Мерцедес 3243“ с ДК№******Л.А.Я., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2017г. до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

Ищците твърдят, че на 15.12.2017г. около

09.20ч. по първокласен път край с.Тулово се движил специален автомобил „Мерцедес 3243“ с рег.№******, управляван от Л.А.Я., който нарушил правилата за движение по пътищата като навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал челно движещия се по платното за движение л.а. “Рено Лагуна“ с рег.№******, управляван от В. Р.Х., който в следствие на удара загинал.

Било образувано НОХД №557/2018г. на ОС Стара

Загора, което приключило с влязла в сила присъда, признаваща Я. за виновен за причиняване смъртта на Х..

Ищците твърдят, че преживявали изключително тежко загубата на своя дядо. Той бил в добро здравословно състояние, деен, активен. Бил опора на семейството, грижел се за него и го издържал и всички разчитали на неговата обич и подкрепа. Смъртта му била шок за семейството.

Ищците твърдят, че търпят много болки и страдания.

Твърди се, че към момента на настъпване на

ПТП за увреждащото МПС е било валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, учредено с полица №BG/22/117002141686, сключена на 02.08.2017г. валидна до 02.08.2018г.

Ищците твърдят, че са подали писмена застрахователна претенция до ответника с искане за обезщетяване на търпените неимуществени вреди от смъртта на В.Х., но с писмо от 19.10.2018г. получили отказ от изплащане на обезщетения, с което обосновават правния си интерес от предявяване на настоящия иск.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея, на осн. чл.367 от ГПК са връчени на ответника.

В законоустановения двуседмичен срок ответникът е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.

Иска прекратяване на производството в частта, надвишаваща за всеки от предявените искове за сумата над 5000лв., позовавайки се на §96 ал.3 от ЗИД на КЗ.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с процесния автомобил.

Оспорва наличие на трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с починалия по смисъла на ТР 1/2016г., за да бъдат налице предпоставките за заплащане на обезщетение. Оспорва твърденията, че са съществували отношения на общност, привързаност, обич, доверие между ищците и дядо им.

Оспорва настъпилите вреди за ищците. Оспорва те да са полагали грижа за пострадалия и да са живели в едно домакинство.

Оспорва дължимостта на претендираните лихви.

Съдът е връчил препис от писмения отговор на ищците с указания по чл.372 от ГПК. Постъпила е Допълнителна ИМ. Поддържа си всичко, което е изложено в исковата молба. Взема се отношение по всяко едно от възраженията на ответника с подробни доводи.

Прави се възражение за недължимост на юк възнаграждение на ответника.

Постъпил е допълнителен отговор на исковата молба. Поддържат се направените възражения с първоначалния отговор.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна.

От приложената влязла в сила присъда №8/06.03.2019г. по НОХД № 557/2018г. на Окръжен съд Стара Загора се установява, че Л.А.Я. е признат за виновен за това, че на 15.12.2017г. на път ПП I-5 км 205+100, община Мъглиж, обл.Стара Загора, при управление на МПС – специален товарен автомобил „Мерцедес“, модел 3243 с рег.№******, нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП – чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на В. Р.Х. от гр.Казанлък, поради което и на осн.чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 4 години. На осн. чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

Налице е присъда със задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не се оспорва легитимацията на ищците като наследници-внуци на починалият в катастрофата В. Р.Х. – починал на 15.12.2017г.

Не се оспорва факта на налична и валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на процесния автомобил „Мерцедес“, модел 3243 с рег.№******, управляван от Л.А.Я., със застрахователна полица Гражданска отговорност, сключена със З. „Л.И.“ АД №BG/22/117002141686, сключена на 02.08.2017г. валидна до 02.08.2018г.

За доказване на претенцията си са ангажирани от ищците гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Б. – майка на К.Б. и Е.Б. и Е.Б.И.– баба на К. и Е., които съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид възможната им заинтересованост от изхода на спора.

При анализа на показанията им безспорно следва да се отчете наличието на съпричастност към загубата в живота на внуците на В.Х., но също и факта, че показанията им са за непосредствени техни впечатления, последователни са, логични и единни. Не се откриват противоречия между тях за относими за спора факти и с останалите доказателства по делото.

Затова съдът приема, че може да се позове на показанията и ги съобразява.

Свидетелите са категорични, че между ищците и дядо им В.Х., независимо от възрастта им, е имало близка, силна и пълноценна връзка. С В. и с Я. живеели в едно жилище, грижел се за тях, подкрепял ги морално и финансово. През лятната ваканция внуците му Е. и К. прекарвали при дядо си. На празници винаги били заедно. Свидетелите категорично потвърдиха изграденото помежду им доверие, уважение, загриженост.

Твърдят, че децата страдат за дядо си и към настоящия момент. Я. и К. били на около три години, Веско на 10-11, Ева на 6-7независимо, че са били на малка възраст имали своите спомени, търсели дядо си имали нужда от него. Говорели често за него, надявали се, че той може да се върне.

Свидетелите потвърдиха, че В.Х. е имал съществена роля в живота на ищците, като е имал установена позиция на приятел и закрилник, в различни периоди е отглеждал внуците си и е помагал в тяхното ежедневие.

Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.

Претендираното обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК/.

В настоящият случай с влязла в сила присъда №8/06.03.2019г. по НОХД № 557/2018г. на Окръжен съд Стара Загора се установява, че Л.А.Я. е признат за виновен за това, че на 15.12.2017г. на път ПП I-5 км 205+100, община Мъглиж, обл.Стара Загора, при управление на МПС – специален товарен автомобил „Мерцедес“, модел 3243 с рег.№******, нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП – чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на В. Р.Х. от гр.Казанлък, поради което и на осн.чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр.чл.342 ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58а ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 4 години. На осн. чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години.

При наличието в случая на влязла в сила присъда на наказателния съд, въз основа на която за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.

Доколкото ищците не попадат в кръга от лица, определени с ППВС №4/25.05.1961г. и ППВС №5/24.11.1969г., за да им се признае правото на обезщетение за неимуществени вреди в резултат от смъртта на техният дядо, е нужно да се установи изключението, предмет на ТР №1/21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК на

ВКС, а именно особено близка привързаност, която може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и внуци и когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение, не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо от доказателствата да може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.

По делото се установи, че ищците са имали установени близки отношения с починалия им дядо В.Х., основани на взаимна обич. Той е бил много привързан към внуците си и е прекарвал много време с тях, те също били много привързани към своя дядо, независимо, че към момента на смъртта на дядо си ищците К. и Я. са били на възраст от три години, го помнят и тъгуват за него. В. е бил на 10 години, а Е. на 6г. Съществувала е топла емоционална връзка, но в рамките на обичайните отношения между дядо и внуци. Не се установява, че между ищците и починалият при произшествието техен дядо В.Х. са били изградени изключително близки отношения, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите отношения между дядо и внуци, както и че са търпени по-значителни от обичайните морални болки и страдания от внезапната загуба на дядо си. Установеното от фактическа страна, че ищците помнят дядо си и тъгуват за него, не налага извод, че моралните страдания на малолетните внуци се отразяват чувствително и трайно на тяхното физическо и емоционално състояние съобразно възрастта им – 3-годишни, респ. 6г. и 10г. към 15.12.2017г., когато е загинал дядо им.

Вярно е, че разпитаните свидетелки сочат интензивни контакти и такива по повод на празници, както и че дядото е живял с В. и Я. в едно домакинство от раждането им, шока на ищците при узнаване за смъртта на дядо им, както и последващи спорадични прояви на скръб, но изложеното не позволява да се формулира извод за изключителна близост, респективно интензитет на претърпените страдания, по смисъла на горецитираното