Определение № 670 от 14.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 670 гр. Пазарджик, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Илиана Г. Димитрова Васева

Цветелина Н. Тодорова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20265200500593 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248 ал.3 във връзка с ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се определение на Панагюрски районен съд, рег.№ 256 от 27.04.2026г. постановено по гр.д.№673/2025г. по описа на същия съд , с което е оставена без уважение молба вх.№1834 от 31.03.2026г. подадена от адвокат Е.

И., процесуален представител на П. С., за изменение на решение №31 от 13.03.2026г. постановено по гр.д.№ 673/2025г. по описа на Районен съд Панагюрище, в частта за разноските.

В частната си жалба с вх.№2941 от 21.05.2026г. подадена от Еднолично адвокатско дружество Е. И., Булстат 180978004 представлявано от адвокат Е.

И. като пълномощник на П. В. С., се поддържа ,че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се че, с изменението на НМРАВ /НВАР/ , съгласно ДВ, бр.4 от 18.02.2025г. , и конкретно чл.2 ал.2 е предвидено, че в случаите по чл.38 ал.2 от ЗАдв полагащото се възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съобразно критериите по тази наредба. Не се споделя довода на съда, че възнаграждението следва да се определи в по-малък размер поради липса на фактическа и правна сложност., тъй като такъв критерии не намира приложение и че адвокатското възнаграждение следва да се определя въз основа на цената на иска. В случая, определено от съда адвокатско възнаграждение било 90% по-ниско от заложеното като критерии по чл.7 ал2 1 от наредбата. Цитира съдебна практика на ВКС на РБ и на СЕС, че макар наредбата да няма обвързващ характер същата служи за ориентир при определяне на размера .Смята, че следва да бъде приложено разрешението по решение от 28.06.2016г. по дело С-57/15 на СЕС относно разумността на разноските и тяхната пропорционалност която трябва да понесе загубилата страна от съображения за справедливост, като националните съдилища трябва да извършват комформно тълкуване на националното право в светлината на съюзното. Твърди, че значението на присъждането на разумни и пропорционални разноски е тълкувано от СЕС в светлината на чл.3 параграф 2 от Директива 2004/48 предвиждаща че предвидените в нея процедури трябва да са разубеждаващи. И че този ефект от иск за установяване на нарушението би бил сериозно намален ако нарушителят бъде осъден да възстанови само една малка част от разумните разноски за адвокат. Не бил отчетен от съда критерия за пропорционалността на адвокатското възнаграждение предвиждащ да бъдат покрити значителни и подходящи части от разноските на адвоката., особено когато се отнася за хипотезите на потребителска защита при неравноправни договорни клаузи и в хипотеза на защита на материално затруднени потребители при условията на чл.38 ал.2 от ЗАдв. Като последен довод се сочи, че присъждането на неразумни и несъразмерни разноски ще доведе до некачествено оказване на адвокатски услуги, тъй като потребителите не са квалифицирани и не могат да извършат преценка кой от адвокатите предлага високо квалифицирани услуги и кой не. Смята, че минималния размер на адвокатското възнаграждение създава гаранции за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга и предотвратява рискът от влошаване на това качество.

Излага и доводи за дължимостта на ДДС Моли да се отмени обжалваното определение и се присъди адвокатско възнаграждение съобразно цената на иска по наредбата.

Няма постъпил отговор на частната жалба от насрещната по спора страна- ответника ВИВА КРЕДИТ АД, с ЕИК-207343548 в срока по чл.276 ал.1 от ГПК за което страна е надлежно уведомена

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Пред Панагюрски районен съд е инициирано исково производство 2

/искова молба с вх.№4176 от 04.08.2025г. -гр.д.№20255230100673 по описа на същия съд,/ подадена от ищцата потребител П. В. С., ЕГН-********** чрез пълномощника си еднолично адвокатско дружество Е. И., представлявано от адвокат Е. И. от гр.Пловдив , предявена против ответника „ ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК-207343548, с искане да се прогласи нищожността на Договор за паричен заем Standart 30 №5932872 от 31.05.2023г. сключен между страните за нищожен поради противоречащ на принципа на добрите нрави /чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД/; заобикалящ материалноправните изисквания на чл.19 ал.4 от ЗПК /ГПР не може да надвишава пет пъти законната лихва/, чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК- годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя; и чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК - условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план Следва да се отбележи, че всяко едно от посочените правни основания само по себе си при установяването му води до нищожност /недействителност на целия договора за кредит. В исковата молба за всяко едно от посочените правни основания за нищожност /недействителност на ДПК са изложени подробни правни и фактически доводи отнесени към конкретния ДПК. С ИМ е поискано назначаване на съдебно-счетоводна експертиза Към ИМ е представен ДПЗС от 28.07.2025г. според който пълномощникът адв. И. осъществява спрямо ищцата П. С. безплатна адвокатска помощ при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

Ответникът ВИВА КРЕДИТ АД, ЕИК 207343548 чрез процесуалния си представител Адвокат А. Н. от МАК е подал писмен отговор на ИМ, /вх.

№5958 от 14.11.2025г./ в който предявения иск се оспорва като недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му и като неоснователен по същество на посочените в ИМ основания за нищожността му, като развива подробни доводи в тази насока. Признава се единствено сключването на процесния договор между страните. От ответното дружество ВИВА КРЕДИТ АД, няма изрично заявено, че същото признава предявения иск за основателен, че признава за основателни изложените от ищеца факти и обстоятелства и не ги оспорва, нито моли да се прекрати производството и да се постанови решение при признание на иска по чл.237 ал.1 от ГПК и на това основание да се иска от съда дружеството да бъде освободено от заплащането на разноски в полза на ищеца на основание чл.78 ал.2 от ГПК поради това, че дружеството с поведението си не е дало повод за завеждането на иска и е 3 признало изцяло така заявената искова претенция.

Исковият съд е изготвил проект за доклад, разпределил е доказателствената тежест по основните твърдяни факти и обстоятелства изцяло в тежест на ищеца, а в полза на ответника е указал единствено, че следва да докаже възраженията си .

За първото и единствено проведено открито съдебно заседание е постъпила писмено становище от ответника чрез пълномощниците си / вх.

№989 от 24.02.2026г./ в което исковата молба се оспорва изцяло като недопустима и като неоснователна и недоказана, тоест оспорват се всичките въведени от ищеца правни основания за прогласяване нищожността /недействителността/ на процесния ДПК, за което се претендират присъждане и на разноски в полза на дружеството . Оспорено е претендираното от пълномощника на ищеца искане за присъждане за разноски при условията на чл.38 ал.2 от ЗА като прекомерно, предвид ниската правна и фактическа сложност на производството

Постъпила е и молба от ищцата подадена чрез процесуалния му представител с вх.№962 от 23.02.2026г. в която исковата молба се поддържа изцяло и се моли да бъде уважена с присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение заедно с ДДС в размер на 818лв с ДДС..

С постановеното съдебно решение рег.№31 от 13.03.2026г. г. по гр.д.

№20255230100673, Панагюрският районен съд е прогласил за нищожен процесния Договор за паричен заем Standart 30 №5932872 от 31.05.2023г. сключен между страните на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.19 ал.4 от ЗПК, без да се занимава с останалите въведени основания за нищожност .

С посоченото решение съдът е присъдил разноски на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. в поза на ЕАД Е. И. , в размер на 153.39 евро /300лв/ с ДДСадвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по делото.

Според Наредбата /ВМРАВ/НВАР/ която служи за ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското възнаграждение при посочена и неоспорена цена на иска от 3820лв е от 638.20лв без ДДС, а с ДДС става 765.84лв /391.57евро/ Постановеното решение макар да е било неблагоприятно за дружеството 4 и въпреки направеното от последното оспорване на иска, не е обжалвано от него в резултат на което решението е влязло в сила.

За да уважи искането по чл.38 ал.1 от ЗА в размер на 153.39 евро с ДДС, Панагюрският районен съд е приел, че в производството по делото ищецът е представлявана, на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА от адв. Е. И. от АК – Пловдив видно от представения Договор за правна защита и съдействие (л. 7). Съдът приема, че в случая са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.

Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не е материално затруднено се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента (в този смисъл Определение № 442/28.06.2019 г. по ч.т.д. № 502/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., Определение № 708/05.11.2015 г. по ч.гр.д. № 4891/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о.). Отчетено е, че договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презумира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, обективирани в Договор за правна защита и съдействие, сключен между страна по делото и процесуалния й представител, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се провежда (в този смисъл Определение № 163/13.06.2016 г. по гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, I г.о.). Съобразено е, че от предоставения Договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца П. С. и адв. Е. И. са налице изявления, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и липсват данни, които да опровергават това. Ето защо, в полза на упълномощения процесуален представител на ищеца- адв. Е. И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 153,39 евро (300 лева) с ДДС с оглед Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С 438/22, доколкото съдът не е обвързан с размерите определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа.

За да остави без уважение молбата на пълномощника на ищцата вх.

№1834 от 31.03.2026г. за изменение на решението в частта за разноските /определение рег.№256 от 27.04.2026г./ Панагюрския районен съд е приел, че 5 не намира основание да измени постановеното по делото решение в частта за разноски, доколкото в своята практика обективирана в Определение № 1806 от 28.06.2024 г., постановено по ч.т.д. № 586/2024 г. по описа на ВКС, ІІ т.о., Определение № 50015 от 16.02.2024 г., постановено по т.д. № 1908/ 2022 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определение № 4497 от 09.10.2024 г., постановено по т.д. № 2886/ 2024 г. по описа на ВКС, IV гр.о. ВКС приема, че тълкуването на правото на ЕС, направено в решението по дело C 438/22 на СЕС, е от значение при преценката дали нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв трябва да бъде прилагана от съда при присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ на страна в исковото производство, и с оглед на него е счетено, че тя противоречи на правото на ЕС и не следва да се прилага. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетите от страната процесуални действия. При постановяване на своето решение съдът е взел предвид, че в конкретния случай фактическата и правна сложност не се отличава от делата от този тип, като изложените правни доводи са еднотипни с тези по множество други дела от този вид, по които правни въпроси е налице практика на ВКС и СЕС. Съдът счита, че по делото са събрани единствено писмени доказателства, като предприетите от адв. И. действия се ограничават до подаване на еднотипни писмени становища и че Делото е приключило в едно открито съдебно заседание. Поради което съдът намира, че не следва да увеличи така определеното възнаграждение в размер на 153,39 евро ДДС (300 лева с ДДС) за исковото производство. Съдът смята още, че възнаграждението е определено съобразно пазарните цени на адвокатските услуги, като се вземе предвид времето, през което адв. И. е била ангажирана с работа по конкретното дело, доколкото както бе посочено, исковата молба и останалите подадени по делото молби от процесуалния представител на ищеца са идентични с подаваните от нея по множество други дела разглеждани от настоящия съдебен състав. С оглед изложеното искането се явявало неоснователно и следва да се остави без уважение.