Решение № 471 от 03.08.2022, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Силистра, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря П. Г. Т. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20223420100529 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищците Ф. С. ЕМ. и Н. С. П. твърдят, че като наследници на родителите си С. М. Р. и Н. К. А. страните са съсобственици по наследство при равни права на ПИ с кад. № .., кв. .., за който са отредени УПИ ..и УПИ ...по плана на с. П., общ. Д. с площ от 1470 кв.м. заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда и полумасивна стопанска сграда. Имотът бил обитаван от майката на страните до нейната смърт, а след това ответникът отнел достъпа на ищците до него и до построените в него сгради, като ги заключил и отказвал да ги допусне до същите. Поради изложените причини ищците молят съда да разпредели ползването на имота, като предостави за ползване общо на двете съответната част от дворното място, 2/3 от стопанската сграда и част от помещенията в жилищната сграда съобразно вариант 2 от заключението на вещото лице. Считат, че тъй като ответникът ги е лишил от правото им да ползват наследствените си части от описаните имоти, същият им дължи обезщетение, определено на база месечен наем от 100 лв., възлизащо на сумата от 450 лв. за всяка от тях за периода от м. декември 2017 г. до м. август 2018 г.

С определение № 522 от 26.11.2019 г. съдът е конституирал като ответник по делото съпругата на първоначалния ответник Р. С.. М. – Г.. Б. М..

Предявените искове са с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС.

Ответникът Р. С. М. оспорва предявените искове с възражението, че той и съпругата му са единствените собственици на ПИ № ..., кв. ..по плана на с. П., общ. Д. с площ от 1470 кв.м., за който са отредени УПИ ...и ....., като се позовава на придобивна давност, започнала да тече в негова и на съпругата му полза от 1985 г. Изразява неясни твърдения относно 1 начина, по който е установил фактическата си власт върху имота, като посочва, че тя му била предадена от лицата Д. К. М., М. Ф. Ш., както и от неговата майка, която му го подарила. Твърди, че от 1985 г. той и съпругата му демонстрирали по ясен начин своите собственически намерения и отблъсквали претенциите на останалите съсобственици.

След конституирането си като ответник Г. Б. М. също изразява становище за неоснователност на иска, като го оспорва с аргументите, изложени от първия ответник.

Р. С. М. и Г. Б. М. предявяват инцидентен установителен иск (ИУИ) срещу Ф. С. Е. и Н. С. П., чрез който, позовавайки се на упражнявано от тях давностно владение върху имота в периода от 1985 г. до момента, молят съда да ги признае за негови собственици поради изтекла в тяхна полза придобивна давност. Претендират направените по делото разноски.

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ГПК.

Ответниците по И Ф. С. Е. и Н. С. П. оспорват същия и молят съда да го отхвърли като неоснователен. Твърдят, че майка им Н. К. А. ползвала имота до смъртта си през 2017 г., а през 1989 г. ищците по ИУИ иск се изселили в Т. и се завърнали в страната и настанили в имота през последните две – три години. Докато пребивавал в Т. Р. С.. М. се прибирал в страната веднъж годишно за по два дни и не отсядал в имота, а в дома на своя вуйчо. При отхвърляне на иска претендират разноски.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

По делото е представен обикновен писмен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 09.02.1966 г., в който са обективирани изявленията на Д. Д. К. в качеството му на продавач и С. М. М. в качеството му на купувач за продажба на дворно място с площ от 1250 кв.м. при посочени в документа съседи заедно с построената в него къща от три стаи и салон. Подписите на страните по договора са удостоверени от председателя на Общинския народен съвет с. П. със заверка № 141 от 10.02.1966 г. От две удостоверения, изходящи от Община Д. става ясно, че ПИ с кад. № ..., кв. .., за който са отредени УПИ ...и ...по плана на с. П., одобрен със заповед № 419 от 20.12.1990 г., е идентичен с имота, предмет на цитирания по – горе договор за покупко – продажба, както и че той съответства на УПИ ...– 89 в кв. ..по стария регулационен план на селото, одобрен със заповед № 4484 от 15.08.1956 г. С.М. (според удостоверението за наследници с фамилия Рашидов) починал на 12.08.1976 г. и бил наследен от съпругата си Небие Касим Али, както и от тримата си низходящи от първа степен – страните по делото Ф. С. ЕМ., Р. С. М. и Н. С.

П..

От твърденията на страните по делото и разпитаните свидетели става ясно, че те не са имали спор за правата си върху имота до смъртта на майката Н. К. А., настъпила през 2017 г.; няколко дни след това събитие ищецът по ИУИ заключил имота и изгонил сестрите си от него, в който смисъл са показанията на свидетеля И. Е., съпруг на Ф. С. Е., които в тази им част не бяха оспорени от насрещната страна. От показанията на този свидетел и разпитаните по искане на ищеца по ИУИ свидетели Ш. О. и С. Ю., негови съседи, стана 2 ясно, че след встъпването си в брак той живял със съпругата си в процесния имот, после за период от няколко години пребивавал в Т., където упражнявал трудова дейност, а около 1989 г. цялото семейство (ищецът М., съпругата, децата и майка му) заминали за Т., след това се завърнали за кратко в страната (по всяка вероятност за период по – дълъг от година, с оглед на представени като доказателства служебни бележки, че децата му били записани като ученици през учебните 1990/1991 г. и 1991/1992 г.), а накрая отново отпътували за Т. и се установили трайно в тази държава, където останали до смъртта на майката Н. К. А. през 2017 г. При второто отпътуване Н. А. не придружила семейството на сина си, а останала в спорния имот, който продължила да обитава самостоятелно до смъртта си. Ответниците по И. Ф. С Е. и Н. С.. П. живяли в имота преди задомяването им съответно през 1973 г. и няколко години след 1976 г., след което се преместили в домовете на съпрузите си – първата в с. Б., а втората – в с. О., а впоследствие заедно с новото си семейство тя заминала за Т.

Свидетелят Е. е на мнение, че по време на престоя си в Т. ищецът М. не се е интересувал от състоянието на имота и не вършел никакви подобрения в него, като единствено заплатил за изграждането на пътеки, с която строителна дейност се заел самият свидетел. Междувременно покривът на сградата се намирал в лошо техническо състояние и от него възниквали постоянни течове, нарушаващи нормалните условия на живот; това мотивирало свидетеля Е. и съпругът на другата ответница по И. да вземат решение за неговата подмяна, като за тази цел всеки от тях осигурил сума от около 1000 лв., достатъчна за ремонта на половината покрив, разположен над помещенията, обитавани от Н.А.. Ищецът М. не пожелал да участва със средства в ремонта, заявявайки на зетьовете си, че той няма къща в България, и в крайна сметка не извършил никакви подобрения в къщата и до момента, освен че измазал една стая, поставил гипс картон и сменил прозореца , което сторил след смъртта на майка си и след трайното си установяване в страната.

Според свидетелката О. ищецът предприел много ремонти в имота, които осъществявал по време на престоите си в България (смяна на прозорци, врати, пътечки, вътрешна баня и тоалетна – но според свидетеля Е. банята и тоалетната били построени още от тъста му) и обезпечил финансово подмяната на покрива, за което свидетелката узнала от неговата майка, споделила , че именно той изпратил необходимите за тази цел средства.

Свидетелят Ю. заяви, че не е запознат кой е предоставил средствата за ремонта на покрива, но че ищецът М. извършвал и други ремонти, когато трябвало, макар и той (свидетелят) да не присъствал при тяхното осъществяване.

Според показанията на свидетеля Е. грижите за наследодателката Н. А. също били осъществявани от неговото семейство, тъй като те живеели в съседно село и при нужда посещавали възрастната жена и се грижели за нея, а понякога я вземали в собствения си дом, където разполагали с възможност да я настанят, тъй като живеели сами в жилището си.

Свидетелката О.отбеляза, че наследодателката не страдала от тежки заболявания и можела да се обслужва самостоятелно, като търсела помощ от дъщеря си при необходимост от лекарски преглед, а същевременно се оплаквала, че се налагало да заплаща на внучката си превоза до съответното медицинско заведение. Според същата свидетелка ищецът живо се 3 интересувал от състоянието на майка си, тъй като редовно се обаждал по телефона, а освен това пращал пари за ремонти и данъци. Свидетелят Ю. потвърди информацията за честите телефонни контакти между ищеца и неговата майка, но също така подкрепи и показанията на свидетеля Е. за оказваната от неговото семейство помощ за наследодателката, която при нужда от по - сериозни грижи отсядала в техния дом.

Според свидетелката О. нейната приятелка Н. А.била на мнение, че спорния имот е собственост на нейния син поради съществуването на етническа традиция имотът да остава за сина в семейството, а на дъщерите да се предоставят средства при задомяването им. От представена по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, депозирана от Н. А. през 1998 г., е видно, че тя е декларирала имота като съсобствен на нея и децата при права 4/8 ид.ч. за нея и по 1/8 за всяко дете, а от декларация, депозирана през 2017 г. от самия ищец след смъртта на неговата майка, се установява, че той също е декларирал имота като общ между страните по делото (без съпругата му) при равни квоти за всяка от тях. По делото е представена и декларация от 1986 г., изходяща от лицето М. Ф. Х., удостоверяваща получаването на сумата от 418,50 лв. от Р. С. М. за „279 кв.м. отстъпено от парцел ...-89 към парцел ...-89“. Същевременно по делото са налице данни за плащане на данък върху имота от двете ответници по ИУИ през 2016 г., т.е. в период, който предшества смъртта на тяхната майка и образуването на настоящото съдебно производство.

При така изложените данни съдът счита, че предявеният от Р. С. М. и Г. Б. М. ИУИ е неоснователен поради следните причини: Сключеният от наследодателя С. М.ов М. писмен договор от 09.02.1966 г. се явява нищожен поради неспазване на формата, предписана в чл.

18 ЗЗД за придобиване на вещни права върху недвижими имоти, а именно чрез нотариален акт. Поради тези причини в момента на сключването му той и неговата съпруга не придобили правото на собственост върху имота, но установили владение върху него и в тяхна полза е започна за тече придобивна давност, завършила окончателно на 09.02.1976 г. с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС. По делото липсват данни, че преди смъртта си наследодателят М. е предал владението на имота на сина си, като стана ясно, че след откриването на наследството страните не са спорили и не коментирали никакви свързани с наследяването въпроси до смъртта на наследодателката Н. А. през 2017 г., когато ищецът ограничил достъпа на сестрите си до наследствения имот. По делото липсват данни, че и самият ищец е проявил пред останалите съсобственици намерения да свои цялата вещ за себе си, тъй като стана ясно, че около 30 години преди смъртта на майка си той почти не е живял в имота и не е изразил по друг начин отношението си на негов едноличен собственик, изразяващо се в грижа, която надхвърля квотата му като наследник. Съдът в тази насока не кредитира показанията на свидетелката О., че той е изпратил средства за ремонта на покрива на жилищната сграда, тъй като в тази насока не бяха ангажирани допълнителни доказателства и тъй като евентуалните претенции на ищеца за собственост на целия имот не кореспондират с извършването на ремонт само на половината му покрив.

По делото не е спорно, че ремонтът е осъществен именно от свидетеля Е., като това обстоятелство, ведно с частичността на ремонта, дават основание на съда да приеме, че 4 неговите показания са достоверни и че неговото семейство и това на Н.П. са поемали част от разходите по поддръжката на имота и в частност ремонта на покрива, при това мотивирани не толкова от грижата за неговото състояние, колкото от осигуряването на прилични битови условия на майката на страните. От заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установява, че и към момента една част от жилищната сграда – две помещения и коридор се намират в лошо техническо и експлоатационно състояние с частично паднал таван, което разкрива продължителна във времето дезинтересираност за състоянието на имота, т.е. липсата на каквато и да е проявна форма на претенцията на единият от наследниците за изключителна собственост над него.