Определение № 15618 от 11.04.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15618 гр. София, 11.04.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110145216 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ***, доуточнена с допълнителна молба с вх. № 342568/29.11.2023 г., подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу П. В. К., с ЕГН:

********** и В. В. К., с ЕГН: **********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в качеството си на наследници на лицето Т. П. Г., ЕГН **********, починала на 13.09.2022 г., в условията на разделност следните суми за доставена топлинна енергия за битови нужди до топлоснабден имот, находящ се в: гр. София, общ. Триадица, ж.к. ***, аб. № ***, както следва:

П. В. К.: сумата от 503,47 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 65,92 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до 26.07.2023г., 16,99 лева – цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 4,57 лева – обезщетение за забава за периода от 15.08.2020г. до 26.07.2023г.

В. В. К.: сумата от 503,47 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 65,92 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 26.07.2023г., 16,99 лева – цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 4,57 лева – мораторна лихва за периода от 15.08.2020г. до 26.07.2023г.

1

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между „Т.С.“ ЕАД и Т. П. Г., ЕГН **********, починала на 13.09.2022 г., е било налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че Т.

П. Г. е била собственик на топлоснабден недвижим имот, находящ се в: гр.

София, общ. Триадица, ж.к. ***, аб. № ***, до който ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия, но потребителят не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение.

Поради това поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ Т. П. Г. е била клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди и поради това дължи стойността на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Твърди се, че потребителят е изпаднал в забава, поради което претендира и обезщетение за забава. Посочва се, че междувременно Т.

П. Г. е починала, поради което отговорни за заплащане на дължимите суми са нейните наследници – П. В. К., с ЕГН: ********** и В. В. К., с ЕГН:

**********, поради което предявява иск срещу тях за заплащане при условия на разделност на дължимите суми за доставена топлинна енергия до имот, собственост на техния наследодател.

Ищецът прави искане като подпомагаща страна да бъде привлечена ФДР „Техем Сървисиз“ ЕООД.

С исковата молба са представени: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, том I, рег. № 2038, дело № 112 от 2000 г.; молбадекларация от Т. П. Г. до Директор на Т.Р. „Земляне“ за откриване на партида; удостоверение за идентичност на адрес от „ГИС София“ изх. № ***30.08.2012 г.; договор № ***/24.09.2002 г. между „Техем Сървисиз“ ЕООД и Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. *** за извършване на дялово разпределение; протокол от общо събрание на етажна собственост от 12.09.2002 г. с адрес: гр. София, ж.к. *** за избор на ФДР; обща фактура № *** от 31.07.2021 г. за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. обща фактура № *** от 31.07.2022 г. за отчетен период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.; извлечение за периода м.06.2020 г. – м.09.2022 г. за абонатен № ***/26.07.2023 г.; Договор № ***/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.

139в ЗЕ; Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в град София, придружително писмо от Столична община, район „Триадица“ с приложено удостоверение за наследници изх. № ***/21.11.2023 г. на Т. П. Г..

Иска се назначаване на експертизи – съдебно-счетоводна и съдебнотехническа експертиза.

Прави се доказателствено искане по реда на чл. 190 ГПК за изискване на документи за извършваното дялово разпределение от трето лице-помагач.

2

Ответниците П. В. К. и В. В. К. в срока по чл. 131 ГПК подават общ отговор на исковата молба чрез адв. В.Я., в който посочват, че дейността, извършвана от „Т.С.“ ЕАД е монополна дейност, която не отговаря на изискванията на правото на ЕС (в частност на Директива 2009/73/ЕО и на Директива 2009/72/ЕО) и на Конституцията на Република България (в частност на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 и 2, чл.18, ал. 4 от Конституцията на Република България). Посочват, че според Конституцията на България монополните дейности са изключение и следва да се допускат единствено и само за дейностите, изброени в чл. 18, ал. 4 от Конституцията, а дейността на „Т.С.“ ЕАД не попада в посочените дейности. Посочва, че правото на ЕС относно търговията с газ и с електрическа енергия изисква ефективно отделяне на производството на енергия и доставките по мрежата, а „Т.С.“ ЕАД, в нарушение на правото на ЕС, съвместява незаконно всичките три дейности по производство, пренос и доставка на топлинна енергия, поради което незаконно извършваната от него дейност, дори да е доказано, че е извършена, не подлежала на заплащане. Посочват, че според чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ, доставка на ТЕ до клиенти в сграда-етажна собственост може да се извършва само от доставчик на топлинна енергия, което според разпоредбата на чл. 149а, ал.2 ЗЕ и според Третия енергиен пакет на ЕС следвало да е различно лице от производителя и топлопреносното предприятие.

Поддържат, че законът забранявал на производител на топлинна енергия да доставя, измерва, остойностява и продава топлинна енергия, а тези дейности следвало да се извършват от отделно юридическо лице – топлопреносно предприятие, което да пренася до потребителите (абонатите) ТЕ, произведена от „Т.С.“ ЕАД.

Въз основа на посоченото твърдят, че производството пред СРС е недопустимо, тъй като не било изпълнено законовото задължение на съда за предварително производство по споразумение за извънсъдебно уреждане на спора, поради твърдяна преднамерена злоупотреба с права от страна на ищцовото дружество (липса на информация за дължимите суми по пера преди завеждане на делото, липса на информация в исковата молба за месечните задължения в нарушение на правата по ЗЗПотр. и Директивите на ЕС), липса на представени лицензии към исковата молба, който да доказват, че дейността му отговаря на законовите изисквания. Твърдят, че исковата молба е недопустима поради незаконно придобити лични документи – представеният Нотариален акт № ****. за закупуване на процесния недвижим имот бил придобит незаконно чрез връзки в Агенция по вписванията и съдържал лични данни, защитени от закона, поради което следвало да се изключи от доказателствата по делото. Моли посоченият документ да се изключи от доказателствата по делото.

Посочват, че предявената искова молба била нередовна, тъй като липсвала активна легитимация на ищцовото дружество и представителна власт на изпълнителния директор, не били представени доказателства изпълнителният директор да има правото да представлява ищцовото дружество и да упълномощава юрисконсулти.

Искат от съда да остави без движение представената искова молба, 3 която била явно нередовна. Оспорват законосъобразното учредяване на ищцовото дружество, твърдят, че е налице изцяло опорочено правоприемство от СЕК „София“ и последващи опорочени преобразувания на „Т.С.“ ЕАД от държавно в общинско дружество. Оспорва, че процесуалния представител на ищцовото дружество има качеството юрисконсулт, че разполага с висше юридическо образование и удостоверение за юридическа правоспособност и са на трудов договор при ищцовото дружество и че е надлежно упълномощен.

Оспорват като неавтентични и неверни пълномощните на двама юрисконсулти, искат съдът да задължи ищцовото дружество да представи оригиналите на пълномощните, диплом за висше юридическо образование и удостоверение за юридическа правоспособност и трудов договор на юрисконсултите. Поддържат, че главницата е незаконно формирана като сбор от 4 различни вземания – топлинна енергия за отопление на имот; ТЕ, отдадена от сградна инсталация; ТЕ за битово горещо водоснабдяване и сума за мощност и за ТЕ за общи части на сградата-етажна собственост, като не е посочена мораторна лихва за забава върху всяка отделна главница.

Поддържат, че към исковата молба не са представени доказателства за договорни отношения между страните поради липса на представен договор с отделния потребител и със сградата-етажна собственост. Посочват, че представената публикация на Общите условия във вестник „Монитор“ е без каквато и да е правна и доказателствена стойност, тъй като текста е прекомерно ситен и нечетлив, лисвали доказателства публикацията да е в масов и законно регистриран вестник, завереният препис не бил надлежно заверен с подпис на представител на ищцовото дружество, а единствено заверен с „чавки“ от неизвестно лице, с което се целяло представяне на несъществуващи документи и избягване на наказателна отговорност от конкретно лице за представяне не неистински документ. Посочват, че липсва доказателство за публикация в два вестника, което е самостоятелно основание да се приеме, че Общите условия не са влезли в сила. Твърдят, че съдебния състав е незаконен, че съдът не е изпълнил задължението служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор с потребител. Посочват, че публикуването на общите условия в два ежедневника не ги прави нормативен акт и следва изрично да бъдат приети от другата страна по договора, за да е налице договорно отношение, поради което навеждат, че договорът е нищожен поради заобикаляне на закона, а административното регулиране на ДКЕВР има за цел да предпази потребителите от злоупотреба с господстващо положение на пазара, а не да изземва техни функции. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Посочват, че не са представени всички приложени към исковата молба писмени доказателства, част от преписите са нечетливи документи, друга част от представените преписи са с непълно съдържание, няма заверка на представени като писмени доказателства документи. Оспорва представените като преписи към исковата молба документи като неверни и неавтентични и моли по отношение на тях да се открие производство по реда на чл. 193 ГПК. Към исковата молба не били приложени всички необходими документи – нямало приложен лиценз, който да доказва законно извършване на дейността на ищцовото дружество.

4

Не била заплатена държавна такса по всеки един от кумулативно предявените искове. Навеждат, че представените копия от исковата молба на ответниците не са представени в оригинал и заверени с подпис на юрисконсулт, а са представени в незаверено ксерокопие, с което се нарушавали изисквания на ГПК на ответника да се изпрати автентична искова молба с оригинален подпис на подписалото я лице и със същия брой документи, които са приложени към исковата молба. Поддържат, че съдът не е изпълнил служебното си задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителски договор, тъй като в процесния случай потребителят не е уведомяван своевременно за направените разходи за всяка една от услугите поотделно, за да знае каква е цената на всяка от услугите поотделно и оттам за да прецени дали ще може да я заплати и евентуално да спре потреблението й, а също така твърдят, че ищцовото дружество е натрапвало на потребителя заплащането на стока, която последният не е поръчвал/желал и не е консумирал, поради което доставката не подлежала на заплащане. Посочват, че искането за заплащане на доставена енергия е по прогнозни цени, които след това са преизчислявани на окончателни цени, но при невярно измерване на количествата топлинна енергия и при грешна формула при изчисляване на т.нар. „сградна инсталация“. Посочват, че след представяне на исковата молба съдът е оставил без движение и е поискал уточнения от ищеца, но съдът е изпратил на ответниците само една от уточнителните молби, а останалите документи не са били изпратени на ответниците, не са били публикувани в ЕПЕП, поради което ответницата В. К. е трябвало да посети съда, да поиска да й се издадат преписи от документи по делото, което й е било отказано незаконосъобразно, с което твърдят, че им е накърнено правото на защита в исковия процес.