Определение № 1340 от 23.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1340 гр. София, 23.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100602485 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК, вр. чл. 249,ал.З от НПК.

Образувано е по частна въззивна жалба от адв. М.Г., упълномощен защитник на подсъдимия И. Д. Д. срещу определение от 17.03.2025г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135 състав, постановено в разпоредително заседание по НОХД 15486/2024г. по описа на СРС, е което е отказано прекратяването на съдебното производство по делото и делото е насрочено за разглеждане по общия ред в открито съдебно заседание на 16,06,2025г.

Във въззивната частна жалба се твърди, че атакуваното определение в частта, е която е отказано прекратяване на съдебното производство е незаконосъобразно, тъй като е неправилно и се прави искане за неговата отмяна. Изтъква се довод за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия като се твърди, че същото се състои в липса на описание на част от инкриминираната дейност.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното в жалбата, атакуваното определение и материалите по делото, както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Делото е внесено в СРС с обвинителен акт, с който И. Д. Д. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 213а ал. 1 от НК.

В проведеното разпоредително заседание по делото на 17.03.2025г. адв. М.Г. е направил няколко възражения за допуснато на досъдебното производство отстранимо нарушение на процесуалните правила и е поискал прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СРП.

Настоящият 14 въззивен съдебен състав, след като се запозна с материалите поделото и обсъди доводите, наведени във въззивната жалба намира следното:

Както в обсъжданото разпоредително заседание, така и в депозираната от адв. М.Г. въззивна 1 жалба срещу същото той навежда няколко процесуални нарушения, допуснати в депозирания по делото обвинителен акт.

Първото такова нарушение се твърди да се състои в обстоятелството, че в обвинителния акт е вписано единствено, че пострадалата и подсъдимият са провели телефонен разговор на 21,03,2022г., в който подсъдимият е казал на пострадалата, че иска да се видят на следващия ден, след което разговорът бил приключил. След това адв. Г. заявява, че от обвинителния акт не става ясно кога и при какви обстоятелства (лично, или в разговор) подсъдимият е отправил твърдяната закана към пострадалата, че ще я залее с киселина, в случай, че не му върне дължимите от починалия й баща 20 000 евро. При това се твърди, че не би ясен „времевия идентификатор“ на това деяние, а доколкото именно за него е повдигнато обвинение на подсъдимия, невписването на времевия идентификатор на същото съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Относно това възражение съдът намира следното: в обвинителния акт действително е описан посочения по-горе разговор, който се твърди да е проведен на 21,03,2022г. Веднага след това, обаче, прокурорът е продължил като е вписал, че „малко след това“ е проведен нов разговор между подсъдимия и пострадалата, който вече пострадалата е пуснала на висогоковорител и който са възприели свидетелите М.Т. и Я.А.. И именно в този разговор, както е описано в ОА в същото изречение, подсъдимият е отправил закана към пострадалата, че ще я залее с киселина в случай, че тя не даде на подсъдимия дължимите от починалия й баща 20 000 евро.

От описаното става ясно, че на първо място коректно е описана датата на твърдяното престъпление, доколкото е вписано, че това е станало на 21,03,2022г. На второ място, посочено е кога и при какви обстоятелства е отправена и съставомерната закана към пострадалата. В този смисъл съдът намира, че посоченото от адв. М.Г. не отговаря на истината и не е налице каквото и да било процесуално нарушение.

На следващо място и в разпоредителното заседание и във въззивната жалба на адв. М.Г. е посочено като ново съществено нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че в обвинителния акт не е посочена левовата равностойност на инкриминираната сума от 20 000 евро.

Това настоящият въззивен съдебен състав също не намира за процесуално нарушение.

Действително, за прецизност, тази равностойност е следвало да бъде вписана, но доколкото курсът на българската валута към евро е ноторна за всички, невписването й в конкретния обвинителен акт не може да доведе до нарушаване правата на подсъдимия, или пострадалата. Още повече, конкретната заплаха, възприета от пострадалата, е именно за 20 000 евро, а не за каквато и да било равностойност. Отделно от това, престъплението по чл. 213 а от НК не предвижда количествен критерий, съобразно който да бъде променена квалификацията му, както например при престъплението „кражба“, в което точният размер е важен за преценка на наличие на квалифициращите обстоятелства „големи размери“ и „особено големи размери“.

2

Следващото съществено процесуално нарушение, което се твърди е наличие на противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт, без, обаче да се посочва конкретно обстоятелство.

А такова нарушение въззивният съдебен състав не открива и след извършена служебна проверка на материалите по делото, сред които и обвинителния акт.

Поради изложеното въззивният съдебен състав намира, че правилно от първоинстанционния съдебен състав е приета липса на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия във внесения в СРС обвинителен акт по делото и въпреки че определението на първоинстанционният съд е изключително схематично, същото следва да бъде потвърдено. В този смисъл съдът намира, че въззивната частна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.1 от НПК , Софийски градски съд, НО, XIV в.с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, поставено в разпоредително заседание от 17,03.2025г. по НОХД 15486/2024г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 135 състав, е което е оставено без уважение искането на адв. М.Г. като пълномощник на подс.И. Д. Д. за прекратяване на съдебното производство по делото поради наличие на съществено нарушение на процесуалните правила.

Определението е окончателно и не подлежи на жалба, или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3