Решение № 313 от 15.10.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. С., 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. Р. като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20242230200999 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. М. М., с ЕГН **********, от гр. С., чрез адв.С. К., със съдебен адрес ул. „............, ет.1, против НП 114/28.05.2024 г. на Началник РУ на ОДМВР С., с което на жалбоподателя на основание чл. 45, ал.

3 от Закона за закрила на детето е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 45, ал. 2, от същия закон.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила и противоречия с материалноправните разпоредби. Твърди се, че АУАН и НП не отговарят на изискванията за тяхното съдържание, като липсва пълно и точно описание на извършеното нарушение и обстоятелствата при които то е било извършено. Поддържа се, че обективната съставомерност на нарушение на чл. 45, ал. 2 ЗЗДет, което е вменено на жалбоподателя, изисква да е налице неизпълнение на задължението на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 ЗЗДет от страна на носителя на тези задължения, но нито в АУАН нито в НП е описано надлежно нарушението, а само по отношение на правна квалификация е посочено единствено чл. 45, ал.

2 ЗЗДет . Сочи се, че в обстоятелствената част на наказателното постановление жалбоподателя е нарушил чл. 45, ал. 2 ЗЗДет, а в диспозитива е наложил санкция по реда на чл. 45, ал. 3 ЗЗДет което е съществена разлика между обстоятелствената част и диспозитива на обжалваното наказателно постановление.

1

Твърди се още, че в управлявания от жалбоподателя обект е имало назначено лице, което по силата на Заповед №04/15.09.2023г. е задължено да осъществява контрола по чл. 45, ал. 2 ЗЗДет, като същото лице е следвало да бъде привлечено към административнонаказателна отговорност. Акцентира се, че не е изследвано дали санкционирания управител се е намирал в обекта и дали е знаел, че в заведението се намират непълнолетни без родител или придружител.

Излагат се и аргументи за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, се представлява от адв. К., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовна призована, не изпраща представител.

Представя писмено становище, с което се иска потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 05.05.2024 г. около 01.30ч. в гр.С., в Кафе-Клуб „..........“ с адрес, бул.“..... при провеждане на специализирана полицейска операция са установени непълнолетни лица- ......... без да са придружени от пълнолетно дееспособно лице.Непълнолетните са отведени в РУ на ОД МВР С., след което са снети от тях писмени сведения и са установени родителите им на които са съставени актове.На жалбоподателя М. в присъствието на свидетелите И. и П. на 09.05.2024г. е съставен и връчен АУАН бл.№0692470 в качеството му на управител и отговорник по сигурността в питейно заведение „..........“ за това, че е извършил нарушение на чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето, който го подписал с „имам възражения“без да обективира такива. Такива не са депозирани и в предвидения чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок.

На 28.05.2024 г., Началникът на РУ при ОДМВР С. издал обжалваното наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 19.07.2024 г.

2

Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите И., П. и актосъставителя Д. А., както и приобщените писмени доказателства съдържащи се в административнонаказателната преписка.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на предвидения с чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок (НП е връчено на 19.07.2024 г., а жалбата е от 01.08.2024 г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи при спазване на въведената с чл. 46, ал. 1 от Закона за закрила на детето компетентност, съгласно която нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи.

В конкретния случай обжалваното пред съда наказателно постановление е издадено не от директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, а от лице, на длъжност „началник“ на РУ-ОДМВР С.. По делото, за установяване компетентността на издателя на наказателното постановление от страна на административно наказващия орган не е ангажирано каквото и да е доказателство, а и в самото НП не е посочена заповед за делегиране на компетентност, от която да черпи правомощията си лицето, което го е издало.

Самият началник на РУ ОДМВР С. не е материално компетентен да издава НП, доколкото няма изрична заповед, с която да са му делегирани такива правомощия от директора на ОДМВР.

Доколкото от страна на АНО не са ангажирани доказателства в тази 3 насока, следва да се приеме, че по делото липсват приложени и приобщени надлежни доказателства, които да удостоверяват, че към момента на издаване на процесното наказателно постановление на наказващия орган е възложено с нарочен акт да издава санкционни актове по ЗЗДет.

Констатираното нарушение, свързано с недоказване на компетентността на административнонаказващия орган, представлява съществено такова и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Освен това, съдът констатира, че са налице и други съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване и на правото на защита на жалбоподателя.

Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателното постановление, вмененото нарушение да бъде описано пълно, прецизно и ясно, като съдържа всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Наличието на пълно и ясно описание на нарушението и съответствието на словесното описание с правната му квалификация е основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита, предвид това, че защитата на наказаното лице се осъществява едновременно по фактите и по правото.

На първо място в съставения АУАН като словесно описание на нарушението е отразено, че на 05.05.2024 г. около 01. 30ч. работник във фирма Европарк Дими 2023 на длъжност управител и отговорник по сигурността на Кафе-Клуб "..........", находящ се в гр.С., бул. “.....-градска градина е допуснал да присъстват след 22ч. непълнолетните ............,без да са придружавани от пълнолетно дееспособно лице за придружител, което е квалифицирано като нарушение на чл.45, ал. 2 ЗЗДет, без да е посочено във връзка с кое от визираните в чл. 8, нарушения е наложена санкцията, по ал.3 или ал. 4 от ЗЗДет.

С атакуваното НП лицето е санкционирано на осн.чл. 45, ал. 3 за извършено нарушение на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет. При съпоставяне на съдържащото се в АУАН и НП словесно описание на нарушението и цифрово изписване на санкционната разпоредба се установява, че наказващият орган във диспозитива е посочил различна санкционна разпоредба от посочената в обстоятелствената част на НП и АУАН, като недопустимо е санкционирал жалбоподателя за нарушение, различно от установеното от актосъставителя и 4 описано в АУАН. По този начин грубо е нарушено правото на защита на дружеството, като с НП му е наложена санкция за непредявено с акта нарушение и е отнета възможността му да осъществи регламентираното му със ЗАНН право на защита.

Очевидно е несъответствието от една страна между словесното описание на деянието и посочената в НП санкционна разпоредба.От друга страна ако приемем, че нарушението се санкционира на осн. чл. 45 ал. 2 от ЗЗДет то липсва и посочване на материална разпоредба, чието нарушаване се санкционира по реда на чл. 45 ал. 2 от ЗЗДет. Като визираните в чл. 8, нарушения по ал.3 или ал. 4 от ЗЗДет са посочени алтернативно в чл. 45 ал. 2 от ЗЗДет и липсата на позоваване във връзка с коя от двете разпоредби е наложеното наказание не може да се изведе по тълкувателен път от съда и това е довело до неяснота на административно-наказателното обвинение и до ограничаване на правото на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. Същевременно е опорочило производството до такава степен, че е недопустимо това нарушение да се приеме за несъществено, доколкото освен, че нарушената материалноправна разпоредба изобщо не е посочена в АУАН, то в обжалваното НП жалбоподателя е санкциониран на осн. чл. 45 ал. 3 от ЗЗДет, за нарушение на друга санкционна разпоредба, тази на чл. 45 ал. 2 от ЗЗДет, като резултат е внесена такава неяснота в правната квалификация на нарушението, която няма как да бъде отстранена от съда без накърняване на правото на защита на жалбоподателя и НП следва да бъде отменено.

Съдът не споделя оплакването на АНО, че се касае за техническа грешка, която може да се санира от съда.Действително на основание чл. 53, ал.

2 ЗАНН наказващият орган има право да даде прецизна правна квалификация на нарушението, която обаче следва да съответства на изложените в АУАН фактически твърдения. Недопустимо е наказващият орган да квалифицира словесно нарушението, без да го изпише цифрово, точно и ясно като посочи признаците от състава на нарушената норма, а да посочи само санкционната норма предвид, че в нея са посочени при алтернатиност две различни хипотези. Още повече в НП са посочени две санкционни норми приложими при различни хипотези.

Предвид горното, съдът приема, че фазата на административнонаказателното производство по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание е опорочена, поради допуснати съществени процесуални нарушения, което от своя страна предпоставя отмяна на обжалваното наказателно постановление.

При този изход на делото право на разноски възниква за жалбоподателя, който е направил съответното искане в предвидените 5 процесуални срокове, поради което такива следва да бъдат присъдени.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 и чл.63д от ЗАНН Районен съд- С., НО, 9-ти състав.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП 114/28.05.2024 г. на Началник РУ на ОДМВР С., с което на П. М. М. с ЕГН ********** на основание чл. 45, ал. 3 от Закона за закрила на детето е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 45, ал. 2, от същия закон.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР С. да заплати на П. М. М., ЕГН **********, направени по делото разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред Административен съд - С., в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 6