Решение № 419 от 15.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Пловдив , 15.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Момчил А. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно наказателно дело № 20215330200710 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Х. Х. ЕГН:**********, с адрес – *** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4085457 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание - глоба в размер на 400лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен, като сочи, че от описанието в същия не става ясно дали нарушението е установено и заснето с мобилно или стационарно техническо средство и в този смисъл – дали е спазен съответния ред, включително – ако средството е мобилно – изискванията на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи. Предлага електронния фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата, като добавя, че се установява, че пътят не е въведен в експлоатация. Също предлага електронния фиш да бъде отменен.

1

Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище оспорва жалбата, сочи че по смисъла на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“, установяващи нарушението могат да бъдат както стационарни, така и мобилни, както и че в изпълнение чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите по контрол имат право да установяват нарушения на правилата за движение с използването на такива технически средства или системи. Още сочи, че правилно е отразено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и е определен размера на глобата, както и ясно е посочено мястото на фиксиране на нарушението. Още поддържа, че техническото средство, с което е установено нарушението е годно за употреба и от одобрен тип, преминало е последваща проверка, както и в полза на водача е приспадната максимално допустимата грешка. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а също и в условията на евентуалност - присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид следното:

Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.

В случая, препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 27.10.2020г., видно от приложения екземпляр от същия, а жалбата е подадена до РС-Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив на 10.11.2020г. - съгласно отразеното 2 пощенско клеймо, няма данни да е направено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.

От фактическа страна е установено, че на 22.10.2020г., в 16:11 часа, в град Пловдив до „Кофражна техника“, южно платно – с посока на движение от запад на изток, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с № 11743са, било заснето движение на лек автомобил марка „Мицубиши Аутлендър“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 74 км./ч., същата – над максимално посочената като разрешената за движение 40 км./ч., като превишението било в размер на 24 км/ч..

Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 77 км./ч. – превишение с 28 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 22.10.2020г. и час - 16:11:28ч., като място на нарушението били отразени географски координати.

В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция 3 възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя В. Х. Х. – като законен представител на дружеството „***“ ЕООД.

Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.

Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40 km/h - с глоба в размер на 400 лв.

Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.

4

Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, прието по делото като писмено доказателство.

Съгласно Протокол № 65-С-ИСИС от 28.09.2020г. за лабораторна проверка на Българския институт по метрология, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с № 11743са е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.

Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, от дата 22.10.2020г. от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е от запад на изток.

Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – лек автомобил марка „Мицубиши Аутлендър“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на дружеството „***“ ЕООД с *** – жалбоподателя В. Х. Х..

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП – когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил марка лек автомобил марка „Мицубиши Аутлендър“ с регистрационен номер „***“ към момента на нарушението – 22.10.2020г..

Въпреки обвинение. това, в случая остава непонятно административното

В този смисъл следва да се отбележи, че в електронния фиш се сочи „разрешена стойност на скоростта – 40 km/h”, но същевременно липсва каквото и да е твърдение за наличие на пътен знак „В-26“. Нещо повече – 5 указано е нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба сочи общото ограничение скоростта на движение в населеното място, а не нарушение на чл.21. ал.2 от ЗДвП– която е свързана с ограничение, въведено с пътен знак.

Единствено за пълнота следва да се отбележи, че дори в електронния фиш да имаше твърдение за наличие на мястото на нарушението на пътен знак „В-26“ (каквото твърдение очевидно няма), то по делото изцяло липсват доказателства за това, че такъв пътен знак е поставен на мястото на нарушението. В този смисъл, с писмо вх.№ 12688/12.03.2021г. по описа на РС-Пловдив, зам.кмет на Община Пловдив също е уведомил съда, че въпросния обект – реконструкция на булевард „Северен“ - от моста ба „Адата“ до бул.„Карловско шосе“ е на фаза – Първи етап, има подписан акт образец 15 от 10.04.2020г.. От горното е очевидно, че в случая не би могло да бъда прието за установено по категоричен начин, че към 22.10.2020г., на мястото на твърдяното нарушение, а именно - град Пловдив до „Кофражна техника“, южно платно – с посока на движение от запад на изток, е било въведено ограничение на скоростта от 40 км/ч. с пътен знак В26, а именно – че същият знак, дори да е изрисуван на схемата на проекта, то е изпълнен (поставен) на мястото, доколкото се установи, че няма данни самия проект да изпълнен (завършен).

Така изолженото мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, а именно – налице е неяснота на административното обвинение, а именно – дали се твърди нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП (съгласно правната квалификация) или на чл.21, ал.2 от ЗДвП (съгласно посоченото в обстоятелствената част ограничение на скоростта от 40 км/ч.).

С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя могат да бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен от него адвокат.

Въпреки това в случая напълно липсват доказателства за сторени от жалбоподателя разноски в горния смисъл, доколкото - макар по делото да се приложени не малък брой пълномощни за процесуално представителство - то не е приложен договор за правна защита и съдействие и в този смисъл – 6 каквито и да е доказателства за изплатено възнаграждение по същия жалбоподателя.

Ето защо съдът не би могъл да присъди в полза на жалбоподателя извършените от него разноски в настоящото производство, доколкото такива разноски не се установяват.