Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 586 от 28.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 272/2024
Вид
Определение № 586
Подписан
28.02.2024
В сила
28.02.2024
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Тихомир Руменов Рачев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586 гр. Бургас, 28.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500272 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 41 7 от ГПК от УНИОН ТАНК Екщайн ГМБ§ Ко.КТ ,дружество ,учредено по правото на ФРГ,със седалище и адрес на управление гр.

Клайностхайм,представлявано от управителя Карстен Бетелман ,с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Ф.

М. Я. и Х. И. А. ,двамата от гр. ***. Заявлението е било адресирано до Районен съд-гр.Добрич , който е извършил служебна справка, и, въз основа на представеното по делото споразумение между страните с нотариално удостоверяване на подписите от 25.02.2020 г. , е приел, че доколкото в т. 8 от споразумението е предвидена клауза ,с която е уговорена местна подсъдност по евентуален имуществен спор между тях- а именно е посочен компетентният съд за разрешаване на този спор – съдът в гр. Бургас ,то РСДобрич не е местно компетентен да го разгледа . Развил е съображения, че изискванията за действителност на процесуалния договор на чл. 117 ал. 2 ГПК били спазени ,поради което е налице валидна пророгационна клауза ,която определя за местно компетентен РС-Бургас.Тъй като се касаело за имуществен спор ,произтичащ от търговски договор ,за който не се прилага подсъдността по чл. 109 ГПК ,тази договорна подсъдност обвързвала страните по паричния заем и производството по издаване на заповедта за 1 изпълнение следвало да се развие пред БРС ,който е компетентният съд .

С определение № 1170/21.02.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 1058/2024 г. Бургаският окръжен съд е прекратил производството по образуваното пред него дело, и е повдигнал спор за подсъдност. Изложил е съображения, че заявлението е подадено срещу двама длъжници – физически лица – при условията на солидарна отговорност, като настоящите им адреси са в гр.***.Съгл.разпоредбата на чл. 411 ал. 1 изр.1 от ГПК ,която е специална в заповедното производство и дерогира уредената в чл. 105 и сл. ГПК местна подсъдност в исковия процес ,заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес на длъжника /с оглед на защитата му /,който в случая и за двамата длъжници е в гр. *** /след направената служебна справка в НБДН /т.е. в района на РС-Добрич ,който е местно компетентен да разгледа делото .

За да се произнесе по така повдигнатия спор, настоящият съдебен състав взе предвид, че съгласно актуалната към настоящия момент формулировка на разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, "заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва служебна проверка на местната подсъдност; заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по постоянния... ".

В конкретния случай, видно от приложените справки както по ч. гр. д. № 360/2024 г. на РС -Добрич, настоящият адрес на длъжниците Я. и А. е в гр.

***. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че неоснователно Добричкият районен съд е изтъкнал наличието на договорна клауза по представено споразумение между страните за дерогиране на задължителната местна подсъдност по заповедното производство , поради следните съображения:

Местната подсъдност е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. При граматическото, систематичното и телеологичното тълкуване на разпоредбите на чл. 105 ГПК – чл. 117 ГПК следва извод, че местната подсъдност е относителна положителна процесуална предпоставка, освен в случаите, когато законодателят е предвидил изрично, че същата е абсолютна процесуална предпоставка, доколкото това е свързано с възможността на съда да следи служебно до определен процесуален момент за нея.

В случая на заповедното производство законодателят е регламентирал местната подсъдност като абсолютна процесуална предпоставка, тъй като съдът следи служебно за 2 нея. Тоест, когато заявлението за издаване на заповед и изпълнение е подадено срещу физическо лице, съдът трябва да направи служебна справка НБД „Население“ по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. Когато заповедното производство касае юридически лица, тогава следва да се извърши служебна справка от Агенция по вписвания – Търговски регистър, доколкото съобразно чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ . В случай, че делото е изпратено по подсъдност и вторият заповеден съд установи, че адресът на длъжника – физическо или юридическо лице, е различен, съответно възможно е междувременно да е сменен, без значение е обстоятелството, че към момента на произнасянето на първия съд, адресът се е намирал в районна на втория съд. Последният не може по аргумент, че към момента на неговото произнасяне местната подсъдност е различна, да върне делото на първия заповеден съд. Единствената възможност, която е налице, е повдигането на препирня за подсъдност по реда на чл. 122 ГПК.

Следователно в случая не се прилагат общите правила за подсъдността в исковото производство ,доколкото е налице специална местна подсъдност ,за която съдът следи служебно .Нещо повече -с нормите на чл.

410, чл. 416, чл. 417 и чл. 422 ГПК не само е очертано приложното поле и е диференциран предмета на заповедното производство и на исковото производство по иска с правно основание чл. 422 ГПК, но е уредена императивно и подведомствеността на тези спорове/поради което в самото заповедно производство не биха се приложило арбитражни клаузи за друга подведомственост на спора , освен пред държавния съд /.

При това положение съществуваща договорка между страните за друга местна подсъдност не би следвало да се прилага /с оглед и целта на заповедното производство за бързина и ефективност /.Като се вземе предвид позитивната уредба в чл. 410 – чл. 425 ГПК, при извършване на граматическо, систематично и телеологическо тълкуване, следва да се достигне до извод, че целите на производството: опростеност, ускореност и ефективност, но и улеснено признаване и изпълнение на съдебния акт, което всъщност е в основата на възстановяването на съществуването му. Същите са прогласени в Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес и в Регламент (ЕО) № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. В Доклад от 13.10.2015 г. на Комисията до европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за 3 създаване на процедура за европейска заповед за плащане е посочено, ч е бързото и ефективно събиране на безспорни неизплатени задължения е от първостепенно значение за стопанските субекти в Европейския съюз. Просрочените плащания са една от основните причини за изпадането в неплатежоспособност, особено при малките и средните предприятия, и водят до загуба на много работни места. Това е накарало редица държави членки да въведат опростени процедури за издаване на заповед за плащане.

Производството по издаване на заповед за плащане има за цел да се осигури бързо и икономически ефективно средство за съдебна защита срещу длъжника, задължаващо го да заплати определена парична сума. Един от мотивите за изменението на ГПК е именно постигането на посочената цел. В тази насока може да се отбележи, че законодателят е мотивирал необходимостта от по-добра защита на правата на длъжника в заповедното производство, което доведе и до изменения на правилата за призоваване – в частност чл. 47 ГПК.Оттук и задължителната местна подсъдност ,осигуряваща по-лесна защита за длъжниците.

Като има предвид горното ,Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд- Добрич за местно компетентен да разгледа и се произнесе заявлението на УНИОН ТАНК Екщайн ГМБ§ Ко.КТ ,дружество ,учредено по правото на ФРГ,със седалище и адрес на управление гр. Клайностхайм,ул.Майнпаркщрасе „2-4 63801 ,вписано в ТР А при РСАшафенбург под № НRА 835 и в ТР Б под № Н RВ 129 представлявано от управителя Карстен Бетелман ,роден в Швейцария ,с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК срещу Ф. М. Я. ,ЕГН ********** и Х. И. А. ,ЕГН **********,двамата от гр.

*** и

И З П РА Щ А делото на Районен съд- Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5