Решение № 88 от 19.09.2023, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Омуртаг, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело № 20203510100419 по описа за 2020 година

Искът е с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Министъра на земеделието, храните и горите при МЗХГ, с адрес: гр.София, п. к. 1040, ул.“Христо Ботев“ № 55, действащ чрез пълномощника си С.Л.Е.– директор на ОД „Земеделие“ – Търговище, съдебен адрес: ***, твърди в исковата си молба, че поради неизпълнение на поети задължения на арендатора за заплащане на арендните вноски по Договор за аренда от 03.08.2012 г., сключен между ищеца и ответницата, Областна дирекция „3емеделие“ – Търговище изпратила на арендатора В.

Ю. предизвестие, с което й бил предоставен двуседмичен срок за изпълнение на клаузите, касаещи изплащането на арендните вноски по договора, като в предоставения срок арендните вноски не били изплатени вследствие на което договорът за аренда бил прекратен и прекратяването на договора било регистрирано в ОСЗ - Омуртаг и в Служба по вписванията - Омуртаг. С влязло в сила решение № 23 от 22.03.2019 г., постановено по гр. д. № 374/2018 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, В. А. Ю. – ответник по делото, била осъдена да заплати на държавата в лицето на Министъра на земеделието, храните и горите – ищец по делото, сума в размер на 18140.51 лв. /осемнадесет хиляди сто и четиридесет лева и петдесет и една стотинки/, включваща сумата от 3479.60 лв., представляваща дължимо доплащане за непогасена част от втората арендна вноска за стопанската 2014/2015 година, и сумата от 14 660.91 лв., представляваща непогасена първа авансова вноска по арендно плащане за стопанската 2015/2016 година. Описаните арендни вноски произтичали от горепосочения договор за аренда на земеделски земи от държавния поземлен фонд.

Уважен бил и акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД, като В. Ю. била осъдена да заплати сумата от 5 459.52 лв., представляваща мораторна лихва върху общата сума от 18 140.51 лв. за периода от 02.10.2015 г. /денят на забава/ до 18.09.2018 г. / денят на 1 постъпване на исковата молба в съда/. С исковата молба обаче не била предявена претенция за заплащане на законната лихва от деня на постъпване на молбата в съда до окончателното изплащане на главницата в размер на 18 140.51 лв. /осемнадесет хиляди сто и четиридесет лева и петдесет и една стотинки/, поради което липсвало и произнасяне на съда в тази насока. Поради изложеното в исковата молба, по която е образувано настоящото производство ищецът моли съда ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 4197.85 лв., представляваща законна лихва върху сумата от 18140.51 лв., последната представляваща сумата, която била осъдената да му заплати ответницата по главния иск с Решение № 23/22.03.2019 г. по гр. дело № 374/2018 г. по описа на РС – Омуртаг, за периода от 19.09.2018 г./деня на постъпване в съда на исковата молба по гр. д. № 374/2018 г. по описа на РС – Омуртаг/ до 29.12.2020 г./деня на постъпване на исковата молба по настоящото гр. дело № 419/2020 г. по описа на РС – Омуртаг/. Претендира се и присъждане на законната лихва върху сумата от 18140.51 лв./сумата, която е била осъдена ответницата да заплати по главния иск с решение № 23/22.03.2019 г. по гр. д. № 374/2018 г. по описа на РС – Омуртаг/, считано от 30.12.2020 г. – денят следващ деня на постъпване на исковата молба по гр. д. № 419/2020 г. по описа на РС – Омуртаг, до окончателното изплащане на задължението, както и направените деловодни разноски. В съдебно заседание ищецът се представлява от К. С. Д. – юрисконсулт, който поддържа иска. Претендира и деловодни разноски.

Ответникът В. А. Ю., с постоянен адрес: ***, оспорва иска. Заявява, че „приела“ решението, с което е осъдена да заплати главницата, но тъй като доходът й се формира от една пенсия, не успява и че не е съгласна да заплаща и лихви върху главницата. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От приетите и приложени като писмени доказателства по делото материали по гр. д. № 374/2018 г. по описа на РС – Омуртаг, ведно с материалите по ВГРД № 173/2019 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, се установява, че цитираното гражданско дело е било образувано по подадена искова молба от министъра на земеделието и храните при МЗХГ, действащ чрез пълномощника си С.Л.Е.– директор на ОД „Земеделие“ – Търговище, против В. А. Ю., с която са предявени искове, както следва: с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД - за сумата общо в размер на 18 796.08 лева, включваща сумата в размер на 3898.04 лева, представляваща дължима, но незаплатена част от втората арендна вноска за стопанската 2014/2015 година и сумата в размер на 14898.04 лева, представляваща авансово дължима арендна вноска за стопанската 2015/2016 година по Договор за аренда от 03.08.2012 г., сключен между ищеца и ответницата; иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата в размер на 5 656.40 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.05.2015 г. – датата на изпадане в забава, до 18.09.2018 г. – датата на предявяване на иска. От исковата молба, по която е образувано гр. д. № 374/2018 г. по описа на РС – Омуртаг, е видно, че ищецът по същото не е претендирал присъждане на законна лихва върху претендираната главница за периода от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. С Решение № 23 от 22.03.2019 г., постановено по гр. д. № 374/2018 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, потвърдено с Решение № 99 от 19.06.2019 г. по ВГРД № 173/2019 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, ВЗС на 13.04.2020 г. предявените искове са частично уважени, като Ю. е осъдена да заплати на министъра на земеделието и храните при МЗХГ, действащ чрез пълномощника си С.Л.Е.– директор на ОД „Земеделие“ – Търговище, следните суми: сумата в размер на 2

18 140.51 лева, включваща сумата от 3479.60 лева, представляваща дължимо доплащане за непогасена част от втората вноска за арендното плащане за стопанската 2014/2015 година и сумата в размер на 14 660.91 лева, представляваща непогасена първа авансова вноска за арендно плащане за стопанската 2015/2016 година, като в останалата му част до пълния претендиран размер от18 796.08 лева, искът е отхвърлен като неоснователен; сумата в размер на 5459.52 лева, представляваща мораторна лихва върху общата дължима главница от 18 140.51 лева, за периода от 02.05.2015 г. до 18.09.2018 г., като в останалата му част до пълния претендиран размер от 5 656.40 лева, искът е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са и деловодни разноски.

Видно е от цитираното решение, че със същото в полза на ищеца не е била присъдена законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата. От приложената по настоящото дело справка е видно, че за периода от 19.09.2018 г. до 29.12.2020 г. размерът на законната лихва върху сумата от 18 140.51 лева е 4 197.85 лева. От приложената заповед № РД-15-934/10.06.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, се установява, че към датата на предявяване на иска, по който е образувано настоящото производство С.Л.Е.е заемала длъжността „директор“ в ОД „Земеделие“ – гр. Търговище.

Предвид изложените данни и обсъдените доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Съгласно чл.297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В конкретния случай с ВЗС на 13.04.2020 г., Решение № 23 от 22.03.2019 г., постановено по гр. д. № 374/2018 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, потвърдено с Решение № 99 от 19.06.2019 г. по ВГРД № 173/2019 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, ответницата е била осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на 18 140.51 лева, включваща сумата от 3479.60 лева, представляваща дължимо доплащане за непогасена част от втората вноска за арендното плащане за стопанската 2014/2015 година и сумата в размер на 14 660.91 лева, представляваща непогасена първа авансова вноска за арендно плащане за стопанската 2015/2016 година. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. Следователно законната лихва е акцесорно вземане върху непогасена главница. В случая ответницата е осъдена да заплати на ищеца главница в размер на 18 140.51 лева и мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на изпадане в забава до датата на подаване на исковата молба, по която е образувано гр. д.

№ 374/2018 г. по описа на Районен съд – Омуртаг, но не е осъдена да му заплати дължимата законна лихва от датата на предявяване иска – 19.09.2018 г. до окончателното заплащане на сумата. Съгласно съдебната практика „…не съществува процесуална пречка тази лихва да бъде претендирана в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния и спрямо главния дълг, характер.“ – Реш. № 50 от 12.03.2010 г. по т. д. № 485/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. /в този см. и Опр. № 305 от 09.11.2015 г. по ч. гр. д. № 5086/2015 г. на ВКС, ІІ г. о./ От приложената по настоящото дело справка се установява, че за периода от 19.09.2018 г. до 29.12.2020 г. размерът на законната лихва върху присъдената в полза на ищеца главница в размер на 18 140.51 лева е 4 197.85 лева. Твърденията на ответницата, че към датата на предявяване на иска С.Е.не е била директор на ОД „Земеделие“ – гр. Търговище и Д.Т.не е била министър на земеделието, храните и горите се оборват изцяло от извършената служебна справка и приложената заповед № РД-15-934/10.06.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Предвид изложеното, с оглед обсъдените по – горе доказателства 3 съдът счита, че искът е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Предвид изхода на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца претендираните съдебни разноски – сумата в размер на 167.91 лева, представляваща заплатена държавна такса.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, В. А. Ю., с постоянен адрес: ***, ЕГН **********, да заплати на министъра на земеделието и храните при МЗХГ, с адрес: гр.София, п. к. 1040, ул.“Христо Ботев“ № 55, действащ чрез пълномощника си С.Л.Е.– директор на ОД „Земеделие“ – Търговище, съдебен адрес: ***, сумата в размер на 4197.85 лева /четири хиляди сто деветдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за периода от 19.09.2018 г. до 29.12.2020 г. върху сумата от 18140.51 лева /осемнадесет хиляди сто и четиридесет лева и петдесет и едно стотинки/ , главница по Договор за аренда от 03.08.2012 г., която ответницата е била осъдената да заплати на ищеца с ВЗС на 13.04.2020 г. Решение № 23/22.03.2019 г. по гр. дело № 374/2018 г. по описа на РС – Омуртаг, както и законната лихва върху сумата от 18140.51 лв., от 30.12.2020 г., до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, В. А. Ю., с постоянен адрес: ***, ЕГН **********, да заплати на министъра на земеделието и храните при МЗХГ, с адрес: гр.София, п. к. 1040, ул.“Христо Ботев“ № 55, действащ чрез пълномощника си С.Л.Е.– директор на ОД „Земеделие“ – Търговище, съдебен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 167.91 лева /сто шестдесет и седем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща заплатена държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Търговище в двуседмичен срок от обявяването му на страните.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: Невяна П. Захариева

4