Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7667 от 16.11.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 3481/2015
Вид
Решение № 7667
Подписан
16.11.2017
Състав
КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.174 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 1-3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 137а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ .................... гр.София, 16.11.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КА.НА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3481 по описа за

2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищцата М.О.Х., действаща лично и със съгласието на своя законен представител баща ѝ О.М.Х., е предявила осъдителни искове срещу ЗК О.Л.АД, чрез ЗК „О.-клон Б.“ КЧТ по реда чл. 226, ал.

1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Подържа твърдения, че на 18.01.2015 г. в с. В., община К.в следствие на станало ПТП, като пътник в лек автомобил с рег. № ******* починал А.Ш.А.. За станалото ПТП било образувано ДП № 7/2015 г. по описа на ОД на МВР – гр. Шумен.

Излага, че приживе А.А.. живял с ищцата на съпружески начела, като между тях била установена връзка, каквато обичайно има между съпрузи. От съвместното им съжителство ищцата очаквала дете. Между А. и ищцата била установена силна връзка, като той бил опора в живота ѝ, поради което ищцата изпаднала в шок и преживявала изключително тежко загубата на бащата на детето си.

Твърди, че като пряка и непосредствена последица от виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на толкова близък човек.

Към датата на ПТП за лекия автомобил рег. № *******, по твърдение, била нА.це вА.дно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, полица № 28114001055987, със срок на вА.дност от 09.04.2014 г. до 09.04.2015 г., сключена с при ЗК О.Л.АД, действащ чрез ЗК О.-клон Б. КЧТ.

Поради това, според ищцата, следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя – ответник за причинените ѝ неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.

Предвид изложеното моли съда да осъди ответника да ѝ заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на смъртта на пострадалото лице – 18.01.2015 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът ЗК

О.Л.АД, чрез ЗК „О.-клон Б.“ КЧТ, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва фактическите и правни твърдения на ищцата, като излага, че не са посочени конкретни обстоятелства във връзка с ПТП. Оспорва, че е реА.зирано

ПТП, неговият механизъм, вината на водача и причинната връзка между ПТП и увреждането на пътника А.А... Възразява, че е нА.це съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починА.я, тъй като пострадА.ят пътувал в автомобила без поставен предпазен колан – нарушение на чл. 137а от ЗДвП, освен това по време на ПТП бил под влияние на алкохол и пътувал при пиян водач. Твърди, че ищцата не е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва претенцията за неимуществени вреди като завишена по размер. Оспорва акцесорната претенция за обезщетение в размер на законната лихва. Претендира разноски.

Прави искане по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК в производството да бъдат конституирани като подпомагаща страна наследниците на починА.я деликвент Р.М.Х. – Т.Г.А. – майка и М.Х.А. – баща, съгласно представеното удостоверение за наследници с изх. № 223 от 23.02.2015 г.

Ищцата в допълнителна искова молба взема становище по отговора на ответника, като счита възраженията за неоснователни.

Ответникът в допълнителен отговор на исковата молба поддържа отговора и оспорва допълнителната искова молба.

С определение от 24.07.2015 г., съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като помагачи на страната на ответника Т.Г.А. и М.Х.А.- наследници на починА.я деликвент Р.М.Х., които не вземат становище по предявените искове.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., както и акцесорна претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата от датата на увреждането – 18.01.2015 г. до окончателното ѝ изплащане.

Чрез съставеният констативен протокол за ПТП № 1516247 от 20.01.2015 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 18.01.2015 г., което е запазено от П.З., служител на РУ на МВР – гр. Нови Пазар, констатациите на САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Г., както и останА.те писмени доказателства по делото, се установява следният механизъм на ПТП: На 18.01.2013 г., около 04.30 часа, на третокласен път III-7003, км.

35+593 м., с. В. – с. Златна нива, общ. К., на прав, равен участък, без неравности, предназначен за двупосочно движение, с настилка в добро състояние и ограничена видимост, в условията на заледена асфалт, с посока на движение към с.

Златна нива, със скорост около 89 км/час, се движел лек автомобил марка „Ауди“, модел „80“ с рег. № *******, управляван от неправоспособния водач Р.М.Х., с концентрация на алкохол в кръвта от 1,62 ‰, и пътник на предната дясна седалка А.Ш.А.. При приближаване на км. 35+593 м., в условията на десен завой, водачът превишил критичната скорост за преминаване по кривата на завоя, гумите на автомобила се приплъзнА.и водачът задействал спирачната уредба за аварийно спиране, но въпреки това изгубил управление.

Автомобилът продължил движението си и навлязъл в лявата пътна лента, достигнал лявата мантинела на пътното платно, качил се на нея и след плъзгане в продължение на около 4 метра се ударил челно в орехово дърво, намиращо се вляво след левия банкет. Ударът бил челен, кос, осъществен с предната дясна част на автомобила в областта на предно дясно колело и предна дясна врата. След удара, автомобилът останал на място, а дървото навлязло с целия си диаметър от 48 см. в купето на автомобила, на който е причинена пълна конструктивна загуба. В следствие на удара настъпила смъртта на водача и пътника на предната дясна седалка.

Чрез констатациите на САТЕ се установява, че критичната скорост при конкретните пътни условия – десен завой при заледена пътна настилка, е била 73,70 км/час. Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно изготвено, безпристрастно и кореспондиращо с останА.те събрани по делото писмени доказателства, причината за настъпване на ПТП е субективното поведение на водача на лекия автомобил, който е управлявал автомобила със скорост от 89 км/час, която превишава максимално допустимата скорост при конкретните пътни условия. От заключението се установява, че автомобилът е оборудван фабрично с обезопасителни предпазни колани, триточкови бедрено-раменни инерционен тип, като за средното задно място, коланът е двуточков бедрен тип.

От представения препис извлечение от акт за смърт № 04 от 19.01.2015 г. и констатациите на приетата СМЕ на д-р К., оспорена от ответника, се установява, че в резултат на удара при ПТП, пострадА.ят А.А.., е получил тежка черепно-мозъчна, от която, незабавно е настъпила неговата смърт. Съдът кредитира заключението, като компетентно изготвено, безпристрастно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства в т.ч. и тези от досъдебното производство /протокол за оглед на местопроизшествие и др./ Чрез последните се установява, че причинените наранявания отговарят на установения и приет в производството механизъм на ПТП и се обясняват с удари на тялото в твърди, тъпи предмети от деформираните от челния удар елементи на купето на лекия автомобил.

От допълнителното заключение на СМЕ, изготвено от вещите лица д-р М.М. и д-р Ц.Г., се установи, че концентрацията на алкохол в кръвта, установена при аутопсията на водача Р.М.Х., отговаря точно на съдържанието, което е имал в кръвта към момента на смъртта и съответства на средна степен на алкохолно опиване. Според заключението на експертите водачът е бил в средна степен на остро алкохолно опиване, при която има качествени промени в поведението и съзнанието на лицето, които трудно могат да се контролират и не зависят от индивидуалните компенсаторни възможности на поелия алкохол индивид. Според експертите, при тази степен на алкохолно опиване, трети лица могат лесно да забележат при близък контакт признаците на въздействие на алкохола, неговия мирис, промените в речта и координацията на лицето и забавените му реакции.

По делото не е спорно, че на 22.12.2014 г. между ищцата М.О. и починА.я А.А.. се е състоял ритуал - годеж по местните обичаи. Според български тълковен речник думата „годеж“ е със значение- „уговорка за близко сключване на брак между младеж и девойка пред родители и близки, както и празненство, на което се огласява тази уговорка“.

В производството е спорно обаче дА.и в какъв период М.О. и починА.я А.А.. са поддържА.близки отношения, каквито съществуват между съпрузи преди извършване на годежа, както и дА.същите са имА.период на съвместно живеене преди това. За установяване на тези спорни доказателства в производството са събрани гласни доказателства.

Така, от показанията на свидетелите Б.Г.А.и Р.Х. *** нива, се установява, че около една година преди ПТП починА.ят А.е живял в къщата на бащата на М., като двамата с ищцата са демонстрирА.своите близки отношения.

Според изразеното от свидетеля Б.Х.Ч.двамата млади имА.планове за бъдещето и били много щастливи. От своя страна, семейството на М. приемала А.като техен син, тъй като нямА.мъжка рожба. Свидетелят сочи, че има преки наблюдения за тези обстоятелства, тъй като неговата сестра е съученичка на по-голямата сестра на М. – А.и двете поддържат също близки отношения.

Според изразеното от свидетеля Б.Г.А., А.е бил мъж на М.. Тя останала бременна от него и се наложило да ги женят. Сгодили ги.

По техния обичай това било адет – обичай. Двамата имА.силна страст помежду си, много се обичА.. ПоказвА.обичта си и не се криели. Не се карА..

Когато А.починал М. била бременна в третия или четвъртия месец. Много трудно преживяла смъртта му. Наложило се да ходи в болница, тъй като бебето щяло да падне. Тя много тъгувала за А.. Родила неговото дете. Не можела да намери друг мъж, защото техния обичай бил такъв, след като роди, по –трудно става за женене. Господ, тъй направил, че детето приличало на него /А./ и М. още повече тъжала за него, милеела за него.

Според показанията на свидетеля Е.С. (майка на починА.я А.) двамата млади не са живеели съвместно преди годежа.

С оглед констатираните противоречия между показанията на свидетеля Е.С. и свидетеля Р.Чавдаров, на основание чл.174 ГПК, е допусната очна ставка, при която свидетелката С. е заявила, че не знае колко време А.е поддържал връзка с М., но един месец след годежа са били заедно. От своя страна, свидетелят Ч.категорично е потвърдил, че около година преди годежа М. и А.са живеели заедно в дома на родителите на М..

С оглед изразеното от двамата свидетели, съдът намира че не следва да кредитира показанията на свидетеля Е.С., тъй като същите не съответстват на установеното чрез показанията на свидетелите Р.Ч.и Б.Г.А.– незаинтересовани от изхода на спора. Според изискванията на чл.172 ГПК, съдът намира показанията на свидетеля Е.С.- заинтересована от изхода на спора за несъответни на събраните в производството доказателства. Чрез изложеното от свидетеля при извършване на проведената очна ставка на 18.10.2017 г. се установява, че свидетелят С. не е в добри отношения с ищцата. Освен това, съдът намира че в случая се касае и за противоречие в показанията на свидетеля С., доколкото същата признава и не оспорва, че преди смъртта на А.е правен годеж с М. и същевременно не се оспорва обстоятелството, че последната е била бременна и е родила дете от съвместното им фактическо съжителство.