Решение № 3469 от 09.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3469 гр. Пловдив, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20245330117498 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.23 от ЗПК.

В исковата си молба ищецът Ф. Х. Б. ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул.„***" №*, чрез ЕАД ***, БУЛСТАТ ***, със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***" №*, против ответника „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Цариградско шосе" №115 Е, ет.5, е поискала да бъде прогласена нищожността на клаузата от договор за кредит №*** г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 824,87 лева, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, г. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредита.

Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1, т2 от ЗА и направени разноски по делото.

Предявени са два насрещни иска от ответника „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе" №115 Е, ет.5, против Ф. Х. Б. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.„***" №**, първият на договорно основание, с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД, предявява като частичен, а при условията на евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен – на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.23 от ЗПК, да му заплати сумата от 1 005,00 лева, представляваща част от неизплатеното задължение за главница по договор за паричен заем № ***г., в общ 1 размер от 1 700,00 лева, ведно със законна лихва, от датата на депозиране на насрещния иск.

С отговора на исковата молба по насрещния иск, Ф. Х. Б. ЕГН **********, е направила възражение за прихващане, ако съдът счете предявения иск за главница в размер на 1 005, 00 лева за основателен, то на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, да се извърши ПРИХВАЩАНЕ между главницата по кредита в размер на 1 005,00 лева със сумата от 1 049,99 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи такси в размер на 88,90 лева, възнаградителна лихва в размер на 354,99 лева и неустойка в размер па 606,10 лева, включени във всяка една от погасителните вноски.

Ищецът по първоначалния иск Ф. Х. Б., твърди, че сключила с ответното дружество договор за кредит №*** г., по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 700, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент па разходите - 49,87%.

Съгласно чл.5 от договора, договорът за заем следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията в договора, а именно: едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер па най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦKP към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условия та визирани в чл.5 от договора, същият дължал неустойка на кредитора в размер на 824,87 лева, която той следвало да престира разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечна вноска за неустойка. Ищецът усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължал плащания за неустойка.

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въвели практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции.

Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събирали за осигуряване на фирми-гаранти, небанковите финансови институции си осигурили допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляли законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

С оглед на това, неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на 2 поръчители или представяне на банкова гаранция загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност па главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото па липата, които биха учредгши лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на в размер на 824,87 лева загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била 50 % от заетата сума в размер на 1 700,00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено било да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин водел до скрито оскъпяване на кредита и създавал единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

Ответникът по първоначалния иск „СИТИ КЕШ“ ООД, твърди, че клаузата за неустойка е действителна. Оспорената от ищеца неустойка била уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения банкова гаранция или поръчител, отговарящ на посочените в чл. 5 условия.

Предявява насрещен иск, с който заявява, че между страните е налице сключване на процесния договор и предоставяне на заемната сума в полза на кредитополучателя.

Ф. Х. Б., била в неизпълнение на задължението си да върне предоставената заемна сума при условията и в сроковете по договора. След подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5, поради което се е активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка.

Твърди, че кредитополучателят бил правил следните плащания по договора: на 30.03.2024 г.

– 100 лева, на 11.04.2024 г. – 200, на 27.04.2024 г. – 100 лева, на 26.07.2024 г. – 100 лева, на 17.09.2024 г. – 100 лева и на 28.10.2024 г. – 95 лева. Общо погасената сума по договора била в размер на 695 лева, като с нея били погасени изцяло 6 вноски по кредита от общо 29 дължими вноски.

За доказване на тези твърдения представил Справка за движенията и актуалния размер на дълга по кредита и Извлечение за извършените и предстоящи плащания по договора.

Твърди, че задължението по кредита било изцяло падежирало с изтичането на срока за последната вноска на 17.09.2024 г. Към момента то било в общ размер на 2 199,25 лева, от които: 1 700 лева главница, 230,13 лева възнаградителна лихва, 218,77 лева договорна неустойка и 50,35 лева такси.

3

Твърди, че предявява два евентуално съединени иска, и двата за осъждане на ответника да плати единствено главница по договора, като:

- Главният иск бил предявен на договорно основание и частичен – за вземане за част от дължимата главница по договора. Обстоятелството, от което произтичало вземането на ищеца било наличие на неизпълнение от страна на заемополучателят.

- Евентуалният иск, само ако съдът прецени, че договорът за кредит е недействителен в цялост, бил предявен на извъндоговорно основание - за осъждане на кредитополучателя да върне чистата стойност на кредита съгласно задължителното и специално предписание на чл. 23 ЗПК. При формиране размера на иска от предоставената и усвоена от кредитополучателя заемна сума са приспаднати всички извършени до този момент плащания по договора.

Ответникът по насрещния иск Ф. Х. Б./ ищец по първоначалния иск/, твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК. Съгласно договора, заемателят дължал неустойка в случай, че не представи обезпечение, визирано в договора, като в случай на неизпълнение дължи неустойка в размер равен на главницата и платима разсрочено към месечната погасителна вноска.

Твърди, че „СИТИ КЕШ" ООД е надвземала неправомерно такси в размер на 88,90 лева, възнаградителна лихва в размер на 354,99 лева и неустойка в размер на 606,10 лева, включена във всяка една от погасителните вноски и ги е получавало без основание.

Поради което, предявява при условията на евентуалност възражение за прихващане: ако съдът счете предявения иск за главница в размер на 1 005,00 лева за основателен, то на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, да прихване между главницата по кредита в размер на 1 005,00 лева със сумата от 1 049,99 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца въз основа па нищожни договорни клаузи такси в размер на 88,90 лева, възнаградителна лихва в размер на 354,99 лева и неустойка в размер па 606,10 лева, включени във всяка една от погасителните вноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По първоначалният иск:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между страните е сключен договор за кредит №1026192/ 27.02.2024 г., по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1 700, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,05%, годишен процент па разходите - 49,87%.

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на 4 своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК.