Определение № 421 от 19.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 421 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503097 по описа за 2023 година Производството е образувано по въззивна частна жалба от В. И. Ч., ЕГН **********; против определение № 6829/14,06,2023 г., постановено по гр. д. № 7480/2022 г. на РС Пловдив, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

От въззивния съд се иска да отмени определението в обжалваната му част като незаконосъобразно и да върне делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените обективно съединени искове по чл. 109 от ЗС и по чл. 45 от ЗЗД.

Ответникът по частната жалба „СТРОЙКОЛУКС“ ООД, ЕИК 120045648; заявява становище за неоснователност на частната жалба и иска потвърждаване на определението.

След преценка на събраните по делото доказателства в съвкупност и във връзка със становищата на страните, въззивният съд приема следното:

Производството е образувано по обективно и субективно съединени искове с правна квалификация 109 от ЗС и искове за обезщетения за претърпени имуществени вреди.

Ищцата твърди, че е собственик на СОС с идентификатор ***, находящ се в гр. П., район Т., бул. ... № .., етаж ... ап. .., с 1 предназначение на обекта – жилище. Ответното дружество е собственик на обекта, находящ се под този на ищцата, представляващ магазин, както и че този обект се ползва от „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД въз основа на наемно правоотношение с ответника. Наред с това на ответника е възложено и управлението и поддръжката на етажната собственост в сградата, като между страните е сключен договор за управление и поддръжка на етажната собственост от 08,06,2021 г. Твърди се, че наемателят, ползващ магазина под жилището на ищцата, е поставил в него климатична система и охладителна система, чийто машинни тела са разположени извън сградата в близост до фасадата й, непосредствено под прозорците на помещенията в жилището на ищцата. Тези съоръжения произвеждали шум и вибрация много над нормативно установените гранични стойности и това създавало пречки за ищцата да упражнява правото си на собственост и да ползва жилището си.

Наред с това се твърди, че ищцата поканила ответника – като собственик на обекта, в който са монтирани климатичната и охладителна система, както и като управител на етажната собственост, да предприеме необходимите мерки и да осигури на ищцата възможност за необезпокоявано упражняване правото й на собственост върху жилището й. И тъй като в отговор дружеството не предприело никакви действия, ищцата развалила сключения между страните договор за управление поради виновното неизпълнение задълженията на ответника, за което извършила разходи по заплащане възнаграждение за правна защита и съдействие и такса за връчване на уведомление. С тези разходи ищцата претърпяла вреди от виновното неизпълнение задълженията на ответника по сключения между страните договор за управление, развален едностранно от ищцата.

Въз основа на тези обстоятелства ищцата претендира: 1/ ответникът да бъде осъден да преустанови вредното въздействие (шум и вибрации), създаващо пречки за упражняване правото на собственост върху описаното по-горе жилище, като премахне разположените в близост до фасадата на сградата машинни тела на охладителната и климатичната система на магазина под жилището на ищцата; и 2/ ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата посочените по-горе суми, представляващи претърпени от нея имуществени вреди от виновно неизпълнение на договорни задължения.

С разпореждане № 12828/22,05,2023 г. РС е указал на ищцата да отстрани нередовностите на исковата си молба като: 1/ посочи с какви 2 конкретни действия ответното дружество създава пречки за упражняване правото й на собственост, както и 2/ да посочи по какъв начин твърдяното неизпълнение на договорните задължения на ответника като управител на сградата са свързани със заплащане на възнаграждение по договор за правна помощ и с претендираните вреди, предвид разграничението между договорна и извъндоговорна отговорност. В изпълнение на тези указания с писмена молбаот 01,06,2023 г. ищецът е посочил: 1/ по отношение на негаторния иск: претенцията е насочена срещу ответното дружество като собственик на обекта, в който са поставени охладителната и климатичната система, както и като изпълнител, комуто е възложено управлението и поддръжката на етажната собственост; 2/ по отношение на претендираните вреди – претенциите се основават не на сключения между страните договор за управление, а на отговорността при непозволено увреждане (чл. 45 от ЗЗД).

С разпореждане № 13932/02,06,2023 г. РС е приел, че нередовностите не са отстранени и повторно е указала на ищцата: 1/ да обоснове конкретно интересът от предявяване на негаторния иск срещку ответното дружество, доколкото не се твърди действията и състоянието, създаващо пречки за упражняване собственическите права на ищцата, да са извършени от ответника; и 2/ да уточни обстоятелствата, на които се основава претенцията за вреди от деликт, доколкото посочените от нея факти са свързани с неизпълнение на сключен между страните договор. В изпълнение на тези указания ищцата е депозирала молба от 07,06,2023 г., с която е посочила, че: 1/ независимо от кого са поставени и се ползват, охладителната и климатичната система са монтирани със знанието и изричното съгласие на ответното дружество, поради което същото следва да се приеме за надлежен ответник по негаторния иск; 2/ претендираното на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетения са :във връзка с прекратяване на сключения между страните договор по вина на ответника“.

Като е приел, че нередовностите на исковата молба са останали неотстранени въпреки двукратните указания в тази насока, с обжалваното определение Рс е върнал като нередовна исковата молаб и е рекратил производството по делото. Настоящата инстанция споделя тези изводи по следните съображения:

1/ по отношение на негаторния иск по чл. 109 от ЗС:

3

Претенцията се основава на твърденията, че трето за спора лице – наемател на обекта на ответника, е поставило за нуждите на обекта съоръжения, които произвеждат шум и вибрации над допустимите равнища и с това се създават пречки за упражняване собственическите права на ищцата.

Липсват твърдения ответното дружество да е съпричастно с конкретни действия към създаването и поддържането на пречките. Отговорността на ответника се обосновава с това, че същият е собственик на имота и наемодател на третото лице, поради което създаването на пречките е станало със знанието и съгласието му. Тези твърдения обаче не обосновават пасивната процесуална легитимация на ответника по предявения негаторен иск.

Надлежен ответник по същия, както правилно е посочил и РС, е този, който създава и поддържа пречките за упражняване правата на ищцата. Твърдените пречки в случая произтичат от поставянето на климатична и охладителна система, създаваща шум и вибрации над допустимите равнища. Не се сочи ответникът да е собственик на тези системи, нито да ползва същите, нито да е възложил поставянето им. Следователно нередовностите на исковата молба не са отстранени – не се излагат конкретни обстоятелства, обосноваващи интерес от търсената защита спрямо лицето, посочено като ответник.

2/ по отношение на исковете за обезщетяване имуществени вреди от деликт:

Исковете си ищецът основава на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Като фактически основание на претенциите обаче се сочат обстоятелства във връзка с виновно неизпълнение на договорни задължения на ответника, като претендираните въз основа на това вреди се изразяват в разходи, за които не се сочи да са във връзка с този договор. Не е отстранено противоречието между обстоятелствената част на исковете, сочеща договорно неизпълнение, и предявеното искане, за присъждане на вреди от непозволено увреждане.

Следователно, въпреки дадените й от РС указания, ищцата не е изложила в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, съответстващи на предявените искания както по отношение на иска по чл. 109 от ЗС, така и по исковете за обезщетения за имуществени вреди. Поради това определението, с което исковата молба е върната и производството по делото – прекратено, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

4

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 6829/14,06,2023 г., постановено по гр. д. № 7480/2022 г. на РС Пловдив, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5