Решение № 2599 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2599 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20241110201707 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на В. В. Р. депозирана чрез адв. С. С. от САК, редовно упълномощен, срещу Наказателно постановление № 23-4332-029540 от 06.12.2023 г., издадено от Д. Д . Д. – Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя В. В. Р. на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 (дванадесет) месеца, за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП .

В жалбата о т В . В . Р., депозирана чрез адв. С. С. от САК, редовно упълномощен, се твърди, че на посочената в наказателното постановление дата жалбоподателят Р. е управлявал автомобила си спазвайки всички правила за движение по пътищата. Посочва се че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, необосновано, съставено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, както и в несъответствие с целта на закона. Изложени са аргументи за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, сочи се, че липсва подробно описание на нарушението и че деянието е неъставомерно. Въз основа на това и в жалбата се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като се сочи че не са осъществени всички признаци от състава на административното нарушение по чл. 104б, ал. 2 от ЗДвП..

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят В. В. Р., уведомен не се явява, като не се явява и 1 упълномощения представител на същия адв. С. С. от САК.

Въззиваемата страна - Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, се представлява от главен юрисконсулт С.М., редовно упълномощена, която пледира съдът да остави жалбата без уважение и да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнагражение в минимален размер.

По делото са постъпили писмени бележки от Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР чрез пълномощника му главен юрисконсулт С.М., в които отново се иска съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като се навеждат подробни доводи в тази насока.

Съдът като взе предвид доводите на страните, както и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:

На 21.11.2023 г., около 20:14 ч. в гр. София, жалбоподателят В. В. Р. управлявал лек автомобил марка „,,***''“ с рег. № ,,***'' по улица без име (между блок 119 и блок 120), с посока на движение от ул. „Чучулица“ към бул.

„Панчо Владигеров“. На кръстовището с бул. „Панчо Владигеров“ същият извършил маневра ляв завой, като използвал пътищата, отворени за обществено ползване не по предназначение, като повишил оборотите на управлявания от него автомобил, превъртял задните задвижващи колела на автомобила и поднесъл задната част на МПС неколкократно изменяйки посоката си на движение в ляво-дясно, с което създал непосредствена опасност за възникване на ПТП и застрашил живота и здравето на хората.

Това било възприето от свид. С. С. - старши полицай при 09 РУ – СДВР, който изпълнявал служебните си задължения в състава на автопатрул при същото РУ. Свид. С. приел, че с поведението си жалбоподателят В. Р. е извършил нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП, с колегата му спрели управлявания от жалбоподателя автомобила, в който се возели свидетелите Д.А. и С.И., поради което и съставил срещу В. Р. акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1048836. Актът бил подписан от актосъставителя, от един свидетел и от жалбоподателяВ. Р., окято посочил че има възражения.

Срещу АУАН са постъпили писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН, при идентични фактически и правни изводи, на 06.12.2023 г. Д. Д.а Д. - Началник сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, издала обжалваното наказателно постановление № 23-4332-029540 от 06.12.2023 г., с което на жалбоподателя В. Р. на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева и кумулативно административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за 12 (дванадесет) месеца, за нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП .

2

На 04.01.2024 г. препис от наказателното постановление бил връчен на В. Р.. На 17.01.2024 г. била подадена жалба срещу НП, въз основа на която било образувано настоящото административнонаказателно производство.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства : показанията на свидетелите С. С. /актосъставител/, Д.А. и С.И. и писмените доказателства: Възражение срещу АУАН, справка картон на водача В. Р., Заповед № 513з-4922/13.06.2022 г., издадена от Директора на СДВР, Заповед № 8121К-13312/28.10.2019 г., издадена от Министъра на вътрешните работи на Р Бълагрия, заедно с акт за встъпване в длъжност, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Съдът дава вяра на показанията на свид. С. С. – старши полицаай от 09 РУ - СДВР, който е свидетел-очевидец на нарушението, респ. има лични впечатления за същото и възпроизвежда случилото се, като след предявяване по реда на чл. 284 от НПК на съставения от него АУАН свид. С. потвърждава изцяло написаното в него, което завява че е абсолютно вярно. Тук не може да не бъде отчетено, че показанията на този свидетел са лаконични, но това е разбираемо с оглед изминалия период от време от извършване на нарушението до момента на депозиране на показания пред съда, както и предвид това, че свидетелят е служител в 09 РУ – СДВР и случаи като настоящия са често срещани в практиката му. Съдът обаче намира, че не са налице основания за дискредитиране на показанията на св. Свиденов и приема същите за достоверни.

По отношение на показанията на свидетелите Д.А. и С.И. - същите следва да бъдат кредитирани само дотолкова, доколкото потвърждават, че в момента на нарушението са се возили в автомобила, управляван от жалбоподателя, че действително колата е поднесла и са били спрени от служители от 09 РУ - СДВР. В тази им част показанията на двамата свидетели се подкрепят от останалите доказателствени източници по делото, но и като цяло не се спори относно тези обстоятелства.

Съдът не кредитира показанията на тези свидетли в останалата им част и по-конкретно относно заявеното, че към момента на извършване на деянието валяло дъжд и колата била в неизправно състояние, поради което същата поднесла. В контекста на изложеното е необходимо да ес отбележи, че свид. А. и свид. И. са приятели на жалбоподателя Р. и същите имат интерес да депозират показания в негова полза. Отделно от това първо, не са налице доказателства, които да подкрепят твърденията им за метереологичната обстановка и техническата неизправност на колата, второ, дори да са били налице такива обстоятелства, същите не излкючват обективната и субективната страна на нарушението, вменено за извършено от жалбоподателя Р..

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени по делото на основание чл. 283 от НПК, като намира същите за непротиворечиви и взаимодопълващи се.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия. В административнонаказателното производство срещу жалбоподателя В. В. Р. съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да представляват основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление и да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Налице е съответствие между обстоятелствените части на АУАН и на НП.

Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на съответното нарушение, както и съответстващата му правна квалификация по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП , така че нарушителят да е в състояние да възприеме фактическите и правните рамки на нарушението и адекватно да организира защитата си, което е и сторил.

Съобразно разпоредбата на чл. 104 Б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за съответната цел места. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП , наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на НП всички елементи от обективната страна на нарушението, за което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя В. Р..

В процесната хипотеза, от събраните по делото доказателства, се установява, че жалбоподателят В. Р. е осъществил соченото нарушение като извършвал демонстративни маневри с автомобила „,,***'' ,,***''“ с рег. № ,,***'', изразяващи се рязко повишаване на оборотите на автомобила, приплъзване на задните колела и поднасяне в ляво и в дясно на автомобила по посока на движението му, и преднамерено го извежда извън контрол, с което създава опасност за останалите участници в движението. Това поведение на водача при управление на моторно превозно средство е в разрез с установеното задължение в посочената правна норма.

Жалбоподателят е извършил нарушението виновно, при форма на вината пряк умисъл, като е имал представи в съзнанието си времето и мястото, управляваното от него превозно средство и начинът на извършване 4 на това управление. При тези субективни представи, е допуснал осъществяването на административното нарушение.

Съдът намира за неоснователно възражението на защитата за това, че деянието не е извършено виновно, доколкото валяло дъжд и настилката била мокра. По делото не са представени такива доказателства, освен показанията на двамата свидетели, пътували в автомобила, които съдът прие за недостоверни в тази им част. Неоснователни са и твърденията относно това, че колата била в неизправност и това допринесло за настъпване на процесното деяние, тъй като жалбоподателят сам е поставил себе си в такова състояние и никой не може да черпи права за собственото си неправомерно поведение.

Ако автомобилът му е бил в неизправност, той самият е виновен за това и с бездействието си (непоправянето му) той сам се е поставил в такава ситуация.

Санкционната норма на чл. 175А, ал. 1, пр . 3 от ЗДвП предвижда, че се наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 12 месеца и „Глоба“ 3 000,00 лева водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая санкциите на нарушителя правилно е наложена на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП в посочения в нормата фиксиран размер на наказанията.

Разпечатката съдържа 38 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6347e0db-7a11-4c9a-93ea-b21651e7a41e