Решение № 3552 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3552 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. като разгледа докладваното от Теодора И. Въззивно гражданско дело № 20231100502183 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Е. И. М., чрез адв. Г.Б., длъжник по изпълнителното дело № 20219210402070 на ЧСИ С.П., против разпореждане от 22.12.2022 г. на ЧСИ С.П., постановено по посоченото изпълнително дело, с което е присъединено за събиране адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя „М.И.П.“ ООД. Твърди се, че включването на сумата 643,56 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, в разноските по изпълнението е незаконосъобразно, тъй като това вземане за пръв път е предявено едва с молба от 22.12.2022 г. – два месеца след като на 24.10.2022 г., с последното извършено плащане от длъжника на сумата 540,60 лв., е погасено цялото задължение по изпълнителното дело в общ размер на 5406,80 лв. При условията на евентуалност се иска намаляване, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, поради прекомерност, на разноските за адвокатското възнаграждение на взискателя. Твърди се и допуснато от частния съдебен изпълнител нарушение на чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗЧСИ.

Взискателят „М.И.П.“ ООД, чрез адв. В.М., е подал писмено възражение по чл.

436, ал. 3 ГПК. В същото се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Твърди се, че срокът за предявяване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, като разноски по изпълнителното дело, е до прекратяване на изпълнителното производство поради плащане или друга законова причина. Твърди се, че в случая адвокатското възнаграждение не е прекомерно, тъй като е уговорено в минимално предвидения в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на 1 адвокатските възнаграждения размер. Твърди се, че в призовката за доброволно изпълнение е инкорпорирана и сметката по чл. 79 ЗЧСИ, поради което длъжникът е имал възможност да я обжалва.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение е за сметка на длъжника, основания чл. 79, ал. 1 ГПК, и в случая не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и предвид обстоятелството, че е определено към минималния размер, съгласно чл. 10, т. 1, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано по молба на „М.И.П.“ ООД, чрез адв. В.М., на основание представен изпълнителен лист от 10.01.2019 г., издаден по гр.д. № 14519/2014 г. на СРС, в полза на молителя, срещу Е. И. М., за заплащане, на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, на сумата 2500,77 лв. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – на сумата 550,03 лв. и сумата 405 лв.

Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложено пълномощно, но не и договор за правна помощ и съдействие.

Съгласно покани за доброволно изпълнение, последната от които е връчена на длъжницата на 12.04.2022 г., задължението по изпълнителното дело възлиза общо на 5406,88 лв., от която сума: 2500,77 лв. – неолихвяемо вземане по изпълнителния лист, 955,03 лв. – присъдени с изпълнителния лист разноски в полза на взискателя, 720,86 лв. – дължими към 25.04.2022 г. такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, 1230,22 лв. – публични държавни вземания.

Страните не спорят, а и данни за това се съдържат в протоколи за извършено разпределение от 31.05.2022 г., 23.06.2022 г., 21.07.2022 г., 23.08.2022 г., 26.09.2022 г. и 27.10.2022 г., че с извършеното на плащанията по банковата сметка на ЧСИ С.П., последното от които - на 27.10.2022 г., са били погасени всички задължения на длъжницата по изпълнителното дело в общ размер на 5046,88 лв.

С молба вх. № 39264/22.12.2022 г., подадена от процесуалния представител на взискателя адв. В.М., е поискано да бъде присъединено за събиране по изпълнителното дело сумата 643,56 лв. – платено от взискателя адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство. С молбата за първи път е представен договор за правна защита и съдействие. Същият е от 19.01.2022 г., с клиент „М.И.П.“ ООД и адвокат В.М. и уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 643,56 лв.

С разпореждане от 22.12.2022 г. ЧСИ С.П. е присъединил за събиране по изпълнителното дело претендираното адвокатско възнаграждение на процесуалния 2 представител на взискателя.

Настоящият състав намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Искането на процесуалния представител на взискателя адв. В.М., направено с молбата от 22.12.2022 г., за присъединяване за събиране по изпълнителното дело на сумата 643,56 лв. – платено от взискателя адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство, е следвало да бъде оставено от частния съдебен изпълнител без уважение. Съображенията за това са следните:

Срокът за предявяване на претенцията за възлагане на длъжника на направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, платено за процесуално представителство в изпълнителното производство, по арг. от чл. 80 ГПК, е до прекратяване или приключване на същото. Когато изпълнителното производство се приключва по смисъла на чл. 433, ал. 2 ГПК поради погасяване на изпълняемото право чрез принудително събиране на дължимите суми и разноски, включително и предявените до този момент от взискателя, приключването настъпва по силата на закона, като законна последица. Изготвяне на постановление на съдебния изпълнител, с което се прогласява приключването, представлява само констатация за вече настъпилото такова.

Не би могло да се приеме нито, че правото на взискателя да предяви претенция за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени в изпълнително производство, и да представи доказателства за извършването им, е безсрочно, нито, че възможността взискателят да предприеме тези действия зависи от волята на съдебния изпълнител – кога ще констатира приключване на изпълнителното производство с нарочен акт.

В случая, изпълнителното производство е приключило по силата на закона на 27.10.2022 г., когато с плащането на последната сумата от 540,60 лв. длъжницата е погасила всички предявени й до този момент задължения по изпълнителното дело, включително и за разноски. Искането на процесуалния представител на взискателя, за присъединяване за събиране по изпълнителното дело и на сумата 643,56 лв. платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително производство, както и представянето на доказателства за плащането на тази сума, е направено почти два месеца по-късно – с молбата от 22.12.2022 г. Съдебният изпълнител не е имал право да присъединява същото за събиране, тъй като с приключване на изпълнителното производство изпълнителният процес вече е бил погасен като правоотношение.

3

Следва да се посочи, че взискателят, с оглед датата на сключване на договора за правна защита и съдействие – 19.01.2022 г., е имал възможността да предяви тази своя претенция за разноски и да ги докаже с представянето на договора преди приключване на изпълнителния процес, но е пропуснал да стори това.

Дори да се приеме, че искането на взискателя за възлагане на длъжника и на сумата 643,56 лв. платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително производство, по съществото си представлява искане за изменение на последното постановление за разноски, съдържащо се в последния протокол за извършено разпределение от 27.10.2022 г., то в случая би бил приложим срокът по чл. 248 ГПК, която също се явява изтекъл.

Следва да се посочи също, че предвид обстоятелството, че с молбата от 22.12.2022 г. взискателят за пръв път е представил договора за правна защита и съдействие с обективиран в него размер на адвокатското възнаграждение от 643,56 лв., е невъзможно претендираната сумата да е била известна на съдебния изпълнител преди този момент и съответно да е била включена в протоколите за извършено разпределение, изготвени много преди 22.12.2022 г.

С оглед изложеното, процесното разпореждане се явява незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалбата на длъжника Е. И. М., чрез адв. Г.Б., разпореждане от 22.12.2022 г. по изпълнителното дело № 20219210402070 на ЧСИ С.П., с което е присъединено за събиране по изпълнителното дело вземането на взискателя „М.И.П.“ ООД към Е. И. М. за сумата 643,56 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 39264/22.12.2022 г., подадена от процесуалния представител на взискателя „М.И.П.“ ООД адв. В.М. за присъединяване за събиране по изпълнителното дело вземането на взискателя „М.И.П.“ ООД към Е. И.

М. за сумата 643,56 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5