Решение № 219 от 28.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Велико Търново, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20254100100014 по описа за 2025 година

За да се произнесе, съобрази :

Производството по делото е образувано по предявени от П. А. П., чрез адв. Хр. К. - ВТАК, срещу ЗД „Бул Инс“ АД – град София обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задължеН.та и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задължеН.та и договорите. ПроцесуалН. представител на ищцата развива съображеН., че на 28.12.2023 година в село Полски Сеновец, община Полски Тръмбеш, водачът на автомобил „Рено Еспейс“ с peг. № *** - Е. С. при извършване на маневра - движение на заден, не се убеждава, че пътят зад него е свободен, продължава движението си и допуска ПТП, като блъска пешеходката П. А. П., като за същото е образувано ДП № ЗМ 39/2024г. по описа на РУ - Полски Тръмбеш. Твърди, че в резултат на ПТП ищцата е приета за лечение в МБАЛ „Св. Панталеймон“ ООД град Плевен в „Клиника по Ортопедия“ за времето от 28.01.2024г. до 31.01.2024г., където са установени следните травми: многофрагментна фрактура на лява раменна става с операционна намеса и поставяне на имплант и нараняваН. гръден кош, като лечението й продължава и към момента в домашни условия.

Посочва, че претърпяното ПТП се отразява на здравето й и предвид нейната възраст и нуждата от чужда помощ. Твърди, че наред с претърпените физически болки и страдаН. същата изживява пост-травматичен стрес, изразяващ се в нарушеН. на съня, главоболие, фобиен страх и тревожност.

Навежда доводи, че наред с физическите травми и душевни такива, последната е претърпяла и имуществени вреди, свързани с разходи за лечението им, като общата сума, която е заплатила за лечението е в размер на 1 806.00 лева. Посочва, че виновН.т за настъпилото ПТП Е. С. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката „Гражданска 1 отговорност“, издадена от ответното дружество за управлението на автомобил „Рено Еспас“ с per. № ***, поради което е предявена претенция пред застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ с посочване на банкова сметка, по която е образувана щета № ********** , но с Писмо, изх. № НЩ-9135 от 23.12.2024 година ответното дружество отказва изплащане на застрахователно обезщетение. Направено е искане ЗД „Бул Инс“ АД – град София да бъде осъдено да заплати на П. А. П. сумата в размер на 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдаН., в резултат на ПТП от 28.12.2023 година, както и сумата в размер на 1 806.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение, в резултат на ПТП от 28.12.2023 година, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 30.09.2024г. до окончателното им изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от ищцата разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

ПроцесуалН.т представител на ЗД „Бул Инс“ АД – град София оспорва изцяло предявените по делото искове, както по основание, така и по размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, като посочва, че по делото не е представено нито едно доказателства относно механизма на ПТП и за това кой от участниците в него е действал противоправно. Оспорва както наличието на противоправно поведение от страна на водача на застраховаН. автомобил, така и наличието на вина у същия. Твърди, че настъпването на ПТП представлява случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК за водача на лекия автомобил. На следващо място счита, че инцидентът не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ответното дружество МПС, респективно – вина за същия има и ищцата. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносН. резултат от ищцата, като твърди, че ищцата е нарушила правилата за движение като пешеходец. Оспорва както характера на вредите, така и размера на предявените искове, които счита за силно завишени. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в исковата молба твърдеН. ,отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактически страна следното :

От събраните по делото доказателства – показаН.та на свидетелите Е.

С., П. И., Н. И. и М. Л. се установяват твърдеН.та на ищцата за настъпило ПТП на 28.12.2023г. , при което тя е пострадала като пешеходец . Установяват се твърдеН.та й за механизма на настъпване на ПТП, а именно, че при движение на заден ход управляваН.т от Е. С. лек автомобил „Рено Еспас“ *** е блъснал ищцата и тя е паднала на земята.

Свидетелят С. твърди, че при управление на лекия автомобил в момента на инцидента, не е видял ищцата зад автомобила при потегляне назад, въпреки че автомобилът бил оборудван с режим парктроник. Твърди, че преди потегляне включил двигателя, но още докато бил в режим „паркинг“, 2 чул женски вик от задната част на автомобила и и зключил двигателя. Отишъл да провери кой вика и видял ищцата да лежи на около метър от задната част на колата.

Свидетелят П. И. твърди, че не видяла какво се случва, макар да е била в района на инцидента и минути преди това е разговаряла със С.. Била с гръб но чула вик и след това видяла ищцата паднала на земята. Тя сочи, че автомобилът на С. според нея не е бил в движение и че не е чула запален двигател. Твърди, че ищцата се намирала на пътното платно и го пресичала на необозначено за това място. И свидетелят С., и И. твърдят, че С. искал да повика полиция , но ищцата отказала, искала да отиде на лекар бързо, а пред св. И. заявила, че тя била виновна за инцидента .

Свидетелят Л. твърди, че предприемайки движение назад, автомобилът леко бутнал ищцата, която паднала. Ударът бил страничен.

Свидетелят Н. И. сочи, че в деня на инцидента 28.12.2023г. в кабинета на общопрактикуващия лекар, в който тя работи като медицинска сестра, била доведена ищцата от един руснак.Казала, че е паднала и си е ударила лявата ръка, но не уточнила какво точно се е случило . Установили след рентгенография, че има фрактура на хумеруса и я насочили към ортопед.

Съдът кредитира показаН.та на разпитаните по делото свидетели относно механизма на настъпване на процесното ПТП като достоверни, тъй като те не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

Самата ищца в съдебно заседание на 23.05.2025г. заявява, че е пресичала пътното платно в деня на инцидента и спряла преди тротоара, на около 30 см.

От него, за да си говорис човек, когото видяла. Отстрани до нея имало паркирани автомобили и изведнъж нещо я ударило, а тя паднала на лявата си страна . Била с палто и забрадка и не чула работещ двигател .Не може да каже кой автомобил я е ударил, защото не го видяла.

Изслушаното заключение на допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано, установява, че от експлоатационно - техническа гледна точка основната причина за настъпване на ПТП е движението на автомобила назад.

Според заключението би могло да се посочи, че мястото на първоначалН. контакт между ищцата и автомобила, като проекция върху платното за движение, се намира северно от североизточН. ъгъл образуван от кръстовището на по ул.5-та и площад Център. Вещото лице сочи, че водачът на лек автомобил Рено Еспас при движение назад е имал достатъчно време и разстояние да реагира и да спре преди мястото на удара при възприемане на опасността лично или при сигнализиране на опасност, ако бе осигурено лице, което да го направлява. Той не е възприел пешеходката навреме. От страна на пострадалата П., според вещото лице, ударът не е могъл да бъде избегнат предвид психофизическите качества и възрастовите й възможности.

По делото липсва спор, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Рено Еспас“ с per. № *** към момента на настъпване на процесното ПТП е била застрахована по валидна застрахователна полица, 3 сключена с ответника.

Изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосноано , установява, че в резултат на претърпяно ПТП като пешеходец, ударен от лек автомобил, движещ се на заден ход на 28.12.2023 год, ищцата е получила следните травматични увреждаН.:Полифрагментна фрактура на лявата раменна кост в областта на горната й трета /главата на хумеруса/; Множество контузии на лявата половина на гръдН. кош; Хематом и оток на лявата мишница; Хематом на левия лакът 10x8 см; Хематом на лява предмишница предно странично 8 х 9 см;

Според вещото лице тези травматични увреждаН. отговарят да са получени по време, място и начин, съобщени от пострадалата и описани в исковата молба, при последвало удар от автомобил падане върху твърда тъпа повърхност - асфалтова повърхност.

Заключението сочи, че при ищцата първоначално е предприето консервативно лечение с налагане на мека имобилизация на ляв горен крайник, но след липса на ефективни резултати - липса на консолидация на фрактурните фрагменти и след консулт с ортопед, е предприето оперативно лечение с цел фиксиране на полифрагментната фрактура и ефективно консолидиране на увредената раменна кост. Оперативната намеса е била наложителна, предвид опасността от образуване на псевдоартроза на мястото на фрактурата и практически изключване на ляв горен крайник от неговите физиологични функции. Към момента на извършеН. от вещото лице преглед е установено, че наличието на метални импланти редуцира с 10-15% движението в раменната става /отвеждане странично/. Това състояние на ищцата предполага извършването на евентуална интервенция след подробни консултации и преценка. Към момента на прегледа вещото лице констатира частично функционално възстановяване на увредената раменна кост и раменна става, но дори и след нова оперативна интервенция, според заключението , не би могло да се очаква пълно възстановяване.

Към момента ищцата подпомага движението на лявата ръка с дясната и използва постоянно медикаменти с цел намаляване на възникващата болка.

Срокът за пълното възстановяване от подобна травма според заключението е между 4 и 6 месеца при пациенти с нормален здравен статус.

В случая такова пълно възстановяване от претърпяното травматично увреждане не може да се получи, поради наличието на метални импланти и моментното здравословно състояние на пострадалата.

Първоначално съгласно заключението ищцата е изпитвала болки с висок интензитет, а наложената мека имобилизиция на лява ръка е обуславяла обслужване с чужда помощ в първите два месеца. След проведеното оперативно лечение и осъществена метална остеосинтеза, ищцата е провела 4 продължителен период на рехабилитация и физиотерапия и е спазвала предписаното й медикаментозно лечение от специалист ортопед.

Свидетелката Н.С. - дъщеря на ищцата, посочва, че четири месеца и половина ищцата била обездвижена. Операцията била извършена в края на януари 2024г., а грижите за ищцата полагала свидетелката. Ищцата била срината, трябвали големи грижи за нея, а тя не можела сама да се обслужва – не можела да става от леглото, свидетелката я хранела, къпела и обличала, водела я до тоалетната. Ищцата изпитвала и силни болки, не искала да излиза от дома си, за да не я доближи кола, била много наплашена. Била постоянно седнала, защото в легнало положение при неволно завъртане изпитвала рязка стряскаща болка. Преди инцидента ищцата се грижела за градината си, имала животни, била много дейна. Лекарите забранили тя да извършва тежка физическа дейност след инцидента и към момент й помагат социални работници.

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи :

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. С чл. 45 и 52 от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД.