Решение № 930 от 24.07.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 930 от 24.07.2020 г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Бургас, втори състав, на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател: Станимир Христов при секретаря Вяра Стоянова и в присъствието на прокурор

Христо Колев като разгледа докладваното от съдия

Христов административно дело номер 437 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба от Т.Д.Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, действащ чрез процесуалния си представител адв. Д.В. *** с адрес на кантората и съдебен адрес *** (партер) против Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ с адрес гр. София, бул. „Македония“ № 3. Формулирано е искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на отменено Наказателно постановление № 4722/31.08.2017 год., издадено от главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение – 25.05.2018 год. до окончателното изплащане. В съдебно заседание, ищецът, мчрез процесуалния си представител – адв. Д.В. *** поддържа исковата молба по заявените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на разноски.

Ответникът по иска – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован не изпраща представител, като по дилото е постъпило становище от процесуален представител на ответника – старши юрисконсулт Яна Михайлова, в което оспорва исковата претенция по основание и размер, като заявява твърдение, че същата е неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за основателност на исковата молба, както по основание, така и по размер.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен юридически акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съдът намира така подадената искова молба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 4722/31.08.2017 год., издадено от главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София е ангажирана административно наказателната отговорност на Т.Д.Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** за това, че на 04.08.2017 год. в 12.10 часа на път АМ „Тракия“, км. 198+200, в посока гр. Пловдив – гр. Стара Загора, Т.Д.Б. е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с четири оси – МПС с две оси марка „Рено“ модел „Премиум 420ДЦИ“ с рег. № В 6191 ВК и ремарке с две оси с рег. № В 1455 ЕН. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: измерената дължина на ППС е 19,50 м., при допустима максимална дължина 18,75 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „Д“ от Наредбата. Съгласно чл. 2 от Наредбата, при надвишаване на нормите по чл. 5, ППС е извънгабаритно. За така измерените параметри на ППС, при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешеително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 от Наредбата. Така констатираното е квалифицирано като административно нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата на б. е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева.

Недоволен от така наложеното му административно наказание, Т.Д.Б. е оспорил Наказателно постановление № 4722/31.08.2017 год., издадено от главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София пред Районен съд – Стара Затора, където е било образувано НАХД № 3159/2017 г. по описа на съда. С Решение № 74/24.10.2018 г., постановено по НАХД № 3159/2019 г., състав на Районен съд – Стара Загора е отменил оспореното наказателно постановление. Така постановения съдебен акт е бил оспорен пред Административен съд гр. Стара Загора, където е било образувано КНАХД № 164/2018 год. по описа на съда. С Решение № 192/25.05.2018 год., постановено по КНАХД № 164/2018 год. състав на Административен съд гр. Стара Загора е оставил в сила Решение № 74/24.10.2018 г. на Районен съд Стара Загора.

След анализ на доказателствата, съдържащи се в НАХД № 3159/2017 г. на Районвен съд гр. Стара Загора, настоящия съдебен състав установи наличието на Договор за правна защита и съдействие от 20.09.2017 год., по силата на който Т.Д.Б., в качеството му на клиент възлага на адвокат Д.В. от Адвокатска колегия гр. Варна да го представлява и защитава по образуваното НАХД пред Районен съд гр. Стара Загора. От така приложения договор се установява, че между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като е отразено, че сумата от 300 лева е платена в брой в деня на подписване на договора. В изпълнение на така договореното, адв. В. е взела участие в съдебното производство на проведеното на 11.12.2017 год. публично съдебно заседание по делото. Отново в качеството си на процесуален представител на Б., адв. В. е представила и писмени бележки по съществото на спора по образуваното КНАХД № 164/2018 год. по описа на Административен съд гр. Стара Загора.

Предвид горното, със сезиращата съда искова молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на отменителното решение до окончателното изплащане на задължението.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Производството по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По своята същност, дейността по административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като част от държавната власт, съобразно принципа на разделението на властите.

Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на адимнистрацията“, а основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено поради правораздавателния й характер.

В посочения смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Аналогично е и тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т.д. №2/2016 г. Според посоченото тълкувателно решение, едно от условията за образуване на произовдство по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен и/или съдебен ред.

Съгласно същото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В нормата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 4722/31.08.2017 год., издадено от главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София е процесуално допустима.

По отношение процесуалната допустимост на исковата претенция, съда намира за нужно да посочи и следното: С § 9 от ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е изменен ЗАНН, като в чл.

63 се създават нови ал. 3, ал. 4 и ал. 5. Съгласно текста на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така приетата нова правна регламентация предоставя процесуалната възможност на страните да претендират присъждане на направените разноски в самите производства по оспорване на наказателните постановления и електронните фишове. В настоящият случай, този нов процесуален ред е неприложим, доколкото, към момента на приключване на съдебното производство по оспорване на наказателното постановление – 25.05.2018 год. процесуалната възможност за претендиране на разноски в хода на административнонаказателното производство по оспорване на наказателното постановление не е била възможна (съгласно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, Общо събрание на съдиите от I и II колегия, постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2008 г., административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно наказателни дела). В този смисъл, единствената правна възможност за репариране на направените в хода на административнонаказателното производство разноски е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.