Решение № 24 от 27.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Варна, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Георгиев

Членове:

Иваничка Д. Славкова

Даниела Михайлова при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100601509 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по жалба на подс. Л. К. В. чрез адв. С. И. срещу присъда № 222 постановена на 03.10.2024г. по НОХД № 596/2024г. по описа на РС- Варна, с която подс. Л.

К. В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.1 от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изтърпяването на което е било отложено с изпитателен срок от 3 години. Подс. В. е бил осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1 162,20лв. в полза на бюджета на ОД-МВР-Варна и 220 лв. в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС.

В жалбата се сочи, че при постановяване на присъдата неправилно е приложен материалния закон, че са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на подсъдимия, както и че събраните по делото доказателства не обосновават по безспорен начин авторството на 1 процесното деяние. Поради това се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по възведеното обвинение, а в условията на алтернативност - да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление или делото да бъде върнато на първоинстанционния съд. В допълнението към жалбата наведените доводи са доразвити, като е изложено становище, че са налице няколко категории процесуални нарушения свързани с непълнота на доказателствата, рефлектирала върху обосноваността на фактическите изводи и правото на защита на подсъдимия, пороци в процесуалната дейност на съда по събиране и проверка доказателствата и неправилна оценка на свидетелските показания. Твърди се, че не са посочени мотиви защо доводите на защитата не са приети, както и че не са били разгледани задълбочено възраженията относно провокативното поведение на пострадалия. В жалбата се сочи, че доказателствата по делото сочат, че подс.

В. е действал под силно раздразнение, предизвикано от агресивното поведение на кучето на пострадалия и тревожност за съпругата си. Твърди се, че изпускането на агресивно куче без контрол създава ситуация на реална и непосредствена заплаха, което води до инстинктивна реакция от страна на подсъдимия. На тази плоскост се оспорва и извода на съда относно това, че деянието е извършено при евентуален умисъл. Наведени са доводи и за това, че мотивите към присъдата не отговарят в достатъчен обем на изискванията на чл.121 ал.4 от КРБ, тъй като не съдържат достатъчно задълбочен анализ на всички релевантни факти и доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. В. поддържа жалбата и допълнението към нея на изложените към тях основания.

Отново изразява категорично несъгласие с това, че деянието е извършено от подсъдимия при евентуален умисъл. В тази връзка тоново се описва възприетата от него ситуация, при която съпругата му пищи, вика и крещи и наличието на куче със сериозни размери. За това и адв. Ст. И. отново изтъква, че няма доказателства за нанесена умишлено телесна повреда. Поради това и пледира да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление или подс.

В. да бъде оправдан.

Представителят на ВОП от своя страна счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и законосъобразна, както и че в мотивите всички събрани доказателства са описани и анализирани по отделно и в съвкупност и са направени правилни правни изводи. Поради това и изразява 2 становище, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Повереникът на ч. обвинител – адв. Т. се присъединява към становището на прокурора при ВОП, че жалбата е неоснователна , а присъдата -правилна.

Подс. Л. В. редовно призован, се явява. В правото си на лична защита се присъединява към заявеното от неговия защитник. В правото си на последна дума заявява, че е невинен и иска да бъде оправдан.

След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна.

От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Св. Р. С. живеел в къща с двopнo място в ***. Той притежавал домашен любимец — куче oт породата „Родезийски Риджбек", който бил свободно пуснат в двора на имота.

В съседство с дома на свидетеля, на ***, живеел подс. Л. В. и неговата съпруга- св. Мария В.а. Те също отглеждали домашен любимец- куче oт породата „Джак Ръсел териер".

Ha 04.05.2022г. около 07.00ч. тръгвайки за работа, св. С., съпругата и синът му ce качили в семейният им aвтoмoбил , с намерение да потеглят към гр. Варна. Когато излезли с колата от двора на къщата и докато изчаквали гаражната врата да се затвори, кучето им излязло на улицата. Свид. С. излязъл от превозното средство и подканил кучето да се прибере в двора на имота им, нo то побягнало към дoлния край на улицата. Кучето билo без намордник, без нашийник и без нагръдник.

През това време свид. В.а се намирала на улицата пред дома си и разхождала отглеждания в семейството й домашен любимец. Свидетелката видяла, че кучето на сем. С.и излязло oт входната врата и се сборичкало с улично куче. След това кучето на С.и видяло кучето на сем. В.и и се насочило към него, като оставило уличното куче. Свид. В.а взела домашния си любимец, който наскоро преди това бил претърпял хирургическа интервенция, в ръцете си, тьй като се страхувала да не пострада. B този 3 момент кучето на св. С. се насочило към св. В.а и изправяйки ce на задните си лапи, се опитвало да достигне дo кучето й. Жената се уплашила и извикала за помощ. Когато видяла, че св. С. е излязъл от автомобила си, тя му казала да прибере кучето си. Св. С. от своя страна се опитвал да го хване за главата като застанал между него и св. В.а, но не успявал. Св. В.а пък се опитвала да се прикрие зад гърба на свидетеля, за да не може неговото куче да достигне нея и нейния домашен любимец. Св. С. направил няколко неуспешни опита да хване своето куче, което продължавало да скача и да се върти около свидетелката.

Междувременно, подс. В. чул виковете на съпругата си, притеснил се за нея, и взимайки дървена сопа в ръка излязъл на улицата. Той побягнал в посоката от която се чувал гласа на св. В.а . В това време свид. С. успял да хване кучето си с ръце за врата и гърба, като тялото на животното се намирало пред свидетеля. Стигайки до С., подс. В. силно замахнал със сопата, която държал в ръцете си, като свидетелят го видял с периферното си зрение и извикал „Недей“. С пръчката подсъдимият нанесъл удар, който попаднал както върху гърба на кучето, така и върху фалангите на четвърти и пети пръст на лявата ръка на свид. С.. Кучето изскимтяло . От болката, която изпитал, свид. С. изпуснал кучето, и тo побягало. Подс. В. посегнал да удари кучето втори път, но тo вече било избягaлo. След това подсъдимият хвърлил сопата зад него, но не гo уцелил. Малко след това кучето се прибрало в двора на семейство С.и, които затворили дворната врата и потеглили с автомобила си към гр. Варна.

Докато шофирал св. С. усетил болка и хрущене в областта на лявата ръка. За това и отишъл в отделението пo „Ортопедия“ в „Майчин дом". След направена рентгенография било установено, че св. С. получил счупване на четвърти и пети пръст на лява ръка с разместване на фрагменти. Поради това той бил приет за оперативно лечение чрез поставяне на игли и шиниране.

Ha 12.05.2022г. св. С. посетил отделение пo съдебна медицина, където му билo издадено медицинско удостоверение № 409/12.05.2022г. В заключението му било посочено, че св. С. е получил счупване на горните фаланги на трети и четвърти пръст на лявата длан с разместване на фрагментите.

По този повод била депозирана жалба и било образувано досъдебно 4 производство. B хода на разследването била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, като от заключението й станало ясно, че св. Р. С. е получил счупване с разместване на костни фрагменти на близките /проксимални фаланги/ на четвърти и пети пръсти на лява ръка. Счупването нa малкия и безименен пръст на лявата ръка е резултат на удар / удари с или върху твърди тьпи предмети и е възможно да се получи no време и начии, както сочи пострадалия — при удар със coпa в областта на ръката. Пo пoвoд на получената травма, С. бил приет за лечение в болницата, където е извършена оперативна намеса-наместване на счупените кости и фиксирането им със специални иrли /Киршнерови игли/. Счупването на четвърти и пети пръст на лявата ръка са довели дo трайно затруднения на хватателната функция на лявата ръка за период от 1,5-2 месеца, при обичайно протичане на оздравителния процес.

За правилното изясняване на фактическата обстановка в xoдa на разследването по отношение на подс. Л. В. била назначена и изгoтвeнa съдебна пcиxoлoгo — психиатрична експертиза. От нея се установява, че подсъдимият не страдал от психическо разстройство. Kъм момента на извършване на деянието на 04.05.2022г. тoй не бил в сьстояние на физиологичен или патологичен афект, както и не е бил в състояние на силно раздразнение.

Районният съд е възприел описаната фактическата обстановка, като я е намерил за установена въз основа на събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства- показанията на всички разпитани по делото свидетели - Р. С., Антонина С.а, Мария В.а, Теменуга Андонова, включително дадените в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281 от НПК показания на свидетелите Р. С. и Антонина С.а, от части от обясненията на подс. В. , дадени в хода на съдебното следствие , показанията на вещите лица д-р Д. , д-р М., д-р Р. Б. и Р. Г. , заключенията по назначените и изготвени комплексна съдебно-медицинска и съдебно – психиатрична и психологическа експертизи, докладни записки, копия на медицински документи, копия на съдебни актове, справка за съдимост и др.

Приел е също така, че тази доказателствена съвкупност води до категоричен извод относно авторството на деянието, което е прието, че е извършено от подс. В. при евентуален умисъл и на това основание е признал подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК и му е 5 наложил съответното наказание.

Въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка. Направен е анализ на събраните по делото гласни доказателства, които са обсъдени поотделно и съпоставяйки ги помежду им. Обсъдени са били показанията на всички разпитани по делото свидетели, като детайлно е посочено какво съдът кредитира и какво не, при съобразяване с изяснената хронология на събитията и с обективно установените факти относно нараняванията , получени от св. Р. С. и най-вече с механизма на тяхното причиняване. Заявеното от свидетелите в хода на съдебното следствие е било съпоставено с показанията им от досъдебното производство, като са направени верни изводи за това кои техни показания в кои части следва да бъдат кредитирани. Обясненията на подс. В. също са били внимателно анализирани и съпоставени с останалите доказателства по делото. Обсъдени са били възраженията на защита за това, че е налице хипотезата на чл.12 ал.1 или ал.4 от НК, като е бил даден убедителен отговор защо деянието не е извършено в състояние на уплаха или смущение или при превишаване пределите на неизбежната отбрана, който настоящият въззивен състав споделя.

Правилно е било установено, че докато св. В.а е държала своето куче в ръце, върху нея се е изправяло кучето на св. С., както и че той е застанал между него и жената. В показанията си в хода на съдебното следствие св. В.а сочи, че когато св. С. е отишъл, тя се е хванала за грейката му и се е криела зад гърба му, като едновременно с това всички са се въртели, тъй като поголямото куче е скачало и се е опитвало да достигне по-малкото куче.