Решение № 1718 от 16.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1718 гр. Бургас, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20232120106097 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба и уточняваща молба от 03.11.2023 г,, подадена от И. В. И., ЕГН: **********, с адрес: *, чрез адв. Ж. Б., със съдебен адрес: *, срещу „Крупал Кънстракшън“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Г.А.К., с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1179,61 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 52 часа през м. октомври 2020г., ведно с лихва за забава, считано от 01.12.2020г. до предявяване на иска в размер на 361,38 лв., както и законната лихва върху главницата, от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; сумата от 350 лв., представляваща обезщетение за неизползвани 4 дни платен годишен отпуск, ведно с лихва за забава от 01.02.2021г., до предявяване на иска в размер на 101,20 лв., както и законната лихва върху главницата, от предявяване на иска до окончателното изплащане; сумата от 2061,91 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно с лихва за забава от 01.02.2021г., до датата на предявяване на иска в размер на 596,16 лв., както и законната лихва върху главницата, от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; сумата от 257,13 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за 10,11 и 12 ноември 2020г., ведно с лихва за забава в размер на 76,56 лв., считано от 01.01.2021г. до предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата, от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са писмени доказателства.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е работила по трудов договор до месец декември 2020г., когато прекратила същия по вина на работодателя си, като причините за това били забавяне от страна на последния да изплати навреме работната й заплата за месец октомври, както и отказът му да признае положен от нея извънреден труд в размер на 52 часа за месец октомври. Сочи се, че на 02.12.2020г., ищцата е подала предизвестие до работодателя си за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като за връчване на предизвестието й бил отказан входящ номер, а същото било получено от Ива 1

Накова.

На 04.12.2020г., ищцата отишла на среща с прокуриста на дружеството - г-н С., който предния ден й се обадил, за да я покани да уредят доброволно отношенията си във връзка с прекратяване на трудовия й договор. Сочи се, че след известни спорове, постигнали съгласие как да бъдат уредени отношенията. В съответствие с договореното, адвокатът на ищцата оформил в писмен вид това, за което страните са се разбрали и го изпратил в ответното дружество още на същия ден, като получил отговор, че споразумението ще бъде изпратено обратно в понеделник - 07.12.2020г.

На следващо място се твърди, че на 07.12.2020г., ищцата получила обратно споразумението, заедно с копия от фишовете за месец октомври, ноември и декември 2020г. и след като се запознала с тях установила, че не са й нанесени часовете извънреден труд.

След проведен разговор между адвоката на ищцата и г-н С., последният заявил, че 35 часа извънреден труд ще й бъдат заплатени в брой, без да се включат във фишовете. С. заявил също, че няма да й бъдат заплатени още два работни дни.

На следващо място се сочи, че поради промяна в позицията на С., се наложило ищцата отново да поиска да й бъде издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, по вина на работодателя. Изпратила уведомление до работодателя, което било получено от последния на 09.12.2020г. На 21.12.2021г. била издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от дата 16.12.2021г.

Сочи се, че към датата на предявяване на иска са останали дължими и незаплатени суми за положен извънреден труд, които следвало да бъдат платени заедно с основното възнаграждение за месец октомври. Това не било сторено, поради което се претендират и начислените върху дължимите според ищеца суми, лихви.

Незаплатени останали и неизползваните 4 дни платен годишен отпуск, обезщетението по чл.221 от КТ, както и трудовото възнаграждение за 10,11 и 12 ноември 2020г., през които дни работодателят на ищцата я е водил в самоотлъчка.

Така предявените искове са с правно основание чл.262, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.128 от КТ, като същите са допустими.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез адв. В. Б.. Признават се следните обстоятелства: между страните е бил сключен на 28.09.2020г. трудов договор, по силата, на който ищцата е полагала труд в ответното дружество на длъжност *, с месечно брутно трудово възнаграждение 2319,65 лв.; с допълнително споразумение към трудовия договор от 24.11.2020г. размерът на брутното трудово възнаграждение е променен на 2061,91 лв., считано от датата на сключване на споразумението; трудовото правоотношение е прекратено от страна на работника без предизвестие, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, поради забавено плащане на трудовото възнаграждение, за което е издадена Заповед от 16.12.2021г.

Признава се искът за заплащане на сумата от 2061,91 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, ведно с лихвата за забава от 01.02.2021г., до датата на предявяване на иска в размер на 596,16 лв., както и законната лихва върху главницата, от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Оспорват се всички останали твърдения на ищцата, въведени в исковата молба.

На първо място е направено възражение за нередовност на исковата молба, тъй като не е посочена банкова сметка за заплащане на претендираните суми.

Оспорват се като неоснователни всички останали предявени искове.

По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неизползвани 4 дни платен годишен отпуск, се сочи, че същият е начислен във фиша за заплати от месец декември 2020г., като обезщетение по чл.224 от КТ и съответно заплатен на 04.02.2021г., поради което сумата не се дължи, а поради недължимостта й, недължими са и претендираните лихви върху нея.

2

Оспорва се като неоснователен и искът за заплащане на сумата от 257,13 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за 10,11 и 12 ноември 2020г., ведно с лихвите върху тази сума, като се твърди, че през посочените дни ищцата не е полагала труд, била е в самоотлъчка, като това обстоятелство е надлежно заведено в счетоводството на ответника.

Оспорва се и искът за заплащане на извънреден труд, като се сочи, че такъв не е бил полаган. Оспорва се като неистински документ, озаглавен „Присъствена форма“, като се твърди, че такъв документ не е съставян от дружеството и то не разполага с него. Твърди се, че същият е съставен от ищцата и отразените в него факти и обстоятелства са неверни.

Претендира се отхвърляне на всички искове, с изключение на признатия. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебното заседание, ищцата не се явява, представлява се от адв. Б., който поддържа исковете и моли за уважаването им.

В съдебно заседание, ответното дружество, се представлява от адв. Б., което оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че ищцата, в качеството й на работник и ответното дружество – работодател е възникнало валидно трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от 28.09.2020 г. Ищцата е полагала труд на длъжност „*“ с уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 2319,65 лева. С Допълнително споразумение към трудовия договор от 24.11.2020 г., прието по делото, считано от датата на сключването му, размерът на трудовото възнаграждение на работника, е намален на 2061,91 лева. По делото е представено заявление от 03.12.2020 г., адресирано до работодателя, обективиращо волеизявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, поради неплащане на трудовото възнаграждение, което няма данни да е достигнало до знанието на работодателя. По делото е приета и кореспонденция по електронна поща между страните от 04.12.2020 г., ведно с неподписани от двете страни споразумения, от която се установява опит за извънсъдебно уреждане на отношенията между тях /л. 9 – л. 20 от делото/. По делото са представени и фишове относно трудовото възнаграждение на ищцата за месеците октомври, ноември и декември 2020 г., както и писмено доказателство „присъствена форма“, касаещо положен извънреден труд през месец октомври 2020 г.

Прието е по делото и предизвестие от работника за прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ от 07.12.2020 г., подадено чрез куриер на 08.12.2020 г., получено от ответника 09.12.2020 г., както и покана за уреждане на отношенията между страните, във връзка с издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. По делото е приложена и Покана за даване на обяснения, която е подписана от работодателя, но от която не става ясно дали е доведена до знанието на работника, предвид липсата на положен подпис.

Трудовият договор между страните е прекратен, видно от Заповед №051/16.12.2020 г., за прекратяване на трудов договор №194/28.09.2020 г., връчена на ищцата на 16.12.2020 г., което се потвърждава и от писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас от 21.01.2021 г. Представена е разпечатка от банковата сметка на ответника, от което е видно, че на 04.02.2021 г. е извършен превод към банкова сметка на ищцата за сумата в размер на 533,05 лева, с посочено основание „работна заплата за м. декември 2020 г.“. По делото е 3 приложена и молба от ответника до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас с молба за предоставяне на преписка по сигнал за нарушение от 22.12.2023 г. Приети са по делото и разпечатка от системата за чекиране на дружеството-ответник за периода 01.11.2020 г. – 20.12.2020 г., както и писмени обяснения на управителя на дружеството пред Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас.

По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че: размерът на възнаграждението за извънреден труд е 120,06 лева за положен извънреден труд в работни дни и 1073,64 лева – при положен труд в почивни дни, т.е. в общ размер от 1193,70 лева, като мораторната лихва върху сумата е в размер на 365,25 лева, за периода 01.12.2020 г. до 10.10.2023 г. /датата, предхождаща датата на предявяване на иска/; размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 412,38 лева, като мораторната лихва върху сумата е в размер на 0,46 лева за 01.02.2021 г. до 10.10.2023 г. /датата, предхождаща датата на предявяване на иска/, което е заплатено от дружеството-ответник на ищцата по банков път на 04.02.2021 г.; размера на дължимото възнаграждение за дните 10, 11 и 12 ноември 2020 г. (работни дни) е в размер на 335,34 лева, като мораторната лихва върху сумата е в размер на 99,72 лева, за периода 01.01.2021 г. до 10.10.2023 г. /датата, предхождаща предявяване на иска/.

От експертизата се установява, че ищцата не се е явила на работа в периода 10.11.2020 г. – 12.11.2020 г., за което не е уведомила работодателя си, както и че по предоставена от ответника информация в дружеството не се полага извънреден труд, поради което няма и начислени суми за положен извънреден труд за месец октомври 2020 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От събраните по делото доказателства се установи, че между страните е бил валидно сключен трудов договор на 28.09.2020 г., по силата на който ищцата е полагала труд в полза на ответното дружество срещу заплащане на месечно трудово възнаграждение в размер на 2319,65 лева, като считано от 24.11.2020 г., то е намалено на 2061,91 лева, по силата на Допълнително споразумение от същата дата. Трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от работника, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради виновно неизпълнение на основното трудово задължение на работодателя – да заплаща уговореното месечно трудово възнаграждение в срок. Изявлението за прекратяване е съставено на 07.12.2020 г., изпратено на работодателя на 08.12.2020 г. и получено от него на 09.12.2020 г., който от своя страна, вследствие на това е издал Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на 16.12.2020 г., връчена срещу положен подпис на работника на същата дата. Видно от разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, при прекратяване без предизвестие, трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора. В този смисъл издадената в последствие заповед за прекратяването му има само декларативен характер, поради което датата на последвалата заповед е без правно значение. Трудовото правоотношение се счита за прекратено дори и при липса на издадена заповед. С оглед на изложеното, трудовото правоотношение между страните, е прекратено на 09.12.2020 г., в момента, в който работодателят е получил уведомлението, с което работникът едностранно прекратява трудовия договор, на соченото основание. Това води до извод, че ищецът проведе пълно доказване на следните факти: че е работил по трудово правоотношение с ответника, брутния размер на трудовото си възнаграждение, както и кога и как е прекратено трудовото му правоотношение.