Определение № 1001 от 12.08.2025, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Гражданско дело 960/2025
- Вид
- Определение № 1001
- Подписан
- 12.08.2025
- В сила
- 26.08.2025
- Състав
- Владислав Емирски
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118 · Граждански процесуален кодекс
- чл.118, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл.71, ал.1, т.3 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 74 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 75, ал. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 198, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 23, ал. 3 · Закон за правната помощ
- чл. 56 · Конституция на Република България
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1001 гр. Кърджали, 12.08.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Владислав Емирски като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20255140100960 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по изпратена в оригинал искова молба от заместник-министър на правосъдието до РС-Кърджали, която е получена в Министерство на правосъдието изпратена от Н. Н. А. и адресирана до РС-Кърджали чрез Министерство на правосъдието.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в **** против ****, с адрес в ****, за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 1000 лева, считано от 11.10.2021 г. до 23.06.2025 г., както и законна лихва, считано от 24.06.2025 г. до окончателното й плащане, следствие от твърдян дискриминационен акт на **** по адм.д. № ****, изразяващ се в неосвобождаването на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК на ищеца от внасяне на такси и разноски, както и непредоставянето на правна помощ по адм.д. № ****, образувано във връзка с обжалване на отказ за издаване на заповед по чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС за допускането му до обучение в **** с изх. рег. № **** на началника на затвора ****
Ищецът твърди, че по подадена от него жалба срещу отказ за издаване на заповед по чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС с изх. рег. № **** на началника на затвора **** е образувано адм.д. № **** по описа на ****. С Определение № **** е оставил без уважение молбата му за освобождаване от заплащането на такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, както и предоставянето му на правна помощ по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ. Сочи, че това определение не е било обжалвано пред ВАС с частна жалба. Ищецът заявява, че е правно неграмотен, завършил е осми клас, не може да се развива в затвора, забранено му е да ползва интернет. Сочи, че адм.д. № **** по описа на **** е прекратено с определение, влязло в сила, като съдът е оставил без разглеждане подадената от него жалба. Твърди, че неосвобождаването му от такси и разноски и непредоставянето на правна помощ по адм.д. № **** по описа на **** е дискриминационно спрямо него, тъй като му е нарушено правото на достъп до съд, правосъдие, справедлив съдебен процес, равнопоставено третиране на молителите, по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, вр. с чл. 47, 52, § 3 и 4 от ХОПЕС, вр. с чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ДЕС и чл. 56 от КРБ. Прави доказателствени искания.
1
В исковата молба ищецът сочи ГД № 1571/2024 г. по описа на РСКърджали. След направена справка, се установи че цитираното дело е изпратено от Апелативен съд-Пловдив за разглеждане от РС-Кърджали на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК, и образувано по искова молба от ищеца по настоящето дело против ****, с искане за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева за нарушение на чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 11.10.2021 г. до 13.05.2024 г. и със законната лихва, считано от 14.05.2024 г. до окончателното изплащане, следствие от твърдян акт на дискриминационен акт на **** по адм.д. № ****, изразяващ се в неосвобождаването на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК на ищеца от внасяне на такси и разноски, както и непредоставянето на правна помощ по делото образувано във вр. с обжалване на отказ за издаване на заповед по чл. 198, ал. 2 от ЗИНЗС за допускането му до обучение в **** с изх. рег. № **** на началника на затвора **** (идентично с предявения иск по настоящето дело). С разпореждане **** по ГД № 1571/2024 г. по описа на РС-Кърджали на ищеца са дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, които не са изпълнени, поради което с Определение **** (влязло в сила на 08.05.2025 г.) на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата молба е върната и производството по ГД № 1571/2024 г. по описа на РС-Кърджали е прекратено като недопустимо.
След преценка по чл. 118 от ГПК, съдът намира следното:
Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. исковете се предявят пред районния съд. ЗЗДискр. е специален закон, уреждащ защитата срещу всички форми на дискриминация, поради което предвижда отклонения от общите правила на родовата подсъдност. Исковете по ЗЗДискр. са подсъдни районния съд без значение от цената на иска – определение № 68 от 03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 765/2017 на II г. о. на ВКС.
С тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 г. по т. дело № 1/2016 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд е прието, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 о т ЗЗДискр. за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. Искът с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 о т ЗЗДискр. е подсъден на районния съд, като тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта по т. 4 е обявено за изгубило актуалност. Прието е, че разпоредбата на чл. 71 ЗЗДискр. не е в противоречие с чл. 74 от същия закон, в която не се съдържа уредба, даваща възможност за предявяване на самостоятелни искове за установяване факта на дискриминация и осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, от което следва, че при предпоставки и по двете алинеи на чл. 74 от ЗЗДискр., текстът е приложим само ако е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация /каквото в случая не се твърди да е проведено/.
Съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗЗДискр., по въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на ГПК.
Съгласно чл. 118, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно и ако прецени, че не му е подсъдно го изпраща на компетентния съд.
2
Съгласно правилата за общата подсъдност на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района, на който е постоянният адрес или седалището на ответника.
Надлежното упражняване на правото на иск изисква предявяването му пред съответния по правилата на родовата и местната подсъдност съд.
Подсъдността е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и допустимостта на производството пред сезирания съд, поради което същият сам следва да извърши проверка за спазването й съгласно чл.118, ал.1 от ГПК. Самото производство по подсъдността, развиващо се пред сезирания съд, обаче, може да бъде инициирано, както служебно от него, така и от страната при условията и в сроковете по чл. 119 от ГПК, в зависимост от това дали подсъдността е от категорията на абсолютните или относителните процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск. Съгласно чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника, а видно от исковата молба ответника е Административен съд – Пазарджик. При съобразяване препращането на чл. 75 от Закона за защита от дискриминация и на основание общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК компетентен да разгледа спора е съдът, в района на който е седалището на ответника - Административен съд – Пазарджик , който е със седалище в гр.
Пазарджик.
Ето защо, компетентен да се произнесе по предявените искове е Районен съд - Пазарджик.
Така котивиран, съдът на основание чл. 118 от ГПК, вр. чл. 105 от ГПК и чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр.,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 690/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Кърджали в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
След влизане в сила на определението, делото са се изпрати на Районен съд-Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________ 3