Решение № 297 от 09.03.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Велико Търново, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря Лидия Кр. Симеонова Любенова като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20214110102176 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 03.01.2021г. около 19:55 часа в гр. В. Търново, на кръстовището на ул. „Н. Габровски” и „Йоновка”, при управление на л.а. „*** ***” с рег. № *** и предприета маневра завой на ляво, бил блъснат от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. „***” с рег. № ***. Ищецът сочи, че в резултат на ПТП претърпял множество увреждания на здравето, изразяващи се в мозъчно сътресение, оток по главата, кръвонасядания по двете колена, главоболие, болки в гърдите, корема, колената, поясната област, гръбнака и шията. Допълва, че тези увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с интензивни и продължителни болки и страдания. Твърди, че вследствие на пътния инцидент се обострило придружаващото му заболяване и се наложила спешна операция на дискова херния. Ищецът изтъква, че наред с физическите травми е претърпял и психически такива, изразяващи се в нервност, безпокойство и напрегнатост. Уточнява, че за настъпилото ПТП бил санкциониран по административен ред, но с влязло в сила решение по НАХД № 236/2021г. на ВТРС издаденото срещу него НП било отменено.

Ищецът твърди, че преди образуване на делото е предявил пред ответния застраховател писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, но не бил съгласен с определения му размер. По тези съображения ищецът отправя искане до съда да осъди 1 ответника да му заплати сумата от 8000 лв. /увеличен размер на иска по реда на чл. 214 ал. 1 ГПК/, представляваща обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, изразяващи се гореописаните болки и страдания в резултат на процесното ПТП, ведно със законната лихва от 15.04.2021г. до окончателното му изплащане.

С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва настъпването на процесното ПТП и че водача на л.а. „***” е бил застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност”, както и че ищецът е предявил на 19.01.2021г. доброволна претенция за изплащане на обезщетение. Оспорва обаче да са налице всички елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. В тази връзка възразява, че застрахованият при него водач има противоправно и виновно поведение за настъпване процесното ПТП. Оспорва механизма на последното като сочи, че вина за него има ищеца. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради липсата на поставен обезопасителен колан от ищеца. Оспорва последният да е получил в резултат на ПТП твърдяните от него вреди и да е налице причинна връзка между тях и деянието.

Оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди с възражения, че част от твърдените увреждания се дължат на съществуващи преди ПТП заболявания.

Възразява срещу началния момент на акцесорния иск за лихва. По тези съображения моли за отхвърляне на иска респ. за частичното му уважаване.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

От представеното по делото заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/03.01.2021г. /лист 67-71/ се установява, а и това обстоятелствено е безспорно по делото, че на 03.01.2021г. около 19:55 часа в гр. В. Търново на кръстовището на ул. „Н. Габровски” с ул. „Йоновка” е настъпило ПТП между л.а.

„***” с рег. № *** и л.а. „*** ***” с рег. № ***, управляван ищеца. В КП като обстоятелства и причини за настъпване на пътния инцидент е отразено, че водачът на л.а. „***” се движи по ул. „Н. Габровски в посока кв. „Бузлуджа”, с несъобразена скорост и се сблъсква с завиващия на ляво от тази улица към ул. „Йоновка” и по този начин отнемащ предимството му л.а. „*** ***”. Вследствие на удара двата автомобила продължават движението си и се блъскат в други два паркирани автомобила. В резултат на ПТП са причинени материални щети по автомобилите и травматични увреждания на ищеца като водач на л.а. „*** ***”. В КП е вписано, а и между страните не се спори, че водачът на л.а. „***” е застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” със срок на валидност до 24.05.2021г. На всеки от двамата водачи е съставен АУАН и е издадено НП, като този на л.а. „***” е санкциониран за допуснато от него нарушение на правилата за движение по пътищата по чл. 20 ал. 2 ЗДвП /движение с несъобразена скорост/, а ищецът е наказан за 2 нарушение на чл. 37 ал. 1 ЗДвП – при завиване на ляво за навлизане в друг път не пропуска насрещно движещо се МПС. С влязло в сила решение по НАХД № 236/2021г. на ВТРС е отменено НП на ищеца, а жалбата на застрахования при ответника водач срещу издаденото спрямо него НП е върната като просрочена по НАХД № 192/2021г. на ВТРС.

След ПТП ищецът незабавно е прегледан в Бърза помощ и са му направени образни изследвания, при които не са установени отоци по крайниците и болезнен корем, както и данни за травматични увреждания и контузионни огнища в белия дроб, органите в коремната кухина и фрактури на таза и шийните прешлени /листи 10-16/.

Съгласно СМУ № Г-1/06.01.2021г. на посочената дата при прегледа на ищеца от съдебен лекар са установени – оток по главата, лентовидни кръвонасядания по гръдния кош и корема, кръвонасядания по двете колена. Ищецът е имал и субективни оплаквания от главоболие, болки в гърдите, корема и двете колена, болки в поясната област на гръбнака и шията. Според съдебния лекар установените наранявания са довели до временно разстройство на здравето на ищеца, неопасно за живота. При прегледа на ищеца на 01.02.2021г. обективно е установена ограничена подвижност и намалена чувствителност /хипестезия/ в лумбалната област, както и липсващи ахилесови рефлекси в двете колена, като за времето от 17.02.2021г. до 03.03.2021г. с решение на ЛКК № 7/22.02.2021г. ищецът е бил в болнични, поради контузия в гръдния кош.

От епикриза на УМБАЛ гр. Плевен /лист 88/ се установява, че за времето от 10.05.2021г. до 15.05.2021г. същият е бил приет за лечение в клиниката по неврохирургия като на 12.05.2021г. му е извършена операция на дискова херния в областта на лумбални прешлени L3 - L4 с апликация /прилагане/ на антиадхезивен гел.

При проведено на 16.02.2021г. психологическо изследване на ищеца е установено, че има изразена емоционално – волева промяна на личността от ограничен тип, довела до значителни затруднения в процеса на социална адаптация. Според клиничния психолог ищецът е личност с нестабилна емоционална устойчивост, с високи нива на личностна и ситуативна тревожност и отключени симптоми на депресивност, като са засегнати всички психични функции.

По заявление на ищеца за процесния инцидент в ответното дружество е образувана преписка по щета № **********-2021, по която застрахователят е предложил да му изплати обезщетение в общ размер на 1550 лв. и е отказал да преразгледа претенцията му за по – голям размер с писмо от 15.04.2021г. /листи 28-31/.

От показанията на свидетеля С. Й. – застрахования при ответника водач на л.а.

„***” се установява, че управлявал автомобила си по ул. „Н. Габровски” по посока кръговите кръстовища, като се е движел на трета предавка със скорост 60-70 км/ч. и включени къси светлини. Времето било мъгливо, асфалта хлъзгав и уличното 3 осветление работело. Пътя бил равен, платната за движение били разделени с остров и нямало интензивен трафик. Л.а. на ищеца се движел в обратна посока и веднага след острова без да спре или да намали предприел маневра завиване на ляво и като достигнал до средата на платното за движение на свидетеля настъпил удар между двете МПС-та. Ударът бил страничен за ищеца и челен за л.а. „***” и станал няколко метра след повдигната пешеходна пътека на ул. „Н. Габровски”. Свидетелят дава показания, че е нямал време за реакция и не е задействал спирачките. Според него ищецът е нямал открити рани и не е губил съзнание. Пъшкал и треперел целия, поради което го завил с одеало. Не знае дали ищецът е бил с поставен предпазен колан.

От показанията на свид. Св. Н.а – съпруга на ищеца се установява, че посетила веднага мястото на ПТП като уличното осветление работело. Ищецът бил загънат с одеало и бил много уплашен. Бил транспортиран до болницата, но не е настаняван в нея. Нямал фрактури. Споделил й, че като завивал не е видял срещу него автомобила, който го блъснал. Ищецът имал натъртвания в областта на таза и бедрата, болели го много краката и се засилила болката в гръбнака от стара травма. Два – три месеца се мазал и пил обезболяващи. През повечето време лежал, не можел да стои седнал дълго време, но можел сам да се облече и да отиде до тоалетната. Пил и успокоителни, тъй като не можел да спи и сънувал кошмари, поради което ходил на психолог. Имал физическа болка до към лятото. Наложило се да си направи повторна операция поради прищипан нерв, заради нарушено междудисково пространство на прешлените в областта на пояса. Все още на моменти се страхува да шофира.

От заключението на изслушаната по делото СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил травматични увреждания в тилната област, в гръдния кош, на корема и по двете колена, изразяващи се в отоци и хематоми. През първите 15 дни пострадалият е изпитвал болки и страдания с изключително висок интензитет и затрудняване движението на снагата и долните крайници. Причинено му е временно разстройство на здравето неопасно за живота, като затруднението в движението е продължило около 30 дни, но ищецът е имал персистиращи оплаквания до 3 месеца.

Според вещото лице травмите на пострадалия са получени в резултат от удари в твърда тъпа повърхност – вътрешните части на купето на л.а., като лентовидните хематоми на гърдите и корема отговарят да са получени от правилно поставен предпазен колан, а тези на колената - от удар в таблото на автомобила. Според вещото лице в резултат на ПТП старата травма в гърба на ищеца е рецидивирала, което е наложило извършването на нова операция. Пред съда вещото лице е категорично, че ПТП е допринесло за влошаване състоянието на пациента и в голям процент е дало своя принос в необходимостта от извършеното оперативно лечение. Болките в поясната му област макар и да не са били интензивни, са били постоянни и са пречели на ежедневието му.

Не са могли да се преодолеят с консервативно лечение – физиотерапия, поради което се е наложила оперативна интервенция.

4

От заключението на приетата по делото САТЕ и обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че от експлоатационно – техническа гледна точка причината за възникване на ПТП е пресичане на траекторията за движение на л.а.

„***” от л.а. „*** ***” при предприетата маневра завиване наляво и недостатъчното време и разстояние за спиране на първото МПС със скоростта, с която се е движил.

Ударът е настъпил около средата на пътната лента за движение на л.а. „***”, като за него той е челен и страничен за ищеца - в страничната задна дясна част. Според вещото лице преди и към момента на удара скоростта на застрахования водач е била 71, 8 км/ч, а тази на ищеца – 28, 3 км/ч. В момента на възприемане на опасността л.а.

„***” се е намирал на около 10 м. преди мястото на удара, а л.а. „***” на около 25, 4 м.

Според вещото лице, ако водачът на последния се е движел със разрешената скорост от 50 км/ч и е бил предприел спиране от това разстояние е щял да премине линията на удара, но след като л.а. на ищеца вече е бил на 12 метра от там, поради което е нямало да се реализира сблъсък. Вещото лице е изчислило, че при горепосочена скорост на движение опасната зона за спиране на л.а. „***” е 49, 4 м., а на л.а. „***” – 12, 88 м. За да спре преди мястото на удара застрахования водач е следвало да се движи със скорост равна и по – ниска от 45, 6 км/ч. Вещото лице не е установило данни за начина на възприемане на опасността от двамата водачи, както и да са предприемали действия по предотвратяване на произшествието. Според него ищецът е имал техническа възможност да възприеме от достатъчно разстояние застрахования при ответника водач и да го пропусне преди да предприеме маневра – завиване наляво. В тази връзка вещото лице прави извод, че й двамата водачи са имали технически неправилни действия, поради движение на л.а. „***” със скорост по – висока от възможната за предотвратяване на ПТП, а ищецът – без да спре и пропусне движещия се направо автомобил. Вещото лице е установило, че автомобила на ищеца е бил оборудван с предпазни колани на всички седалки.