Определение № 9 от 08.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500003 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№5609/22.12.2025г. от Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР и Регионална дирекция „Гранична полиция“Смолян, чрез пълномощника юрисконсулт М Х, против Определение №561 от 11.12.2025г., постановено по гр.дело №660/2025г. по описа на Окръжен съдСмолян, с което са оставени без уважение депозираните от тях 84 броя молби /заявления/, съдържащи искане за връщане на заплатени държавни такси в общ размер на 4410,25лв. по сметка на Окръжен съд-Смолян в периода от 16.01.2020г. до 17.06.2020г. Определението се обжалва като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържа се, че по всяко едно от подадените 84 броя искания/заявления е следвало да бъде образувано отделно дело и да бъдат постановени отделни определения. Настоява се, че държавната такса по сметка на съда страните внасят, за да получат съдебна защита, като съдът е обвързан със законовото си задължение да разгледа спора и да се произнесе по същество, а в случая тази дължима насрещна престация за разрешаване на правния спор и отсъждане на нещо да не е реализирана, при което парите са взети, но работата не е свършена, като дори не са образувани въззивни граждански дела. Претендира се за отмяна на 1 обжалваното определение и за връщане на претендираните държавни такси, както и за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК от легитимирани лица срещу подлежащо на обжалване определение, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

С молба изх.№328200-11309/16.06.2021г. от ГД“Гранична полиция“, адресирана до Председателя на Окръжен съд-Смолян, е поискано връщане на внесени по сметка на Окръжен съд-Смолян държавни такси за разглеждане на въззивни жалби против решения на Районен съд-Смолян, по които не са били образувани дела, по посочени конкретни бюджетни платежни нареждания. В отговор с писмо вх.№407400-2420/10.11.2022г. на молителя е указано, че следва да депозира отделни молби за връщане на заплатените държавни такси съобразно всяко едно платежно нареждане по отделните образувани въззивни граждански дела. На 05.12.2025г. са подадени общо 84 броя заявления за възстановяване на държавни такси по всяко платежно нареждане, внесени за въззивно обжалване на постановени от Районен съд-Смолян като първа инстанция съдебни решения по отделни дела, жалбите против които са били върнати поради невнасяне в срок на дължимата държавна такса, макар и същата да е постъпила по сметка на съда, за което са представени писмени доказателства. С обжалваното определение е прието, че по силата на чл.4б от ЗДТ недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна, а недължимо платени са тези такси, които са платени без да е налице основание за това по смисъла на чл.3 от ЗДТ, като в случая платените по сметка на Окръжен съд-Смолян държавни такси за въззивно обжалване на постановените осъдителни първоинстанционни решения от Районен съдСмолян, пред който жалбоподателите не са представили доказателства /вносни бележки/ за заплащането им, поради което подадените от тях въззивни жалби са върнати по реда на чл.262,ал.2,т.2 от ГПК с влезли в сила разпореждания и пред Окръжен съд-Смолян не са образувани въззивни дела за разглеждане на спора по същество, са платени на валидно правно основание по смисъла на чл.3 от ЗДТ и не подлежат на връщане в хипотезата, когато не са отстранени 2 нередовности на въззивната жалба. По тези решаващи съображения заявленията са оставени без уважение.

Настоящата инстанция намира наведеното с частната жалба обстоятелство, че по подадените от молителите общо 84 броя искания/заявления за връщане на държавни такси, е образувано едно дело, а не отделни дела по всяко от тях, да няма отношение към законосъобразността на обжалваното определение, тъй като касае администрирането на съдебните книжа, а не тяхното разглеждане. Исканията са разгледани от компетентния съд, по чиято сметка са били внесени претендираните за възстановяване държавни такси, от надлежен съдебен състав и по приложимия за искането по чл.4б от ЗДТ съдопроизводствен ред в производство със самостоятелен характер, развиващо се извън исковия процес и охранителното производство, в рамките на което съдът се произнася с определение по материалноправния спор относно дължимостта на държавната такса, в каквато насока е приетото в мотивите по т.10 от Тълкувателно решение №5 от 12.07.2018г. по тълк.дело №5/2015г. на ОСГТК на ВКС във връзка с обжалваемостта на това определение. Противно на поддържаното от жалбоподателите, съдът се е произнесъл по всяко едно от подадените 84 броя искания/заявления, независимо, че това е сторено с един съдебен акт, а не с отделни такива, при съобразяване, че всички те се основават на идентични по съществото си правопораждащи факти.

На основание чл.4б от ЗДТ на връщане подлежат недължимо платените такси, каквито са заплатените за образуване на съдебно производство, когато до образуване на такова не се е стигнало, платените от освободено от заплащане на такива лице, както и надвнесените. В случая не е налице нито една от трите посочени хипотези. Касае се за заплатени държавни такси във връзка с подадени въззивни жалби против първоинстанционни решения, които въззивни жалби са били върнати от администриращия съд с влезли в сила разпореждания, поради неотстраняване на нередовностите им, касаещи представяне на доказателства за заплащането на тези такси, поради което до образуване на въззивни дела по същите не се е стигнало. С факта на подаване на въззивните жалби, обаче, е инициирано въззивно съдебно производство, поради което заплатените за провеждане на такова държавни такси са дължимо платени, съгласно чл.4,б.А от ЗДТ. Друг би бил извода, ако 3 държавните такси бяха заплатени предварително за въззивно обжалване, но въззивни жалби впоследствие не са били подадени, при което би била налице първата от посочените хипотези. В тази връзка следва да се има предвид, че основанието за внасяне на държавната такса е самото отправено до съда искане за защита на лични или имуществени права чрез провеждане на съответно съдебно производство, поради което тя се заплаща именно при предявяване на това искане, съгласно чл.3,ал.1,предл.1 от ЗДТ и чл.73,ал.3,предл.1 от ГПК. Таксата за образуване на съдебното производство, противно на застъпваното в частната жалба, не е резултатна за разлика от дължимата за издаване на документ по чл.3,ал.1,предл.2 от ЗДТ. Дължимостта й не е обусловена от разглеждането и разрешаването на правния спор и обема на извършените съдопроизводствени действия, нито зависи от това дали вносителят на искането е постигнал целения с предявяването му правен резултат. При това положение, независимо, че до разглеждане на подадените въззивни жалби не се е стигнало и то по причина на бездействието на самите жалбоподатели, заплатените от тях за провеждането на съдебно производство пред въззивната инстанция държавни такси са дължимо платени и не подлежат на връщане.

Наведеното в частната жалба обстоятелство, че пълномощникът юрисконсулт М Х в лично качество е била осъдена да заплати на ГД“ГП“-МВР процесните внесени по сметка на Окръжен съд-Смолян държавни такси с Решение №556/06.10.2025г. по гр.дело №4561/2023г. на ВКС само по себе си сочи на възмездяване на Дирекцията, при което връщането на таксите би било в разрез с принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.

Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение като правилно.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №561 от 11.12.2025г., постановено по гр.дело №660/2025г. по описа на Окръжен съд-Смолян.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ с касационна частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5