Решение № 5189 от 18.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5189 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20***110145676 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД срещу „Бул Инс“ АД.

Ищецът твърди, че на 05.01.2024г. в ***********************, в района на № ***, е реализирано ПТП между л. а. „Опел Вектра“ с рег. № *********** и автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *************, управляван от А. М. П., в резултат от което са настъпили увреждания по второто МПС, квалифицирани като „тотал щета“. Посочва, че вина за настъпване на произшествието има водачът на л. а. Опел, който предприел маневра изпреварване на колона от автомобили без да се убеди, че превозните средства, които изпреварва, не са подали сигнал за изменение на посоката си на движение наляво и без да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и ще може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното МПС, както и движение с несъобразена скорост. Поддържа, че водачът на МПС Дачия бил подал светлинен сигнал за завой наляво и вече бил предприел маневрата в момента, в който другият водач започнал изпреварването. Към датата на ПТП, л. а. „Дачия“ бил застрахован по имуществена застраховка „Каско+“ при ищцовото дружество, като била предявена претенция от застрахования, по която била образувана преписка. Другият автомобил бил застрахован при ответника по застраховка „ГО“. Било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер от 8093,25лв. Също така били направени ликвидационни разходи от 15лв. и разходи за изготвяне на оферта за стойността на необходимите за ремонта части от 180лв. или общо 8288,25лв. Счита, че с изплащането на застрахователното обезщетение встъпил в правата на застрахования спрямо застрахователя на делинквента по „ГО“, който поканил да плати сумата, но получил отказ. Посочва, че ответникът изпаднал в забава и му дължи и мораторна лихва.

Съобразно изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1

8288,25лв. – стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата от 809,61лв. – мораторна лихва за периода 19.12.2024г.-02.09.2025г.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Оспорва механизмът на ПТП да е описаният ищеца, както и да е налице причинноследствена връзка между описаните вреди и процесното ПТП. Отрича водачът на МПС Опел да е нарушил правилата за движение. Счита, че изцяло вина за настъпване на ПТП има водачът на МПС Дачия, тъй като предприел ляв завой без да се убеди, че в същия момент друго МПС го изпреварва. Евентуално твърди съпричиняване поради нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Оспорва иска по размер, като го счита за завишен.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) отговорността на виновния водач да е обезпечена чрез сключване с ответното дружество на задължителна застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“.

С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че на 05.01.2024г. в ***********************, в района на № ***, е реализирано ПТП между л. а. „Опел Вектра“ с рег. № *********** и автомобил „Дачия Докер“ с рег. № *************; че за МПС „Дачия“ е имало сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество, като ПТП е настъпило в периода на действието й, а уврежданията представляват покрит риск по нея; че МПС „Опел“ е било застраховано към датата на ПТП при ответното дружество по застраховка „Гражданска 2 отговорност“; че ищцовото дружество е изплатило обезщетение соченото обезщетение и е сторило ликвидационни разноски от 15,00лв., както и че е изпратило покана до ответното дружество за изплащане на обезщетение, което отказало да го направи.

Спорните между страните обстоятелствата са относно точния механизъм на настъпване на ПТП, кой водач е проявил противоправно поведение и е станал причина за настъпването му, както и относно размера на дължимото обезщетение. За изясняване на тези обстоятелства по делото са събрани писмени и гласни доказателства и е изслушано експертно заключение.

За процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол от дата 05.01.2024г. В същия е посочено, че ПТП е настъпило на бул. „Е.“ № ***, като МПС Б („Дачия“) се е намирало в спряло състояние и при завиване на ляво, а МПС А („Опел) при изпреварване. Начертана е скица, според която МПС Б е завивало наляво, а МПС А е предприело изпреварване и го е ударило. В т. 14 е отбелязано, че водачът на МПС А е виновен за произшествието, а водачът на МПС Б няма вина. Протоколът е подписан и от двамата участници, като не е оспорено авторството.

По делото са разпитани като свидетели и двамата водачи на превозните средства, участвали в произшествието.

Свидетелят А. П. посочва, че си спомня за настъпилото ПТП. Отивала към офиса, който се намирал на бул. „Е.“ № ***, като се движила в посока Б. и трябвало да завие наляво, за да влезе в обекта. Погледнала в огледалото и нямало никой. Зад нея имало бус и други коли, но в страничното огледало нямало никой. Подала мигач и предприела завой, когато другата кола влетяла върху нея. Маркировката била прекъсната, а лентите по една за движение във всяка посока. Движила се с около 40 км/ч, като намалила до максимум преди да завие, и може дори да е спряла, за да завие.

Преди маневрата погледнала в огледалото, където нямало коли. В лентата за насрещно движение също нямало, поради което тръгнала да завива и вече почти била влязла в обекта, когато автомобилът й бил ударен в задната лява част, вследствие на което се завъртял.

Свидетелят Л. Й. посочва, че имал ПТП на пътя към Б.. Както били на редицата, колата тръгнала да завива и той в последния момент се ударил в нея. Тръгнал да изпреварва, влязъл в лентата за насрещно движение, изпреварил два – три автомобила и се ударил в някаква служебна кола. Не си спомня с каква скорост се движил, тъй като бил разсеян, защото синът му бил диабетик и му казали по телефона, че вдигнал кръвна захар. Посочва, че опитал да спре, но не успял. Ударът по неговия автомобил бил в предната част, а на другия в задната част до гумата към калника. Дошли полицаи на място и попълнили каквото трябва, като нямали спор с другия водач на автомобила.

Посочва, че пред него имало други автомобили, като водачът на ударения автомобил рязко завил и „май“ нямал мигач. Заявява, че другият водач вече бил тръгнал и той нямало как да реагира.

За изясняване точния механизъм на ПТП и настъпилите в резултат от него увреждания на автомобила, застрахован при ищцовото дружество, е допусната, изслушана и приета съдебна авто-техническа експертиза, която съдът възприема за обективно и компетентно дадена. Вещото лице посочва, че водачът на л. а. „Дачия“ е предприел маневра завой наляво и в същото време и посока водачът на л. а. „Опел“ е предприел маневра за отклонение вляво и изпреварване на колона от автомобили, вследствие на което траекториите на двете превозни средства са се пресекли и е настъпило съприкосновение между тях. Според експерта, водачът на л. а. „Опел“ е имал възможността да предотврати настъпването на произшествието, ако е изчакал другият водач да извърши маневрата завой наляво и тогава да продължи движението си. Водачът на л. а. „Дачия“ пък е имал възможност да предотврати настъпването на 3 произшествието, ако преди предприемане на маневрата за завой наляво се е убедил, че ще я извърши безопасно. Разяснява, че стойността за поправка на автомобила възлиза на 99,62% от неговата пазарна стойност, поради което може да се квалифицира като тотална щета. След приспадане на 30% от запазените части, обезщетението за автомобила би възлязло на 8262лв.

За да направи извод чие противоправно поведение е довело до настъпване на ПТП, съдът съобразява писмените и гласни доказателства и изслушаното и прието експертно заключение, като достига до заключението, че причина за настъпилия инцидент е поведението на водача на лек автомобил „Опел“. Установява се от показанията на свидетеля П., които съдът кредитира, че е намалила скоростта и почти спряла, като е пуснала мигач за завиване на ляво, убедила се е, че няма автомобили отзад и отпред, и едва тогава е предприела маневрата. Показанията на св. Й. са колебливи и неубедителни относно това, че вече бил предприел изпреварването и тя изскочила внезапно „май“ без мигач. Съдът намира, че вследствие намаляване на скоростта на водача на л. а. „Дачия“ за предприемане на маневрата завой на ляво, това е довело до намаляване на скоростта и на водачите на намиращите се отзад автомобили, като водачът на л. а. „Опел“ не се е съобразил с тези пътни обстоятелства, а е предприел маневра за изпреварването им, вследствие на което не е могъл да намали скоростта и спре на безопасно разстояние и е ударил л. а. „Дачия“ в задната лява част, когато вече е завършвал извършването на маневрата. Според чл. 42, ал. 1 ЗДвП, водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво, както и след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.

Също така, според чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая тези законови изисквания не са спазени от водача на л. а. „Опел“, което е довело до настъпване на произшествието. В съставения двустранен протокол за ПТП, който е изготвен в присъствието на полиция, същият изрично е признал и вината си.