Решение № 547 от 12.10.2023, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№

547/12.10.2023г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – ХI – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Д. КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ГЕОРГИ ВИДЕВ

2. ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА при секретар

Янка Вукева и с участието на прокурора

Стоян Павлов изслуша докладваното от съдия

Златева-Найденова по к.а.н.д. № 552 по описа на съда за 2023 г.

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик против Решение № 21/21.04.2023 г., постановено по АНД № 20235240200039 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пещера, с което е отменено НП № 13-2200442/03.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на „Ланико“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, по които се претендира отмяната му. По същество се твърди, че първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление с мотива, че в същото не е доказано по категоричен начин наличието на трудово правоотношение, базирайки се единствено на попълнените данни от работника в предявената ѝ декларация на основание чл. 402 от КТ, като не е съобразил обективната невъзможност от страна на контролните органи да принудят или задължат заварените в даден обект на контрол лица да попълнят всички реквизити на съответните декларации.

В съдебно заседание касаторът редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Поддържа жалбата с писмено становище вх. № 7502/19.09.2023 г. чрез процесуален представител юрк. Ш..

Моли решението на районния съд да бъде отменено като незаконосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - „Ланико“

ЕООД гр. Пещера – редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Оспорва жалбата с постъпило становище с вх. № 7506/20.09.2023 г. от адв. К. – П.. Моли се касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд - Пещера да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пазарджик, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение е отменено Наказателното постановление (НП) №

13-2200442/03.02.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на „Ланико“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 500 лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд е приел, че Актът за установяване на административно наказание (АУАН) и Наказателното постановление (НП) са издадени от компетентни органи. При служебната проверка на атакуваното НП и АУАН съдът не е констатирал нередовности, досежно наличието па задължителни реквизити по чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. В акта и в наказателното постановление били посочени в пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. То било описано в достатъчен обем и яснота и с дадена съответна на изложените обстоятелства правна квалификация. Районният съд е приел също и, че в НП са посочени и доказателствата, които потвърждават извършването на нарушението, както и е счел, че са спазени изискванията на чл.

40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН за съставянето на АУАН.

Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя „Ланико“ ЕООД, че АУАН и НП са издадени след изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, както и възраженията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизлагане на мотиви за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН

За да отмени наказателното постановление обаче, съдът е приел че в случая липсва категорична установеност на трудово правоотношение между служителя М.Д. и дружеството „Ланико“ ЕООД към датата на проверката, респ. не е установено по безспорен начин, че към процесната дата, санкционираното дружество е имало качеството на работодател на лицето М.Д.. За да обоснове този извод, районният се е мотивирал, че от приетата като писмено доказателство по делото декларация по чл.

402, ал.1, т. 3 от КТ не се установява наличието на всички елементи, които характеризират едно правоотношение като трудово, тъй като в нея не са отразени конкретно трудово възнаграждение, работно време, почивните дни седмично и почивки в работни дни, като завареното да работи лице на място изрично собственоръчно е написало, че до момента на проверката между него и „Ланико“ ЕООД няма подписан трудов договор и няма уговорка за работно време и заплащане на трудово възнаграждение.

Касационната инстанция не споделя мотивите изложени от районния съд.

За да се произнесе касационната инстанция намира за установено следното:

На 27.10.2022 г., около 10:50 часа, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик - главен инспектор В.Н.Д. и главен инспектор Р.Н.Т. извършили проверка за спазване на изискванията на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в обект „Бърза закуска“, намиращ се в гр. Пещера, ул. ****, стопанисван от „Ланико“ ЕООД. В обекта на контрол проверяващите заварили лицето М. Й. Д., която в този момент била зад бара в обекта и обслужвала клиенти, като им продавала храни и стоки, за което издавала касови бележки. Проверяващите предоставили на лицето М. Й. Д. да попълни декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ.

Копие от същата е налична в кориците на делото. От съдържанието ѝ е видно, че М.Д. е посочила, че работи при „Ланико“ ЕООД от 27.10.2022 г. – датата на проверката, като е видно, че относно датата е нанесена корекция собственоръчно от декларатора, а първоначално е било изписано 26.10.2022 г. В декларацията е записано, че лицето се обучава да обслужва клиенти на касов апарат, че не знае какви са работното ѝ време, почивни дни, почивки в работния ден и трудовото ѝ възнаграждение. На гърба на самата декларация М.Д. собственоръчно е декларирала, че до момента на проверката няма подписан трудов договор с „Ланико“ ЕООД и не са договорили работно време и заплащане, като е удостоверила това с подписа си.

На 01.11.2022 г., при преглед на фирмената документация на „ЛАНИКО“ ЕООД, в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик и след извършени справка по ЕГН на лицето М. Й.

Д. и по ЕИК на „ЛАНИКО“ ЕООД в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, регистър трудови договори, проверяващите - свидетелите В.Д. и Р.Т. установили, че между „Ланико“ ЕООД и завареното да работи в процесния обект „Бърза закуска“ в гр. Пещера лице М.Д. няма сключен трудов договор към момента на проверката на място в обекта - 27.10.2022 г.

От представената по делото справка от регистрите на ГИТ (л. 29 от делото на районния съд) е видно, че между същото дружество – „Ланико“ ЕООД и същото физическо лице - М. Й. Д. е имало сключен безсрочен трудов договор за периода 2017-2022 г. От справките представени на л. 14 и л. 29 от делото на районния съд е видно също и, че между санкционираното юридическо лице и физическото лице М. Й. Д. е сключен нов трудов договор, също безсрочен на 01.11.2022 г., т.е. на датата на проверката в Дирекция

„Инспекция по труда“ – Пазарджик, за което компетентната институция била уведомена в тридневен срок на 04.11.2022 г.

По делото са разпитани като свидетели актосъставителят и нейният колега, която също е участвала в проверката, както и М. Й. Д.. Обяснения е дал и управителят на санкционираното дружество. От показанията на тримата свидетели се установява, че действително Д. е заварена да продава закуски и да издава касов бон в момента на проверката. Съдът е кредитирал показанията на тримата свидетели, с изключение на частта, в която М. Д. е посочила, че проверяващият Т. ѝ е диктувала какво да запише в декларацията по чл. 402 от КТ.

От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че на 27.10.2022 г., около 10:50 часа служителите на ДИТ – Пазарджик са заварили М. Й. Д. реално да извършва дейност по обслужване на клиенти на посоченото в НП място, като и е издавала касови бонове. Тези обстоятелства не се оспорват от санкционираното лице. Спорно е доколко физическото и юридическото лице са постигнали договореност за престация на труд към момента на реалното му установяване.

С оглед горните, от правна страна, настоящият състав намира следното: Съгласно чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По аргумент от чл. 61 от КТ вр. с чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, като трудовият договор се сключва в писмена форма. Съответно в тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Задължителното минимално съдържание на трудовия договор е разписано в чл. 66, ал. 1 от КТ и то обхваща 1. мястото на работа; 2. наименованието на длъжността и характера на работата; 3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; 4. времетраенето на трудовия договор; 5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; 6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; 7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; 8. продължителността на работния ден или седмица.

От друга страна, чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ установява, че контролните органи на ГИТ, съответно на ДИТ, в рамките на своята компетентност имат право да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда. Тоест законодателят е дал право на контролните органи да искат предоставянето на съответната информация, но не им е делегирал правомощия по иницииране на санкция или принуда при непредоставяне на пълната информация от даден служител или работник.

Предвид горните, установява се от събрания по делото доказателствен материал, че с дадените обяснения от управителя на дружеството – г-н Н.Н., в съдебно заседание, провело се на 06.04.2023 г. същият е заявил: „Аз бях в кухнята, но като чух че има нещо излязох. М. в това работеше, продаваше на две деца закуски. В обекта имаше само деца освен нас.“ (л. 34 от делото на районния съд).

Тоест самият управител изрично посочва, че лицето заварено по време на проверката е работело.

От горните следва, че безспорно М. Д. в момента на проверката е осъществила трудова дейност в полза на дружеството „Ланико“ ЕООД, продавайки стока от негово име и за негова сметка на трети лица, като за същото е издала и касови бонове за осъществена търговска дейност от същото юридическо лице. Това по същността си представлява осъществяване на трудова дейност по продажба на стока. Фактът, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 61 от КТ да представи трудов договор преди постъпването на работа или това, че не е изпълнено изискването на чл. 62, ал. 1 от КТ за сключване на трудовия договор в писмена форма, не означава, че в случаи от вида на процесния липсва реална престация на труд по трудово правоотношение или че липсват уговорки за съществените елементи на трудовото правоотношение между работодател и работник. Съответно липсата на постигнати конкретни договорености по някои аспекти на правоотношението или не съобщаването им на контролните органи било то с декларация по чл. 402 от КТ или по друг начин, не означава че липсва договореност за престация на труд, която следва да е оформена в писмена форма. В случая се установява, че лицето Д. е била поканена от работодателя в конкретния ден в заведението за бързо хранене и реално е осъществила престация на труд.