Определение № 25864 от 13.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58046/2024
- Вид
- Определение № 25864
- Подписан
- 13.06.2025
- В сила
- 13.06.2025
- Състав
- ПОЛИНА АНДОНОВА ХАДЖИМАРИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25864 гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПОЛИНА АНД.
ХАДЖИМАРИНСКА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА
Гражданско дело № 20241110158046 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Н. И. срещу „Стик - кредит“ АД.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2025г. от 14,10 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните Договор за потребителски кредит № 939029/21.03.2023г., респ. на клаузата на чл. 29 от същия, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение.
В исковата молба ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 939029/21.03.2023г., по силата на който последният й е предоставил сумата от 400 лв., със срок на погасяване 30 дни, при посочени в договора ГПР 42,58% и ГЛП 36,00%. В чл. 19 от договора е предвидено обезпечаване на кредита с поръчителство от физически лица, отговарящи на определени условия, или банкова гаранция. Съгласно чл. 29 от договора в случай, че не предостави обезпечение по реда и условията на чл. 19, кредитополучателят дължи неустойка в размер от 0,9% от стойността на усвоения кредит, платима разсрочено на вноски съобразно приет погасителен план. Ищцата поддържа, че тъй като не е обезпечила кредита съгласно предвиденото в договора, й е начислена така договорената неустойка, която е платила 1 на ответника. Навежда подробни съображения, че процесният договор, в частност клаузата на чл. 29 от същия, са нищожни. В тази връзка поддържа, че не е спазена предвидената от закона форма на договора поради нарушение изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поддържа също нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради непосочване на реалния размер на ГПР и липса на ясна методика за определянето му, което съгласно чл. 22 ЗПК влече недействителност на договора. Твърди също, че договорената неустойка по естеството си представлява разход, отговарящ на критериите по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, като с уговарянето й под формата на обезщетение за неизпълнение се заобикаля изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с включването й в ГПР същият надхвърля законово допустимия размер. Твърди също и заобикаляне разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Навежда нищожност на оспорената клауза и поради накърняване на добрите нрави, като твърди, че в нарушение на изискванията за справедливост и добросъвестност в отношенията неустойката е уговорена извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция.
Отделно от горното, твърди нищожност на договора поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, позовавайки се на неяснота относно дължимата за срока на кредита възнаградителна лихва и съотнасянето й с ГПР, както и счита, че същата е в размер, надвишаващ трикратния размер на законната лихва, противоречащ на добрите нрави. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на процесния договор, като поддържа, че същият е валидно сключен и не страда от сочените в исковата молба пороци. С подробно обосновани доводи моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищцата, че в нейна тежест е да докаже по делото следните обстоятелства: сключен между страните договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание и пороците, които твърди да влекат нищожност на договора, респ. на оспорената клауза от същия.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените документи от ищцата с исковата молба и от ответника с отговора, като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата за събиране на доказателства по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, които 2 с оглед становището на ответника намира, че не са необходими за изясняване на спора от фактическа и правна страна.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищцата – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложението.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3