Решение № 10055 от 27.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10055 гр. София, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110154361 по описа за 2025 година

ЮЛ е предявило срещу М. И. Д. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 613.70 евро, представляваща задължение по договор за потребителски кредит № 814220 от 05.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 23.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна лихва върху главницата в размер на 189.41 евро за периода от 05.04.2022 г. до 05.07.2023 г. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 284.08 евро за периода от 05.04.2023 г. до 31.05.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 09.07.2025 г. по ч. гр. д. № 37493/2025 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че на дата 05.04.2022 г. ответницата М. И. Д. е сключила договор за потребителски кредит № 814220 със ЮЛ, по силата на който е получила сумата от 1200 лева срещу която сума се съгласила да върне 15 броя вноски по 194,45 лева в срок до 05.07.2023 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Сочи, че бил уговорен и ГЛП в размер на 36 %, както и ГПР в размер на 42,58 %. Счита, че видно от приложените ОУ и Договор за паричен заем по безспорен начин се установява сключения между страните договор и задълженията който ответната страна не е изпълнила в срок.

Твърди, че процесния договор за кредит е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Сочи, че договорът бил сключен по електронен път по силата на ЗПФУР, като заявява, че дори и съдът да не приеме, че е сключен по електронен път, то същия е реален договор и се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Посочва, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г.

1

ЮЛ в качеството му на цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника на цесионера ЮЛ. Твърди, че вземането срещу длъжника е индивидуализирано в Приложение № 1. В случай, че съдът приеме, че уведомяването на ответника не е извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчено уведомлението, извършено с настоящата искова молба.

Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва предявените искове. Счита, че издадената заповед за изпълнение от 09.07.2025 г. по ч. гр. д. № 37493/2025 г. по описа на СРС, 39 състав, следва да бъде обезсилена, доколкото по същото производство не са представени доказателства, че искът по настоящото производство е предявен в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК. Оспорва, че процесните суми са дължими, доколкото не било доказано, че процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем, като в тази връзка оспорва да е била надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Навежда възражение за недействителност на процесния договор за кредит, доколкото не било доказано, че праводателят на ищеца може да извършва кредитна дейност съгласно Закона за кредитните институции. Възразява, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, като противоречащ на императивната разпоредба на чл. 235 ТЗ, доколкото същият бил подписан от лице различно от представляващите дружеството кредитор, както и че е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие на императивните правни норми на ЗПК, доколкото в договора липсвали посочените в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК реквизити. Твърди, че процесния договор за кредит, ОУ към него, СЕФ и Погасителния план са нищожни поради липса на съгласието й за сключване на договора. Оспорва договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. като недействителен, доколкото липсват доказателства за заплащане на суми във връзка с нейното вземане. Счита, че договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. е нищожен и поради противоречие със закона. Оспорва договора за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г. да има действие спрямо нея, доколкото не е била уведомена за нея. Претендира разноски. Пред съда страната поддържа подадения отговор на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед разпределението на доказателствената тежест по иска чл. 422, ал.

1 ГПК с правна квалификация с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличие на валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за потребителски кредит № 814220 от 05.04.2022 г., сключен между ЮЛ и М. И. Д., чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, въз основа на който на ответника е предоставена парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне същата заедно с възнаградителна лихва в претендираните размери; че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми, прехвърлянето на вземанията по договора за потребителски кредит в негова полза, както и уведомяването на ответника за това прехвърляне.

Настоящият състав намира, че вземането на ищеца, произтича от сключен на 05.04.2022 г. с ответника договор за предоставяне на кредит от разстояние 2

№ 814220. В случая доколкото се касае за предоставяне на кредит от разстояние, по отношение на който наред с правилата на общия закон – Закона за задълженията и договорите – намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние , Закона за платежните услуги и платежните системи, Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит. В чл. 6, ал. 1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция на този вид договори, съгласно която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и, че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕУУ – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, загл. изм. - ДВ, БР. 85 от 2017 г.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР , при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Съгласно чл.

18, ал. 3 от ЗПФУР изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Анализирайки посочените разпоредби, настоящият съдебен състав намира, че за сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, което при спор /какъвто е налице в случая/ следва да се докаже от доставчика. Настоящият състав приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че ответницата е изразила по несъмнен начин волята си за сключване на процесния договор. В настоящата хипотеза ответницата е поискала представянето на електронните документи, възпроизведени на хартиен носител – договор за потребителски кредит, стандартен европейски формуляр. В изпълнение на изискването по чл.

184, ал. 1 ГПК с определение № 12472 от 30.03.2026 г. съдът е задължил ищцовото дружество да приложи в оригинал процесните документи на електронен носител, като го е предупредил, че при тяхното непредставяне същите могат да бъдат изключени като доказателства по делото. Така дадените указания не са изпълнени от ЮЛ, поради което на основание чл. 183 ГПК с протоколно определение от 27.04.2026 г. последните са изключени от доказателствената съвкупност. Не са представени обаче никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за кредит. При липсата на други доказателства по делото, следва да намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме, че между страните не е съществувало твърдяното облигационно правоотношение. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде пълно /т.е., да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест/. С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че 3 ищецът не е провел пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на оспореното вземане, а именно, че е възникнало облигационно правоотношение по отношение по договор за кредит, поради което предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.

Следва да бъде посочено, че дори в случая да се приеме, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение между страните по силата на процесния договор, то от събраните по делото доказателства не се установява ответницата да е получила процесната сума от 1200 лв. Съгласно чл. 5 от договора, сумата по одобрения кредит се усвоявала по посочения в заявлението на кредитополучателя начин, а именно чрез банков кредит или на каса в „Изи пей“. За установяване на предоставяне на заемна сума ищецът е представил разписка за извършено плащене от ЮЛ по отношение на клиент М. И. Д. по договор за потребителски кредит № 814220 от 05.04.2022 г., в която е посочено единствено, че със сумата от 648.52 лв. било рефинансиран кредит № 797426. Следва да се посочи, че така представената разписка представлява частен свидетелстващ документ, едностранно издадени от ЮЛ и съдържащи изгодни за автора факти /за наличие на предходен договор за кредит сключен с ответницата, по който има задължения в размер на 648.52 лв., както и неговото погасяване с част от процесната сума по процесния кредит и възникнали в негова полза парични вземания/, поради което същата не се ползват с материална доказателствена сила за констатираните в тях права и задължения, а формалната им доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство.

Документът не е подписан от длъжника и не съдържат негово признание за дължимостта на сумите и следователно установяват само наличието на парична претенция на посочената стойност, но не и реалното предоставяне на сумата като основание за възникване на това вземане. Ето защо, при липсата на други доказателства по делото съдът намира, че едностранно съставената разписка от Стик Кредит“ АД не доказват съществуването на предходен договор за кредит сключен с ответницата, както и че същият е бил погасен с част от усвоената сума от процесния кредит в размер на сумата от 648.52 лв.