Решение № 333 от 05.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Пловдив, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Бонев

Членове:

Веселина Ставрева

Даниела Събчева при участието на секретаря Стефани Божинова в присъствието на прокурора Тодор П. Павлов като разгледа докладваното от Иван Бонев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300601160 по описа за 2026 година

С Присъда № 249/08.12.2025г., постановена по НОХД № 1386/2023г.

ПРС, X н.с. е ПРИЗНАЛ подсъдимия И. М. И. - роден на *** от ****, с ЕГН:

********** за НЕВИНЕН в това, че на 02.04.2022 г. в с. Паничери, обл.

Пловдив, е причинил на С. А. И., от същото село, средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на 3-ти /трети/ пръст на лявата ръка, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник /за срок по-голям от 30 дни/, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Със същата присъда ПРС е ПОСТАНОВИЛ веществените доказателства, намиращи се на съхранение при домакина на РУ - Хисаря, а именно: ВД № 1 - марлен тампон, иззет от улицата; ВД № 2 - марлен тампон, иззет от двор; ВД № 3 - част от метална дръжка; ВД № 4 - риза; ВД № 5 - яке;

ВД № 6 – потник ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност след влизане на присъдата в сила, а веществено доказателство ВД № 7 - кухненски нож с дължина 17 см, дължина на острието 7,5 см. с бяла пластмасова дръжка, намиращ се на съхранение при домакина на РУ - Хисаря, да се ВЪРНЕ на правоимащото лице - С. А. И., ЕГН: **********, след влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК сторените в хода на наказателното производство разноски е постановено да останат за сметка на Държавата.

1

Недоволна от така постановената присъда е останала Районна прокуратура – Пловдив, която моли да бъде отменена и се постанови нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив поддържа протеста.

Подсъдимият, лично и чрез защитника си адвокат Т. К. моли присъдата да бъде потвърдена.

Пловдивски Окръжен съд, след като провери обжалваната присъда служебно, съгласно изискванията на чл. 313 и 314 от НПК, във връзка с изложеното в протеста и становищата на страните в съдебно заседание, намира протеста за неоснователен.

От фактическа страна ПРС е приел, че:

Подсъдимият И. М. И. е роден на *** в ***, живущ в ****, ЕГН:

**********.

Подс. И. И. живеел в ****. В съседство на същата улица на № *** живеел св. С. А. И.. Между двамата имало дългогодишни конфликти, поради което те били в изключително влошени лични отношения.

На 02.04.2022г. в *** св. С. И. се придвижвал с велосипед, прибирайки се от магазина към дома си. По същото време пред дома си бил подс. И. И., който почиствал паркираната пред дума му кола с метла с метална дръжка.

При приближаването му, св. С. И. се запътил към подсъдимия, като извадил кухненско ножче, което имал в себе си, с което замахнал и нанесъл три удара на подсъдимия. Изненадан от реакцията на св. С. И., подсъдимият замахнал с държаната от него четка и го ударил по главата, като впоследствие замахнал още един път и ударът попаднал в лявата ръка на свид. С. И.. Същият почувствал рязка и силна болка в средния пръст на лявата ръка. След нанесените удари, св. С. И. напуснал местопроизшествието, а подс. И. И. се прибрал в къщата си.

В дома на подс. И. била съпругата му - св. Н. И.а, която забелязала нараняванията по мъжа си и предприела действия по спиране на течащата от него кръв в следствие на нанесените от св. Стоян И. с нож порезни рани. На място пристигнал полицейски екип.

От своя страна, прибирайки се вкъщи, свидетелят С. И. усетил, че цялата му глава е в кръв, а средният пръст на лявата ръка започнал да го боли все повече. Тогава отишъл в дома на свид. С. П., която била с медицинско образование. Споделил с нея за инцидента с подс. И. И.. Тя видяла раната на главата му и това, че целият е облян в кръв. Промила му раната и му направила превръзка, като за пръста на лявата ръка, който бил видимо подут и деформиран, му обяснила, че трябва да отиде в Спешна ортопедия гр.

Пловдив. Посъветвала го да уведоми и полицията за случая. Св. С. И. се прибрал отново в дома си, където го чакал внукът му св. А.И.. Той споделил и с него за настъпИ. инцидент. Предвид състоянието, в което се намирал, С.И. бил отведен от своите близки в болнично заведение в гр. Пловдив, където му била оказана медицинска помощ.

2

От експертните заключения на изготвените по делото съдебномедицинска експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза на в.л. Ц. се установява, че на С. И. му е било причинено трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, както и наранявания, които са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.

129 от НК, както и такива, които са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.

От експертното заключение на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на в.л. Д. се установява, че на подс. И. са му били причинени три прободно-порезни наранявания в областта на гръдния кош, корема и поясната област, които поотделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

В хода на съдебното следствие е била изготвена и повторна съдебномедицинска експертиза на вещите лица М. и Б. от заключението на която се установява, че при процесния инцидент св. С. И. е получил непълно изкълчване на близката интерфалангеална става на 3-ти пръст на лявата ръка; абрекс-фрактура (откъсване от фрагмент) от главичката на близката фаланга на 3-ти пръст на лявата ръка; разкъсно- контузна рана на 3-ти пръст на лявата ръка, кръвонасядания и охлузване на левия горен крайник, контузия и разкъсно-контузна рана в окосмената част на главата, като описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и е възможно по начин и време да са били получени от удари с дървен кол. Непълното изкълчване на близката интерфалангеална става на 3ти пръст на лявата ръка и абрекс-фрактура на главичката на близката фаланга на същия пръст са причинили трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник по смисъла на чл. 129 от НК, като лечението на непълното изкълчване е същото, както на пълно изкълчване - наместване и имобилизация, като срокът за имобилизация е 3 седмици, а срокът за възстановяване до степен на госност за физически труд 1-1,5 месеца.

Разкъсно-контузните рани по главата и левия горен крайник сами по себе си са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, възстановяването е траело 2-3 седмици, а охлузването и кръвонасяданията са причинили страдание без разстройство на здравето, като възстановяването е траело 10-14 дни.

Тази фактическа обстановка, първостепенният съд е приел след подробен и задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен материал, като напълно се споделя от въззивната инстанция.

ПРС е обсъдил подробно събраните по делото гласни доказателства, като с основание се е доверил на версията за конфликта на подс. И. И. за сметка версията на пострадалия С. И., като се е съобразил с показанията на разпитаните свидетели, които е кредитирал, както и на тези свидетели, в частта им, в която не се е доверил, а също и заключенията на назначените експертизи.

При преценка обясненията на подс. И. И., решаващият съд е отчел, че 3 същите имат двояка природа – същите са както доказателствено средство, така и средство за защита, но им се е доверил с основание, като правилно е приел, че кореспондират с показанията на свидетелите Н. И.а, М. И. и А. Ф. които е кредитирал изцяло. При формиране на вътрешното си убеждение, ПРС с основание се е доверил и на показанията на свидетелите И. И., С. П. и А. И., досежно получените от пострадалия С. И. телесни увреждания, причинени му от нанесените от подсъдимия удари с т.нар. „килимия“ /метла, завързана за метален кол/. ПРС е съобразил, при формиране на вътрешното си убеждение, че заключенията на назначените по делото СМЕ, ведно с наличната медицинска документация.

Решаващият съд е обсъдил в детайли и показанията на пострадалия С.

И., отчел е всички противоречия в тях, в сравнение с обясненията на подс. И.

И., вкл. и при проведената в хода на съдебното следствие очна ставка, като правилно е приел, съобразявайки и заключението на СМЕ с вещо лице Д., че инициатор на конфликта и лицето, което е предприело нападение с нож е именно пострадалият С. И.. Обсъдени са в детайли и противоречията в показанията на пострадалия относно средството, с което са му били нанесени телесните увреждания от страна на подсъдимия, като правилно същите не са кредитирани, тъй като противоречат на констатираното от протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към него, както и на намерените и иззети метален прът за метла, силно деформиран и с червени петна по него.

На местопроизшествието не са открити дървени предмети, които да бъдат сходни или идентични с посочените от пострадалия като средство, с което да са били нанесени телесните увреждания.

При преценка на всички гласни доказателства, ПРС обосновано се е доверил на версията на подсъдимия И. И., като е приел, че същата се подкрепя от заключенията на изготвените по делото СМЕ, а също и показанията на свидетелите Д. и Б.

При правилно установена фактическа обстановка,

ПРС законосъобразно към настоящия случай е приложил института на неизбежната отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК спрямо подс. И. И., като го е признал за невинен в това, че на 02.04.2022г. в с. Паничери, обл. Пловдив, е причинил на С. А. И. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на трети пръст на лявата ръка, довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник /за срок по-голям от 30 дни/ и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1 от НК.

Обосновано решаващият съд е приел, че причинените от подс. И. травматични увреждания на пострадалия С.И. отговарят на белезите на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, тъй като нанесените от него удари с метла с метална дръжка са причинили изкълчване на трети пръст на лявата ръка, което травматично увреждане е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок, по-голям от 30 дни.

Правилно обаче, ПРС е приел, че в хода на съдебното следствие не е 4 доказан механизмът на причиняване на телесната повреда, изложен в обстоятелствената част на обвинителния акт, а също и до обстоятелствата кой е бил инициатор на конфликта, като правилно е прието, че това е бил пострадалият С. И., докато действията на подс. И. И. са били изцяло защитни – той е нанесъл ударите с метла по главата и ляв горен крайник на пострадалия С. И., след като са му били нанесени три прободно-прорезни рани. Изводите, че действията на подсъдимия имат изцяло защитен характер – целта им е била да се защити от непосредственото противоправно поведение на пострадалия С. И., както и че защитата – нанесени удари с метла с метална дръжка, са изцяло съответни на извършеното от пострадалия нападение с последващо нанасяне на три удара с нож и причиняване на три прободно-прорезни рани в областта на тялото са обосновани и по никакъв начин не може да се приеме, че е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана. Тези изводи на съда се потвърждават и от факта, че след като подсъдимият е отблъснал нападението, пострадалият се е прибрал в дома си и конфликтът е приключил.

Изложените в протеста на Районна прокуратура доводи за неправилност на постановената присъда поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила са неоснователни.

Критиката в протеста към приетото от ПРС като фактическа обстановка и превратен анализ на събрания по делото доказателствен материал, не се споделят от настоящата инстанция. При проверката на присъдата и мотивите към нея, Окръжният съд не констатира твърдените вътрешни противоречия. Районният съд е възприел механизъм на причиняване на телесните увреждания на пострадалия, различен от този изложен в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подробно се е аргументирал защо е отхвърлил приетото от държавното обвинение за сметка на изложеното от подсъдимия, позовавайки се на кредитираните от него доказателства.