Решение № 6 от 12.01.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231800500824 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 03327/23.10.2023г. по изп. дело 138/2013г. по описа на ЧСИ Георги Каримов, подадена от А. Н. К. срещу разпореждане от 06.10.2023г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на жалбоподателката за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателката твърди, че отказът на ЧСИ да прекрати производството е необоснован, както и че е в противоречие с Тълкувателно решение № 2/2015г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа, че към настоящия момент е получила единствено покана за доброволно изпълнение с изх. № 05221/12.11.2020г., с която е информирана за това, че в качеството си на наследник на Н. В. К. е длъжна да заплати посочената сума, както и че са предприети действия по блокиране на банковите сметки, но изтъква, че не са извършвани други изпълнителни действия. Излага съображения, че съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява, както и че е подала молба в такъв смисъл с вх. № 03023/03.10.2023г. Заявява, че оспорва вземането на „Б.П.П.Ф. ЕАД изцяло. Моли съда да отменени като неправилно разпореждането на ЧСИ и да обезсили изпълнителния лист. Моли също така да бъдат отменени като незаконосъобразни действията, с които съдебният изпълнител е наложил запор на сметките й. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Моли да бъде постановено спиране на изпълнението.

Постъпили са писмени възражения от взискателя „К.И.И.Б.“ ЕАД срещу 1 подадената жалба с доводи за нейната недопустимост и неоснователност.

Дружеството твърди, че жалбата е недопустима, тъй като чл. 435, ал. 2 от ГПК изрично регламентира както кръга на изпълнителните действия, подлежащи на обжалване, така и основанията за това. Оттук прави извод, че извън обхвата на разпоредбата попада изследването на обстоятелството, дали разпореждането на ЧСИ има мотиви, както и искането за обезсилване на изпълнителния лист.

Счита, че жалбата е недопустима и в частта, касаеща погасяване на вземането по давност. Изтъква, че в действащия ГПК не се предвижда възможност, съдебният изпълнител да се произнася по материалноправните възражения, включително и по възражението за погасителна давност.

Навежда доводи, че кредиторът е предприел необходимите действия, с които е демонстрирал своята активност и така е прекъснал давността, като се позовава на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и възприетата в него постановка, че давността се прекъсва с предприемане на принудително изпълнение на вземането. Освен това посочва, че съгласно ППВС № 3/18.11.1980г. образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не тече, което тълкуване е преразгледано едва с приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК. Твърди, че от образуването на изпълнителното дело до настоящия момент периодично са предприемани изпълнителни действия, които са прекъснали давността и са предотвратили настъпването на перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК). Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Претендира разноски.

Делото е постъпило в съда с мотиви от ЧСИ Георги Каримов по обжалваното действие, който заявява, че намира жалбата е допустима, но неоснователна. Счита, че от момента на конституирането на жалбоподателката като страна по изпълнителното дело взискателят е проявявал активност в процеса, като е изисквал прилагането на различни изпълнителни способи, а именно - налагане на запор на банкови сметки и извършване на опис, оценка и продажба на движимите вещи на длъжника с молба от 25.08.2021г., както и предприемането на същите изпълнителни действия с молба от 29.06.2023г. Ето защо счита, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.

По отношение на доводите за изтекла погасителна давност подчертава, че редът за защита е в рамките на исково производство с предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, а искането за произнасяне по давността се явява извън компетентността му.

Съдът намира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока за обжалване, както и е насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Заплатена е и дължимата държавна такса.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по мола на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД за събиране на вземане от Н. В. К. по изпълнителен лист от 18.09.2012г., 2 издаден въз основа на разпореждане от 18.09.2012г. по ч.гр.д. № 647/2012г. на РС – гр. Самоков.

Съдебният изпълнител е извършил проверка на имущественото състояние на длъжника и е наложил запор върху трудовото му възнаграждение със Запорно съобщение изх. № 02123/20.06.2013г.

С молба от 27.08.2015г. поради настъпило правоприемство въз основа на извършена цесия между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и „К.И.И.Б.“ ЕАД последното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело.

В хода на производството длъжникът Н. К. е починал на 29.09.2019г., като с молба от 23.07.2020г. взискателят „К.И.И.Б.“ ЕАД е отправил искане за конституиране на наследниците на длъжника и за предприемане спрямо тях на опис на движимите вещи, намиращи се в техните домове. Въз основа на постъпилото по делото удостоверение за наследници (л. 57) като страна в производството е конституирана дъщерята на първоначалния длъжник - А. Н.

К. (л. 56 от изпълнителното дело), на която на 01.12.2020г. е връчена покана за доброволно изпълнение.

С молба от 25.08.2021г. взискателят е поискал да бъде извършена справка за банковите сметки на длъжницата и да им бъде наложен запор, а в условията на евентуалност – да бъдат извършени опис, оценка и продан на движимите вещи, намиращи се в дома . Взискателят е депозирал и молба от 29.06.2023г. за справка и налагане на запор на банковите сметки на длъжницата (л. 70 от изп. дело), като в условията на евентуалност отново е поискал извършването на опис, оценка и продан на движимите вещи на лицето. Описът е бил насрочен за 04.10.2023г., за което обстоятелство длъжницата е уведомена на 25.09.2023г.

На 03.10.2023г. в канцеларията на съдебния изпълнител е постъпило „заявление“ от длъжницата А. Н. К. за погасяване на вземането по давност.

Посочила е също, че счита, че са налице предпоставките за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като, освен поканата за доброволно изпълнение с изх. № 05221/ 12.11.2020г., до момента не са предприети други действия.

С разпореждане от 06.10.2023г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжницата за прекратяване на изпълнителното дело поради на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК поради липса на предпоставките за това.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство с прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Съдебната практика внася уточнението, че за да се счита перемирано едно дело, в рамките на тези две години не следва да протича изпълнението на вече избран изпълнителен способ, тъй като по време на успешното му осъществяване взискателят няма правен интерес да търси нов път за удовлетворяването си.

В конкретния случай събраните по делото доказателства не подкрепят твърденията на жалбоподателката, че е налице хипотеза на кредиторово бездействие, регламентирана в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Напротив, установява се, че изпълнителните действия са извършвани през интервали от време по-кратки от две години, както следва.

3

Непосредствено след образуване на изпълнителното дело и проучване на имущественото състояние на длъжника, още на 20.06.2013г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение. Този изпълнителен способ не е бил изоставен до смъртта на първоначалния длъжник Н. К. на 29.09.2019г., а поддържането му е препятствало перемирането на делото.

Впоследствие, с молба от 23.07.2020г., взискателят е отправил искане за конституиране на неговите наследници и за предприемане спрямо тях на опис на движимите вещи, намиращи се в техните домове.

След малко повече от една година (на 25.08.2021г.) взискателят е поискал да бъде извършена справка за банковите сметки на длъжницата и да им бъде наложен запор, а в условията на евентуалност – отново да бъде извършен опис, оценка и продан на движимите вещи.

Два месеца преди изтичането на двугодишен срок, считан от датата на това искане, на 29.06.2023г. е постъпило ново искане за налагане на запор, а в условията на евентуалност - и за извършването на опис, оценка и продан на движими вещи.

Молбата на жалбоподателката, озаглавена „заявление“, в която е изложила съображения пред ЧСИ, че делото е перемирано и следва да бъде прекратено, е от 03.10.2023г., т.е. подадена малко повече от три месеца след постъпването на поредната молба на взискателя с посочения нов изпълнителен способ.

Ето защо съдът намира, че в нито един момент не е бил изтекъл двугодишен период, през който взискателят да не е искал или поддържал извършване на изпълнителни действия. Това обуславя липса на релевантната предпоставка по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, поради което отказът на ЧСИ да констатира прекратяването на производството е правилен и следва да бъде потвърден.

Жалбоподателката е заявила, че оспорва вземането на „Б.П.П.Ф. ЕАД изцяло, но проверката на неговото съществуване е извън предмета на настоящото производство, а и следва да се осъществи по различен процесуален ред.

Доколкото в петитума на жалбата жалбоподателката е формулирала и искане за обезсилване на изпълнителния лист, следва да се отбележи, че обезсилването на изпълнителния лист не е законна последица от обжалване на акта на съдебния изпълнител, поради което, освен че е неоснователно (тъй като обжалваното действие на съдебния изпълнител следва да бъде потвърдено), в тази част искането се явява и принципно недопустимо.

В жалбата е отправено искане и за отмяна на незаконосъобразните действия, с които съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на длъжницата.

По този въпрос съдът намира, че запорът не подлежи на самостоятелно обжалване, освен поради несеквестируемост, каквато в случая не се твърди (арг. от т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 по тълк.д. № 2/2013, ОСГТК на ВКС).

От друга страна, ако се приеме, че с така формулираното искане жалбоподателят релевира последици от претендираната от него перемпция, следва да се има предвид, че, съгласно Тълкувателно решение № 3/2005 от 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение№ 2/22.11.2022г. по тълк.д. № 2/2021г. ОСГТК на ВКС, в настоящото 4 производство „окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция. … Производството е контролно-отменително, тъй като съдът не може сам да извърши валидно дължимото изпълнително действие (например публична продан, въвод и т. н.). Ето защо, при наличие на незаконосъобразно изпълнително действие на съдебния изпълнител, съдът е компетентен само да го отмени и да върне делото на органа по изпълнението със задължителни указания.“. Поради това в настоящия случай компетентността на съда се изчерпва единствено с възможността да отмени незаконосъобразния отказ на съдебния изпълнител да констатира прекратяването, но не и да вдигне наложен запор.