Решение № 514 от 11.11.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Монтана, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20241630101812 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основА.е чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.439 ГПК – отрицателен установителен иск.

Ищецът, К. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Монтана, ж.к. „***” *** чрез процесуалния си представител адвокат К. Атанасова, вписана в АК Монтана, е предявил иск ПРОТИВ: ,,***“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1715, район Витоша, ж.к. *** ул. „****.

В исковата си молба твърди, че със заповед за изпълнение от 16.02.2009 година и разпореждане от същата дата, постановени по ч.гр.дело № 80096/2009 година по описа на РС-Монтана съдът е осъдил доверителя и К.

М. П. да заплати на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД град София, жк. ,,Младост“, 4, Бизнес парк София, сграда 12Б, офис 305, код по Булстат 130697606, представлявано Васил Димитров Чалашканов чрез пълномощника си адв. Димитър Маринов Димитров сумата от 1 113,36 лв.

/хиляда сто и тринадесет лева и тридесет и шест стотинки/ представляваща главница, сумата от 359,50 лева /триста петдесет и девет лева и петдесет стотинки/ възнаградителна лихва за периода от 30.03.2005 година до 30.07.2006 година, сумата от 734,41 лева /седемстотин тридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки/ неустойка за периода от 30.04.2005 година д 09.02.2009 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2009 година до изпращане на вземането, както и сумата от 44,15 лева /четиридесет и четири лева и петнадесет стотинки/, държавна такса и сумата от 206,22 лева /двеста и шест лева и двадесет и две стотинки/ адвокатско възнаграждение, представляващи разноски по делото.

1

На 25.03.2010 година е издаден и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 80096/2009 година на РС-Монтана за посочените в заповедта за изпълнение суми.

По издадения изпълнителен лист взискателят е образувал при ЧСИ А.

В., рег. № 747 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд Монтана, изпълнително дело № 333/2010 година. Покана за доброволно изпълнение по делото е връчена на 28.09.2011 година.

Тъй като по делото има получени и разпределени само три суми по съответния ред на 16.11.2010 година, 15.02.2012 година и на 27.06.2012 година /видно от поставените печати на гърба на изпълнителния лист/ и няма извършвА. други изпълнителни действия, освен получената ПДИ на 28.09.2011 година и разпределените суми, ЧСИ А. В. с Постановление от 22.10.2015 година на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратила изпълнителното производство по изп. дело № 333/2010 година.

Едва през м. 04.2024 година пред ЧСИ М. И. е образувано изп. дело № 20247480401176 от 2024 година за събиране на сумите по изпълнителен лист от 25.03.2010 година от Районен съд Монтана на основА.е Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 80096 от 2009 година на Районен съд Монтана от конституирА.я на основА.е чл. 429 от ГПК взискател ,,***“ ЕООД с ЕИК 1З1001375.

От Съобщението за образуване на изпълнително дело изх. № 19003/18.06.2024 година получено от нея, като пълномощник на К. М. П. е видно, че изпълнителното дело е образувано през 2024 година, а именно повече от 5 години след прекратяване на изпълнително дело № 333/2010 година по описа на ЧСИ А. В. при МОС и повече от 10 години от датата на издаване на изпълнителния лист 25.03.2010 година.

Към съобщението на доверителя и са връчени копие от

Изпълнителния лист от 25.03.2010 година издаден по ч.гр.дело № 80096/2009 година по описа на Районен съд Монтана и Уведомление за цесия. От уведомлението за извършено прехвърляне на вземА.я е видно, че същото е изготвено и с изх. № МА 00005962 от 26.04.2024 година, адресирано е до доверителя и без да му е посочен адреса за връчване, и е приложено по изп. дело без надлежно да с връчено и оформено с подпис от доверителя и. Спрямо доверителя и не са предприемА. изпълнителни действия и след цесията.

В Уведомлението е посочено, че с Договор за цесия от дата 13.07.2020 година са прехвърлени задълженията на доверителя и произтичащи от Договор за стоков кредит от 17.02.2005 година от БНП ,,Париба Пърсънъл Файненс С.А. регистрирано в ТР на АВ с ЕИК 204915054, но по приложения изпълнителен лист доверителя и е осъден да заплати посочените в изпълнителния лист суми на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД с ЕИК 130697606.

Настъпил е факт, изключващ изпълняемото право, а именно: изтекла е предвидената петгодишна погасителна давност, по силата на която е погасено правото на вземане, а оттам и принудителното изпълнение по издадения изпълнителен лист.

2

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

От издаването на изпълнителния лист на 25.03.2010 година е започнала да тече 5-годишна давност, която е изтекла на 25.03.2015 година.

Изпълнителното дело е образувано пред ЧСИ А. В. при МОС през 2010 година и е прекратено на 22.10.2015 година, от която датата е започнала да тече нова давност, която обаче е изтекла много преди датата на образуване на изпълнително дело № 20247480401176 по описа на ЧСИ М. И. при МОС, а именно повече от 3 години след изтичането на давността.

Съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, поради което на основА.е чл. 117, ал. 2 от ЗЗД следва да заведат отрицателен установителен иск, с който да докажат, че е изтекла 5-годишна погасителна давност, с която е погасено вземането, а от това се преклудира и правото на принудително изпълнение по издадения изпълнителен лист по ч.гр.дело № 80096/2009 година на Районен съд Монтана.

Съгласно правилото на чл. 119 от ЗЗД се погасяват и допълнителните вземА.я, произтичащи от главното вземане.

За събиране на вземането по изпълнителен лист от 25.03.2010 година по ч.гр.дело № 80096/2009 година по описа на Районен съд Монтана е било образувано изпълнително дело № 333/2010 година по описа на ЧСИ А. В..

Призовката за доброволно изпълнение е връчена на 28.09.2011 година Не е предприето обаче друго принудително действие, последното принудително действие е от 28.09.2011 година - връчване на ПДИ.

След тази дата по изпълнителното дело не са предприемА. никакви други действия, не са изисквА. нови справки за имуществото и не са налагА. запори или възбрА.. След връчването на ПДИ на 28.09.2011 година по изпълнителното дело няма друга документация за предприемането на каквито и да било действия.

На 30.04.2024 година по молба на *** ЕООД е образувано изп. дело № 20247480401176/2024 година за събиране на вземането по изпълнителен лист от 25.03.2010 година по ч.гр.д. 80096/2009 година на РС-Монтана.

С поканата за доброволно изпълнение доверителят и е уведомен, че е наложен запор върху банковите му сметки в Уникредит Булбанк АД.

Това действие - запор е извършено след като е изтекла давност на задължението по изпълнителния лист от 25.03.2010 година.

В мотивите на Решението от 26.06.2015 год. по Тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС се изтъква, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни изпълнителни способи. Съдът се насочва към заключение, че давността по време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с ,,предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от 3 взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). . .”.

Въз основа на горепосочената конструкция съдиите от ВКС посочват неизчерпателно група действия в изпълнителното производство с прекъсващ ефект за давността. Това са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочване и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащА.я от трети задължени лица.

В мотивите на Тълкувателното решение се поставя акцент и върху молбата на взискателя, с която се иска извършване на конкретно действие в рамките на изпълнителния способ: „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение”.

Според съдиите искането също представлява юридически факт, прекъсващ давността, но само когато е уважено от съдебния изпълнител и действието е предприето. Тоест, трябва да се приеме, че е необходимо двете действия да са налице кумулативно, за да породят придадения им прекъсващ ефект. Тази конструкция може да се обясни като се признае ретроактивен ефект на действията на съдебния изпълнител спрямо искането на взискателя.

Може да се направи обобщаващ извод, че водещ критерий за преценка кое точно изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД прекъсва давността е наличието на конкретно изпълнително действие от съдебния изпълнител в рамките на реализирането на изпълнителен способ. Давността се прекъсва както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие, така и с предприемането му от съдебния изпълнител. Двете действия имат самостоятелно правно значение относно давността, но съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи прекьсващо действие без наличие на другото.

Подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, която е уважена от съдебния изпълнител, прекъсва давността.

Не бива да се пренебрегва обстоятелството обаче, че с изпращане на поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител има възможност да налага запори и възбрА., което действие се съобщава на длъжника в поканата чл. 428, ал. 2, изр. второ ГПК. Те са първото действие по насочване на принудителното изпълнение. В този случай давността ще се счита прекъсната от момента на вписване на възбраната в имотния регистър, а за запора - от получаване на запорното съобщение от длъжника (когато вещите се намират в негово владение) или от третото задължено лице. В този случай е без значение дали длъжникът ще получи поканата или не. От значение за давността е единствено валидното налагане на обезпечителната мярка. Ако в следствие на наложения запор третото задължено лице извърши плащане в изпълнение на разпореждането на съдебния изпълнител в запорното съобщение, това 4 действие също прекъсва давността на основА.е чл. 116, б. ,,в” ЗЗД.

След прекратяването на изпълнителното дело № 333/2010 година по описа на ЧСИ А. В. на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с Постановление от 22.10.2015 година, новата 5-годишна давност за завеждане на ново изпълнително дело е изтекла на 22.10.2020 година. При съобразяването действието на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрА.е от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /обн. ДВ. бр. 28 от 24 март 2020 г./, според който за времето от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, както и разпоредбата на § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г./, според която сроковете, спрели да текат по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положения, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на закона, т.е. от 21.05.2020 г., то за периода 13.03.2020 г.20.05.2020 г. от 69 дни давност не е текла. Предвид спирането на течението на давността за срок от 69 дни, то петгодишния срок, считано от 22.10.2015 година е изтекъл на 21.12.2020 година, много преди образуване на изп. дело № 20247480401176/2024 година по описа на ЧСИ М. И..