Решение № 1378 от 10.03.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4739/2024
- Вид
- Решение № 1378
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 10.04.2025
- Състав
- Десислава Зисова
Цитирани разпоредби
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.125, т.1 и т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.125, т.1 и т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.2 и т.3 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.2 и т.3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1378 гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100104739 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Д. М., с която са предявени срещу ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за вреди от деликт, осъществен от лице, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, както следва: за сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за сумата от 9 068,07 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за лечение и за сумата от 1 597,34 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропусната полза от разликата между нетното трудово възнаграждение на ищеца и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода от 23.01.2023 г. до 30.10.2023 г.
Ищецът твърди, че на 23.01.2023 г. около 04:00 часа е пострадал при пътнотранспортно произшествие докато е пътувал в автомобил „Пежо“, модел „206“, с рег.№*******, с водач Д.П.К. по автомагистрала „Тракия“, км 49+700 км., с посока на движение гр.София, при дъждовно време и мокро пътно платно. Поради сложността на пътната обстановка водачът Д.П.К. е изгубила управление на процесния автомобил и е самокатастрофирала. В следствие на произшествието ищецът е загубил съзнание и е бил откаран в УМБАЛ „Света Анна“ АД от екип на „Център за спешна помощ“, където му била оказана медицинска помощ. Претърпял следните травматични увреждания: Фрактура ацетебули синистри S32.40, счупване на ацетабулума, закрито, оток, болки и ограничени (невъзможни) движения в областта на таза и лява тазобедрена 1 става; повърхностна рана на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локализация; тромбоцитоза - кръвонасядания по краката. Извършена му била оперативна интервенция - закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация. Бил е обездвижен, изпитвал силни болки и дискомфорт, имал нужда от постоянна помощ в битовите си нужди. Сочи, че на 10.02.2023 г. му била извършена втора операция, при която е извършена кръвна репозиция и остеосинтеза с плака и винтове. Твърди, че вследствие на фрактурата лекарите са установили образуването на кост, която трябва да бъде наблюдавана периодично, тъй като съществува опасност от нейното нарастване, което за в бъдеще би наложило последваща операция за нейното отстраняване. Сочи още, че инцидентът се отразил на ежедневните му дейности, бил прикован на легло, липсвали обичайните му социални контакти, изпаднал в депресия, сънувал кошмари и имал нарушения в съня, понижено настроение и постоянна тревожност. Поддържа, че поради травмата нправил разноски за лечение и бил временно неработоспособен и получавал обезщетение за временна неработоспособност за периода от 23.01.2023 г. до 30.10.2023 г., включително, поради което пропуснал доходи от полагане на труд.
Претендира обезщетение за понесените неимуществени и претърпените имуществени вреди, заедно със законната лихва както и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Признава, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил „Пежо“, модел „206“, с peг.№******* към момента на процесното ПТП. Оспорва наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахования, оттам и на застрахователя, поради липса на противоправно деяние от страна на водача на лек автомобил „Пежо“ като поддържа, че водачът на застрахованото превозно средство е спазил правилата за движение установени в ЗДвП, като автомобилът е управляван с разрешена и дори по-ниска от разрешената пътна скорост. Твърди, че в участъка на ПТП не е била въведена сигнализация за движение с по-ниска от разрешената за магистрално движение скорост, нито специално обозначение за наличие на мокри и хлъзгави участъци. Сочи, че задължение за организацията на пътя е на „Агенция пътна инфраструктура“ и същата следва да се грижи пътят да бъде годен за безопасно придвижване.
Оспорва и настъпването на тромбоза като резултат от полученото счупване на кости на таза като оспорва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между произшествието и тези вреди. Прави евентуално възражение за съпричинчване поради непоставен обезопасителен колан. Твърди допринасяне на вредоносните последици поради това, че първоначално не проведено оперативно лечение по желание на ищеца, което е довело до влошаване общия здравословен статус и е удължило процеса на възстановяване. Оспорва причинно-следствената връзка между имуществените вреди и инцидента, като счита че част от разходите са ненужни и нямат пряка връзка с настъпилото събитие. Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерен.
2
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на страната на ответника, Агенция „Пътна инфраструктура“, оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи, че съставеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица е официален свидетелстващ документ относно описанието и механизма на произшествието. Поддържа, че водачът на пътното превозно средство се е движил с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал.2 ЗДвП. Сочи, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на МПС.
Оспорва, предявената претенция на неимуществени вреди като прекомерна.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди:
Установява се от представените писмени доказателства (констативен протокол №185 – л.20, протокол за оглед на местопроизшествие – л.23, албум за оглед – л.24 и сл.), че на 23.01.2023 г., в тъмната част на денонощието, около 04:00 ч. на АМ „Тракия“, 49 км. с посока към гр. София се е осъществило ПТП с единствен участник - лек автомобил „Пежо“, модел „206“, с рег. № *******, с водач Д.П.К. и собственик М.С. К.. Пострадал от ПТП е ищецът И. Д. М.. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.
179 ГПК, който се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверено волеизявление - пряко възприетите от съставителя факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като: местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. По делото не се оспорва автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, не се оспорва и верността на удостоверените в него факти. В случая протоколът за ПТП е съставен не само по изявление на участниците в него - актосъставителят е извършил оглед на мястото (в протокол изрично е отбелязано, че е посетено мястото на ПТП и е изготвена схема на ПТП от актосъставителя с разположение на автомобилите на пътя). Фактът на огледа е удостоверен в самия протокол, следователно протоколът се ползва с материална доказателствена сила за непосредствено възприетите и описани от актосъставителя следи, създадени в резултат от осъщественото ПТП, както и за възприетите от актосъставителя материални обекти, съществували обективно преди ПТП и заварени при огледа. Протоколът за ПТП е съставен по нормативно установена форма и ред - съгласно Наредба №Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни 3 произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд, документите, които се съставят от органите на МВР, са: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети и 3) двустранен протокол за ПТП. В настоящата хипотеза, съобразно доказателствата по делото, процесният автомобил не е бил годен да се движи на собствен ход и е имало пострадали лица, поради което на основание чл.125, т.1 и т.8 ЗДвП, във вр. чл. 2, ал.1, т.1. от Наредбата служители на МВР следва задължително да посетят мястото на ПТП и да съставят протокол за ПТП с пострадали лица.
От приетото по делото заключение на вещо лице инж. И. Т. се установява, че ПТП се е осъществило при следния механизъм: лек автомобил „Пежо“, модел „206“, с рег. № ******* се е движел по AM Тракия, в дясната пътна лента, с посока от гр. Пловдив към гр. София, със скорост на движение около 90 км/ч. На мястото на настъпилото ПТП на автомобила предстояло да премине през десен плавен завой. Към момента на навлизане в завоя по неустановени причини водачът на автомобила е продължил движението си в права посока, като е навлязъл върху лявата пътна лента и преди да се удари в лявата мантинела на пътя водачът е завъртял рязко кормилното колено на автомобила в дясно, при което се е отклонил рязко в дясно. Рязкото отклоняване на автомобила е предизвикало завъртането му на дясно на 90°, вследствие на което автомобила се е преобърнал на лявата си страна през таван и плъзгайки се е достигнал до мястото на установяването му върху десния банкет на пътя. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че извода за рязко въздействие върху кормилната уредба определя от обстоятелството, че в албума за оглед на местопроизшествието се вижда предно дясно колело на автомобила, което е завъртяно на около 30 градуса надясно, което завъртане не може да се получи при преобръщане на автомобила, а се дължи на завъртане от водача на кормилното колело на автомобила надясно - рязко. ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието с добра метеорологична видимост, като към момента на настъпилото ПТП е валял дъжд. От заключението се установява още, че причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на л.а. „Пежо“ със системите за управление на автомобила, който е завъртял рязко кормилното колело на автомобила в дясно, при което се е реализирало преобръщане на автомобила. ПТП е било предотвратимо, ако водачът на процесния автомобил „Пежо“ не е завъртал кормилото рязко в дясно и се е движел, следейки посоката на пътя. Разрешената скорост за движение на автомобилите е била 140 км/ч, като преди мястото на настъпилото ПТП не е имало пътни знаци, ограничаващи скоростта на движение на автомобилите, нито пътни знаци за наличие на хлъзгав път.
Съобразно изложеното съдът приема, че водачът на лек автомобил модел „206“, с рег. № ******* Д.П.К. е извършил противоправно деяние нарушение на чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП, като не изпълнила задължението си да контролира непрекъснато пътното превозно средство, които управлява и не е съобразила скоростта си с релефа на местността.
4
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-медицицинска експертиза и представените медицински документи се установява, че в резултат на произшествието на 23.01.2023 г. ищеца е получил следните увреждания: закрито счупване на лявата гаванковидна ямка на таза; изкълчване на лявата тазобедрена става; закрито счупване на двете рамена на дясната срамна кост. Описаните телесни увреждания на ищеца са получени при процесното ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с него. На пострадалия е проведено болнично лечение за 8 дни в периода от 23.01.2023 г. до 31.01.2023 г. и за 17 дни, в периода от 05.02.2023 г. до 22.02.2023 г. На домашно амбулаторно лечение бил 4 дни, в периода от 31.01.2023 г. до 04.02.2023 г. и 8 месеца и 8 дни, в периода от 22.02.2023 г. до 30.10.2023 г. По време на първото болнично лечение е направено закрито наместване на изкълчването на лявата тазобедрена става и крайникът е поставен на директна екстензия. По време на втория болничен престой ищецът е опериран - открито наместване на счупването на лявата гаванковидна ямка на таза и фиксация с метални пластини и винтове. По време на домашно - амбулаторното лечение е ходил на превръзки, прегледи и е провеждал раздвижване на крайника.
Разпечатката съдържа 23 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/633ecb40-9d23-4f54-8057-a6a3e88a8161