Решение № 71 от 09.07.2025, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Административно наказателно дело 290/2025
- Вид
- Решение № 71
- Подписан
- 09.07.2025
- В сила
- 01.08.2025
- Състав
- Славка Кабасанова
Цитирани разпоредби
- чл. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.4 т.7 пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 71 гр. С., 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Административно наказателно дело № 20255440200290 по описа за 2025 година Производството по е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по подадена от М. Г. Д. ЕГН **********, адрес гр.С., ул.***, жалба против наказателно постановление № ***/16.04.2025 г. на началник сектор Р. С., О. С., с което за нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева. Жалбоподателят моли наказателното постановление за бъде отменено, тъй като на 04.04.2025 г. в гр.С. на кръстовището между улиците „***“ и „***“ бил спрян за проверка от патрулен автомобил без стоп палка и полицаят не се представил.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. От негово име в с.з. жалбата оспорва юрисконсулт В..
РП С., редовно и своевременно призована, представител в съдебно заседание и не ангажира становище. не изпраща
След като разгледа жалбата, изложените от страните доводи и като се запозна с материалите по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 04.04.2025 г. мл.полицейски инспектор В.Г. и колегата му В. Ч., служители в Р. С., се движели с обезначен като полицейски патрулен автомобил от сградата на О. С. в посока към ул.“***“ в гр.С.. Водач на автомобила бил свидетелят В. Г.. На кръстовището на улиците „***“ и „***“ полицейските служители забелязали насрещно двищещ се лек автомобил марка „***“ с рег.№ ***. Забелязяли, че той първоначално се движел по ул.“***“, че водачът направил десен завой, за да продължи по ул.“***“, въпреки че имало знак забраняващ такъв завой. Водъчът на лекия автомобил „***“ отбил в дясно и спрял, за да може полицейският да премине.
Свидетелят В. Г. спрял до него патрулния автомобил и го попитал не е ли видял знака забраняващ завой на ляво, на което водачът отговорил, че го е видял, но не искал да минава по друга улица, защото там има шахта, а той не иска да си разбива автомобила.
Свидетелят В. Г. слезнал от патрулния автомобил, представл се на водача и поискал документите му и тези на автомобила. за проверка Установил, че водач е жалбоподателят Д.. Свидетелят Г. още при спирането на автомобилите забелязял, че М.Д. шофира без поставен обезопасителен колан.
При проверката го попитал има ли причина да не го постави, на което жалбоподателят отговорил отрицателно.
Въз основа на констатираното свидетелят Г. съставил на място АУАН срещу М.Д. за това, че на 04.04.2025 г. в 11:33 часа, в гр.С. на ул. „***“ до номер ***, като водач на лек автомобил „***“ с рег.№ ***, категория ***, собственост на Г. Д. Д. с ЕГН ********** от гр С. ул. *** номер ***, го управлява с посока на движение от ул. „Кап. Петко Войвода“ към площад „Свобода“ без да използва обезопасителния колан, с който автомобилът е оборудван. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Ч., бил предявен на жалбоподателя и той го подписал.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.
Въз основа на така установената фактическа съдът прави следните правни изводи: обстановка,
Жалбата е допустима като подадена в срок от лице с интерес да 2 обжалва, а разгледана по същество-неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, че в процедурата по установявана на административното нарушение и съответно, налагане на наказанието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата си.
Съгласно чл. 137а ал.1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, трябва да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е санкциониран, тъй като на 04.04.2025 г. като водач на МПС той не поставил обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила.
Съобразно материално-правните характеристики на твърдяното нарушение, то подлежи на доказване основно с гласни доказателства.
Свидетелят Г. сочи, че възприел липсата на поставен от водача колан при спиране на автомобила. Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото жалбападателят нито твърди, нито представя доказателства за обратното.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, която предвижда административно наказание глоба във фиксиран размер от 50лв.
Не се констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН при описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е осъществено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е и изискването на чл. 57, ал.
1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на деянието, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които го потвърждават.
Доводите на жалбоподателя за отмяна на санкционния акт не могат 3 да обосноват целения резултат. Във връзка с невъзможността двата автомобила да се разминат не се е наложило управлявания от жалбоподателя да бъде спиран, защото той сам е спрал. Не е възникнала нужда полицаите да го спират със стоп палка. Жалбоподателят не ангажира доказателства за това, че свидетелят Г. не му се представил, но дори и да не го е напарвил, доколкото е бил в униформа и е управлявал обозначен автомобил на полицията на 50тина метра от сградата на О. С., за жалбоподателят очевидно не е възникнало съмнение относно компетентността му, след като му е представил документите си и тези на автомобила. Дори да се допусне, че Г. не се е представил с име и длъжност, това не санира допуснатото от Д. нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима по отношение на наказаното лице. Наред с нарушението описано в процесното НП, Д. е реализирал друго нарушение на ЗДвП като е навлязъл с управлявания от него автомобил след знак забраняващ навлизане по ул.“***“ за водачите движещи се по ул.“***“, за което бил издаден фиш.
С оглед на това в конкретния случай не е налице възможност за приложението на чл. 28 ЗАНН. Нещо повече с разпоредбата на чл. 189з (Нов ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) законодателят изрично е изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП.
На осн. Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 10 точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни точки, тъй като намира, че същите по своя характер не съставляват административно наказание по смисъла на чл. 13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на настоящото производство.
Съдът счита, че жалбата е неоснователна, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ***/16.04.2025 г.
4 на н.С. Р. С., О. С., с което на М. Г. Д. ЕГН **********, адрес гр.С., ул.***, за нарушение на чл.137а ал.1 ЗДвП на осн.чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА М. Г. Д. да заплати на О. С. 100лв разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд град С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5