Решение № 11 от 06.01.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Видин, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20241320100346 по описа за 2024 година

Делото е образувано по исковата молба на В. М. С., ЕГН ********** против „Магдак“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. „С.Румянцев“ №34, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 222 ал.3, чл.155 КТ и чл.128 т.3 от КТ .

Твърди се, че ищецът е работил при ответника по трудов договор № 16/07.04.2017 г. на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”. Сключването на трудовия договор се установявало и от Справка за актуално състояние на действащите трудови договори за ищеца за период от 26.05.2015 г. до 29.08.2023 г., издадена от ТП на НАП - Велико Търново.

Поддържа, че в чл.7 от трудовия договор страните са договорили основно месечно трудово възнаграждение в размер на 463 лева при МРЗ за 2017 година в размер на 460 лева. Уговорено е в чл.9 от трудов договор № 16/07.04.2017 г., че ищецът има право на 25 дена годишен платен отпуск.

С разпореждане № **********/02.03.2023 г. на ТП на НОИ Видин на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Със заповед №623/29.08.2023 г. на ответника е прекратен трудовият договор с ищеца на осн. чл.325, ал.1, т. 1 от КТ, връчена на ищеца на същата дата. Сочи, че от съдържанието на заповедта не са предвидени и не са изплащани на ищеца никакви обезщетения. Съгласно чл.222 ал.3 от КТ при 1 прекратяване на трудовото правоотношение с работника, независимо на какво основание и след като същият е придобил право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение от работодателя в размер брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, което не е изплатено на ищеца. Следователно ищецът имал право да получи това обезщетение.

Твърди, че размерът на обезщетението се формирал от основната работна заплата и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер. Страните не се сключвали допълнителни споразумения към процесния трудов договор през 2023г. и основното трудово възнаграждение не е приведено в съответствие в размера на МРЗ за 2023 г. от 780 лева съгласно чл.1 от ПМС 497/ 29.12.2022 г. С оглед императивния характер на тази правна норма следвало да се приеме при липса на допълнителни споразумения към трудовия договор за 2023 г., че основната работната заплата на ищеца е 780 лева.

Посочва се, че към брутното трудово възнаграждение се включвало и възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно чл.3 от Наредбата за структура и организация на работната заплата. Съгласно чл.12 от Наредбата заплащането на посоченото допълнително трудово възнаграждение е ежемесечно и задължително. Размерът му е 0,6 на сто за всяка година придобит стаж, регламентирано в чл.1 от ПМС № 147/29.06.2007 г.

Твърди се, че ищецът е работил като „шофьор” по трудов договор с „Трафик инженеринг” от 15.08.2005 г. до прекратяване на трудовия договор с ответника на 29.08.2023 г. Следователно трудовият му стаж и професионален опит като „шофьор” е 18 години, съгласно Справка за актуално състояние на всички трудови договори на ищеца, издадена от ТД на НАП - Велико Търново.

Поради това през последната година от работата при ответника е следвало да получава допълнително трудово възнаграждение от 10,8 процента върху основното си трудово правоотношение. В трудовия договор с ответника № 16/07.04.2017 г.не е уговорено такова възнаграждение, но то се дължало от работодателя, съгласно посочената по-горе императивна правна норма на чл.12 от НСОРЗ.

Излага се, че предвид горното брутното трудово възнаграждение на ищеца към момента на прекратяване на трудовия договор със заповед № 2

623/29.08.2023 г. е 864,20 лева, от които основно трудово възнаграждение 780 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 84,24 лева - 10,8 процента върху 780 лева.

Твърди се, че ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 1728, 48 лева, които не е заплатил.

Посочва, че в чл.9 от трудов договор № 16/07.04.2017 г. между страните е договорено, че ищецът има право на 25 дена годишен платен отпуск, като през 2021 г., през 2022 година и през 2023 година същият не е ползвал годишен платен отпуск, но не е получавал възнаграждение от работодателя за 25 дена всяка година, каквото му се дължи на осн. чл.155, ал.1 от КТ.

Излага, че дължимото от ответника възнаграждение за годишен платен отпуск на ищеца за 2021 година е 712,40 лева, от които 650 лева МРЗ и 62,40 лева - 9,6 % върху нея допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Дължимото от ответника възнаграждение за годишен платен отпуск на ищеца за 2022 година е 789,56 лева ,от които 710 лева МРЗ и 79,56 лева - 10,2 % върху нея допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Дължимото от ответника възнаграждение за годишен платен отпуск на ищеца за 2023 година е 850,20 лева ,от които 780 лева МРЗ и 10,8 % върху нея допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.

Сочи, че предвид горното ответникът дължи на ищеца 2312,40 лева трудово възнаграждение за ползван годишен платен отпуск за 2021г., 2022г. и 2023 г.в размер на 2351,96 лева, които не е заплатил.

Излага, че работодателят е длъжен да плаща на ищеца и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което не е сторил. За 2021 година, съгласно размера на трудовото възнаграждение според МРЗ от 650 лева, допълнителното трудово възнаграждение от 9,6 % е в размер на 62,40 лева месечно, а за календарната година общо е 748,80 лева. За 2022 година, съгласно размера на трудовото възнаграждение според MP3 от 710 лева, допълнителното трудово възнаграждение от 10,2% е в размер на 72,42 лев а месечно, а за календарната година общо е 869,04 лева. За 2023 година, съгласно размера на трудовото възнаграждение според MP3 от 780 лева и 84,24 лева допълнителното трудово възнаграждение от 10,8% е в размер на лева месечно, а за календарната година общо е 1010,88 лева.

3

Сочи, че предвид горното ответникът дължи на ищеца, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за 2021,2022 и 2023 година в общ размер на 2 628,72 лева, което не е заплатил.

След изменение на първоначалната претенцията се иска Съдът да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца следното:

1.Сумата от 1728,48 лева, представляваща обезщетение в размер брутното му трудово правоотношение за два месеца на основание чл.222, ал.3 от КТ, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване.

2.Сумата от 1406,52 лева, представляваща брутното трудово възнаграждение за неизползвания платен годишен отпуск за 2021г., 2022г. и 2023 г. на основание чл.155, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване.

3.Сумата в общ размер от 2021,30 лева. представляваща допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за 2021г., 2022г. и 2023 г. на основание чл.128, т.3 от КТ, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване.

Претендират се разноските по производството.

Ответникът в едномесечен срок е подал отговор на исковата молба, с които се излага, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани.

Излага се, че работникът не е уведомил своя работодател, че се е пенсионирал.

Сочи, че е невярно твърдението, че ищецът е ползвал платен отпуск, но не е получавал възнаграждение от работодателя за 25 дена всяка година. Твърди, че работникът е използвал полагащия му се платен годишен отпуск и е получил дължимото възнаграждение за периода на ползването му.

Поддържа, че на ищеца са били начислявани и изплащани своевременно дължимите средства за работна заплата, включително допълнителните възнаграждения за трудов стаж и професионален опит.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.

С оглед данните по делото, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

4

Фактът, че между страните е възникнало трудово правоотношение и че същото е прекратено не се оспорва, поради което Съдът го приема за установен.

С трудов договор № 16/07.04.2017 г. ищеца е назначен от ответника на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”,което е видно и от Справка за актуално състояние на действащите трудови договори на ищеца за период от 26.05.2015 г. до 29.08.2023 г., издадена от ТП на НАП Велико Търново.

От друга такава справка е видно ,че ищецът е работил като „шофьор” по трудов договор от 15.08.2005 г.по договор с „Трафик инженеринг” до прекратяване на трудовия договор с ответника на 29.08.2023 г.

Трудовият договор е прекратен на осн. чл.325, ал.1, т. 1 от КТ със заповед №623/29.08.2023 г. на управителя на „Магдак“ЕООД , като в същата не са посочени и начислени обезщетения.

В чл.7 от трудовия договор е договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 463 лева при МРЗ за 2017 година в размер на 460 лева.,а в чл.9 , че ищецът има право на 25 дена годишен платен отпуск.

От разпореждане № **********/02.03.2023 г. на ТП на НОИ- Видин се установява,че на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст.

По делото е приложена трудовата книжка на ищеца,вътрешните правила за работна заплата,командировки и други възнаграждения,молба за платен годишен отпуск и фишове за работна заплата от м.01.23 г. до м.08.2023 г..

Вещото лице е изготвило заключение по назначената съдебносчетоводна експертиза,което Съдът възприема като правилно.

В заключението си,при което са ползвани материалите по делото и данни от счетоводството на ответника, вещото лице е дало отговор на поставените задачи.От същите е видно следното:

Брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец Юни 2023г. е било в размер на 826,80лв.. от които:

780,00лв.- Основна работна заплата за 22 отраб.дни

46,80лв.-Допълнит.възнаграждение за трудов стаж-6%

МРЗ за 2023г. е определена с Постановление на МС №497/29.12.2022г. в 5 размер на 780,00лева. Като взе в предвид МРЗ за 2023г. и претендираното допълнително трудово възнаграждение от 10,8 . процента за прослужено време и професионален опит експертизата изчисли БТВ за пълен работен месец в размер на 864,24лева.

Размерът на основното трудово възнаграждение е променян ежегодно в съответствие с определената с нормативен акт МРЗ за страната за съответната година: 2021год.-650,00лева -01.01.2021г.-31.03.2022г. ПМС№331/26.11.2020г.

2022год.-710,00лева-01.04.2022г.-31.12.2022г. ПМС№37/24.03.2022г. 2023год.780,00лева- 01.01.2023г.-31.12.2023г. ПМС№497/29.12.2022г.

Към момента на сключване на Трудов договор № 16/07.04.2017г. ищеца е имал положен трудов стаж на длъжност“Шофьор товарен автомобил“-11 г.,5 м. и 7 д. За периода от 10.04.2017г./дата на назначаване/ до 31.12.2020г. ищецът е положил труд при ответника на длъжност „Шофьор товарен автомобил"-3 години, 8 месеца и 21 дни.

Общия размер на положения от ищеца труд на длъжност „Шофьор товарен автомобил" към 01.01.2021 г. е 15години, 1 месец и 28 дни.

Допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е определено с ПМС№147/29.06.2007г. в минимален размер от 0,6% от основната работна заплата за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит.

Към 01.01.2021 г. Допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит е в размер на 9,0% /15год. х 0,6%.

Вещото лице е посочило ,че при сключването на Трудовия договор № 16/07.04.2017г. между ищеца и ответника в раздел I, т.9 е определен размера на основния платен годишен отпуск-25 дни.

Посочено е че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение-29.08.2023г. ищецът е имал неизползван полагаем платен годишен отпуск в размер на 36 дни,като размера му възлиза на 1406,52лева /З6 дни х 39,07лева/,изчислен при вариант

РЗ-780,00лв. и 79,56лв.допълнит.възнаграждение за трудов стаж-10,2%,и който се възприема от съда.