Решение № 6688 от 26.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6688 гр. София, 26.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20231100106220 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. И. С. против Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 50 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди от наказателно преследване за престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК срещу ищеца, приключило с окончателна оправдателна присъда от 13.03.2023 г. по ВНОХД № 305/2023 г., ведно със законната лихва от 13.03.2023 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че срещу него било повдигнато обвинение, че в периода от м.04.2020 г. до м.04.20 г. в град София, на ул. „******* е нарушил правила, установени сьс Заповед № РД—01-130/17.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, издадена против разпространяването на заразна болест по хората - заболяването Ковид 19. Въз основа на повдигнатото обвинение от СРП е внесен обвинителен акт и било образувано НОХД № 15210/20 г. по описа на СРС, 96-ти състав. Производството приключило с влязла в сила оправдателна присъда по ВНОХД № 305/2023 г. Ищецът твърди да е търпял неимуществени вреди – срам, унижение, стрес, притеснение за бъдещето, депресивно състояние, уронване на доброто й име. Не бил назначен на работа поради повдигнатото обвинение. Стресът довел до отключване на неврологичен проблем, посетил психолог. Моли искът да се уважи.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника. Оспорва исковете по основание и по размер. Липсвала причинна връзка между претърпените вреди и действията на прокуратурата. Твърди, че претенцията на ищеца е 1 прекомерна по размер и не съответства на твърдените с исковата молба вреди. Твърди съпричиняване поради приемането в присъдата, че са налице предпоставките на чл. 9, ал. 2 НК. Моли за отхвърляне на претенциите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;

Установява се, че с постановление за образуване на досъдебно производство от 08.05.2020 г. е образувано досъдебно производство № 844/2020 г. по описа на 1РПУ СДВР, пр. пр. № 19196/2020 г. по описа на СРП за това, че на 02.04.2020 г. в гр. София са били нарушени мерки издадени против разпространяването на заразна болест по хората, като деянието било извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи – престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. с ал. 1 НК.

С постановления за привличане на обвиняем от 18.09.2020 г. по досъдебно производство № 844/2020 г. по описа на 1РПУ СДВР, пр. пр. № 19196/2020 г. по описа на СРП е привлечена като обвиняем М. И. С. за това, че в периода от 01.04.2020 г. до 02.04.2020 г. в гр. София, на ул. ******* при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява продължение на предшестващото е нарушила наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, а именно заповед РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена против разпространяването на заразна болест по хората – заболяването COVID – а именно, че всички лица, които влизат в България от посочените в заповедта държави се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на директора на съответната РЗИ – поставена била под карантина за срок от 14 дни на 30.03.2020 г. при влизане в България от Великобритания, с предписания от държавен здравен инспектор на РЗИ – София на място, посочено от нея – гр. София, ул. *******, ет.

*******, като напуснала жилището и излязла в двора на сградата и деянието е извършено по време на извънредно положение - престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал.

1 НК.

С присъда от 28.09.2022 г. по НОХД № 15210/2020 г. по описа на СРС е призната М.

И. С. за невиновна в това, че в периода от 01.04.2020 г. до 02.04.2020 г. в гр. София, на ул.

******* при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява продължение на предшестващото е нарушила наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, поради което М. И. С. е оправдана на основание чл. 304 НПК вр. с чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК по 2 повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

С решение № 164 от 13.03.2023 г. по в. н. о. х. д. № 305/2023 г. по описа на Софийски градски съд е потвърдена присъда от 28.09.2022 г. по НОХД № 15210/2020 г. по описа на СРС. Решението е окончателно и оправдателната присъда е влязла в законна сила на 13.03.2023 година.

Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдано по повдигнатото му обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила оправдателна присъда.

Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки.

При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спрямо ищцата е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер като с влязла в сила присъда е била призната за невинна и оправдана по така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 355, ал. 2 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Отговорността е обективна и е без значение кои от правозащитни органи – съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си те са допринесли за увреждането. Прокуратурата на РБ е процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица – решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС.

3

Налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т.

3 ЗОДОВ.

Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по найпълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др.

Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.

При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени или свързани със съответните ограничения физически страдания – виж решение № 138 от 8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015г. по гр. д. № 2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства - решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В останалите случай, на търсене и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може 4 да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка - виж решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о. на ВКС.

В хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ главна предпоставка, обуславяща нейната съставомерност, е наличието на образувано срещу ищеца /привлечен като обвиняем/ наказателно производство – виж решение № 50047 от 10.03.2023 г. по гр. д. № 3092/2022 г. на IV г. о. на ВКС. В случаите, когато първоначално досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, респ. – повдигането на обвинението срещу него, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл да извърши – виж решение № 425 от 01.12.2015 г. по гр. д. № 3143/2015 г. на IV г. о. на ВКС.