Решение № 18560 от 03.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48952/2025
- Вид
- Решение № 18560
- Подписан
- 03.10.2026
- В сила
- 03.10.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 18560 гр. София, 03.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110148952 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. Д. Н. за заплащане на сумите: сумата от 5259,21 лева, равняваща се на 2688,99 евро, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 798,17 лева, равняваща се на 408,10 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.07.2024 г.; сумата от 29,56 лева, равняваща се на 15,11 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 7,20 лева, равняваща се на 3,68 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 11.07.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44185/2024 г. на СРС, 119 състав. След дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата 1 на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение, са били редовно връчени на ответника по реда на ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д.” ЕООД не оспорва предявените искове.
На 30.09.2026 г. по делото е проведено първо редовно открито съдебно заседание, за което ответникът е бил редовно призован по реда на ГПК. В определението по чл. 140 ГПК и в призовката за насроченото съдебно заседание повторно е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната да бъде постановено неприсъствено решение по искане на насрещната страна.
Независимо от посоченото, ответникът не се явява в откритото съдебно заседание, не се явява процесуален представител, който да го представлява в същото, и не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на ответника и на процесуалния му представител.
В сезиращата съда искова молба, както и в проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това.
Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид данните по делото и събраните доказателства, намира от правна страна следното:
Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1 / ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3 / да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и 6 / предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.
В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените срещу ответниците искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по същество на спора (чл. 239, ал. 2 ГПК).
2
По отговорността за разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, които са в размер 171,88 лева, равняващи се на 87,88 евро (121,88 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение) в заповедното производство, а в исковото производство в размер 224,20 евро (121,94 евро държавна такса и 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение) или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 312,08 евро разноски за заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Т.
Д. Н., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *** на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните с у м и : сумата от 5259,21 лева, равняваща се на 2688,99 евро, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – ***, аб. № ***, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата о т 798,17 лева, равняваща се на 408,10 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.07.2024 г.; сумата от 29,56 лева, равняваща се на 15,11 евро , представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.07.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 7,20 лева, равняваща се на 3,68 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.08.2021 г. до 11.07.2024 г ., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 44185/2024 г. на СРС, 119 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Д. Н., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *** сумата от 312,08 евро, представляваща разноски в производство по ч. гр. д. № 44185/2024 г. на СРС, 119 състав и в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д.” ЕООД като помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО н е подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3