Определение № 36 от 18.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. Пазарджик, 18.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. П.а като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20235200500014 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. във връзка с чл.248 от ГПК. С определение № 805/21.11.2022 г., постановено по гр.д. № 20225210100541 Велинградският районен съд е оставил без уважение искането на Н. Д. Ц. от гр.С., жк „М. 2“, бл.217, ет.10, ап.49 да бъде изменено решение № 261/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 541/2022 г. по описа на ВРС в частта за разноските. В мотивите си районният съд е приел, че независимо, че договорите за правна защита и съдействие са сключени между Ц. и адв.М.П. тъй като, тъй като ищецът бил представляван в процеса от двама адвокати, било ясно, че договореното адвокатско възнаграждение щяло да бъде поделено между двамата пълномощници, а ГПК допускал в полза на една страна по граждански процес да бъде присъдено възнаграждение само за един адвокат.

Против така постановеното определение в законния срок е постъпила частна жалба от Н. Д. Ц. чрез неговия процесуален пълномощник адв.Й. П. от САК, със съдебен адрес гр.С., ул.“Ген Й. Г.“ № 49А, ет.3, ап.7, с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В частната жалба се твърди, че двата договора за правна защита и съдействие били сключени за различен период от време само от единия от двамата пълномощници – адв.П., а договор за защита не бил сключван от ищеца с адв.П., поради което неправилно районният съд не е присъдил адвокатско възнаграждение по втория договор в съответствие с уважената част от иска.

В законния срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от Община Велинград с искане същата да бъде оставена без уважение с 1 направено възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение.

Окръжният съд след като се запозна с твръденията, изложени в частната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Установява се от доказателствата по делото, че между ищеца Н. Ц. и адвМ. П. са сключени два договора за правна защита и съдействие, съответно на 13.06.2022 г. и 23.06.2022 г. С първия договор ищецът възлага на адв.П. да изготви искова молба срещу Община Велинград за обезщетение за ползване на наследствен на ищеца имот за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г., а с втория договор на същия адвокат е възложено изготвянето на искова молба срещу Община Велинград за обезщетение за ползване на същия имот за периода 01.06.2018 г. – 31.06.2018 г. Договор за правна защита и съдействие с адв.П. ищецът не е сключвал.

Районният съд е уважил предявения иск за главницата - до размера на 1289.68 лв. – обезщетение за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г. и законна лихва в размер на 392.28 лв., като е отхвърлил исковете съответно до размера на 1300 лв. за главницата и до размера на 395.45 лв. – за лихвата. Присъдил е и разноски в съответствие с уважената част от исковете в размер на 894.82 лв., в която сума е включено и възнаграждение за един адвокат – част от заплатени 600 лв. по единия от двата договора за правна защита и съдействие.

С обжалваното определение ВРС е отказал да измени решението в частта за разноските по коментираните по-горе причини.

При тези данни следва да се приеме, че обжалваното определение е неправилно. Установява се от доказателствата по делото, че и двата договора за правна защита и съдействие са сключени с единия от двамата процесуални пълномощници за части от общата искова претенция за различен период от време. До края на устните състезания ответникът Община Велинград не е направила възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, независимо, че е била редовно призована за проведеното съдебно заседание, а такова възражение е направено едва в хода на производството по чл.248 от ГПК пред районния съд и се поддържа пред настоящата инстанция.

Въззивният съд приема, че възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е направено несвоевременно, поради което е преклудирано и не следва да се обсъжда. При тези данни в полза на ищеца с оглед изхода от спора следва да бъдат присъдени деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение 2 в общ размер на 1190.45 лв. /при договорени и заплатени общо 1200 лв./ в съответствие с уважената част от исковите претенции, а за договор с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. тази сума е в размер на 595.23 лв.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 805/21.11.2022 г., постановено по гр.д. № 20225210100541 по описа на Велинградския районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 261/17.10.2022 г., постановено по гр.д. № 541/2022 г. по описа на ВРС в частта за разноските, като ОСЪЖДА Община Велинград със седалище и адрес на управление гр.Велинград, бул.“Хан Аспарух“ № 35, да заплати на Н. Д. Ц., ЕГН **********, от гр.С., жк „М. 2“, бл.217, ет.10, ап.49, допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 595.23 лв.

/петстотин деветдесет и пет лв. и 23 ст./.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3