Решение № 105 от 29.03.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Дупница, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20231510200091 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0332-000925 от 08.12.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Рила с което на Б. П. К., с адрес: с. Ф., общ. К., с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си и чрез упълномощения от него процесуален представител – адв. Г. в съдебно заседание излагат доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и молят за неговата отмяна.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В съпроводителното писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 12.09.2022 г., около 07:47 ч., в общ. Кочериново, по общински път № KNL 1083, път 10601 км. + 0+800 м., на разклона за с. Драгодан и с посока на движение към с. Фролош, жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка и модел "А....", с рег. номер ******, регистриран на името на Ц. Д. М. от гр. Б., като МПС е било закупено от чичото на жалбоподателя С.Б.М., на 28.02.2022 г. Жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите С. Р. и Д. Р. – мл. инспектори, при ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Рила. След 1 извършена от тях справка с РСОД и ОДЧ било установено, че МПС е с прекратена регистрация, на 02.05.2022 г., по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като не е било пререгистрирано в срок от неговия собственик.

За така установеното нарушение полицейският служител Д. Р. съставил на нарушителя АУАН, който бил подписан от него и от свидетеля Р., като на жалбоподателят бил връчен и препис от акта срещу подпис.

АНО, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е прекратил с мотивирана резолюция административнонаказателното производство по АУАН и е изпратил преписката по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил, като прокурор от същата е постановил Постановление за отказ да образува ДП с дата 22.11.2022 г.

След връщане на материалите при АНО, същият без изрично да посочи, дали въз основа на АУАН или на постановлението на РП-Кюстендил за отказ да образува ДП, е издал по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, обжалваното НП № 22-0332-000925 от 08.12.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Рила с което на Б. П. К., с адрес: с. Ф., общ. К., с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл.

283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В съдебно заседание е разпитано длъжностното лице при АНО – свидетелят при установяване на нарушението и съставяне на акта Р., който потвърждава в показанията си и след предявяване на АУАН изцяло фактите описани в акта, като добросъвестно заявява, че не си спомнят други подробности относно датата и част от обстоятелствата при установяване на нарушението и причините за дерегистрация на процесния лек автомобил, за които не е сигурен. Съдът приема с доверие неговите показания, тъй като същият достатъчно последователно, еднопосочно, ясно и логично описва относимите към предмета на делото обстоятелства и предприетите от полицейските служители служебни действия спрямо жалбоподателя при извършената проверка. Няма данни за техни влошени отношения с жалбоподателя, като свидетелят отбелязва добросъвестно, че жалбоподателят е бил само водач на автомобила и не е имал представа за неговата служебна дерегистрация. Съдът се доверява и на казаното от св. Марчев, който макар и да е близък роднина на жалбоподателя описва достоверно определени относими факти и обстоятелства във връзка с придобиването, регистрацията и предоставянето на управлението на процесния лек автомобил на жалбоподателя. Показанията му не влизат в колизия с информацията съдържаща се в показанията на св. Р.. Казаното от двамата свидетели се подкрепя изцяло и от наличните писмени доказателства, които съдът приема с доверие.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия 2 преклузивен 7-дневен срок, като компетентност за разглеждането й. съдът притежава териториална и материална

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН АНП, по който е била прекратена с мотивирана резолюция е бил съставен от младши полицейски инспектор в съответствие с чл. 189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен съгласно същата заповед.

Издаденото НП е съставено в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и връчването му, като се съдържат повечето от изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 57 ЗАНН реквизити - дата и място, посочена е правна квалификация. НП е връчено редовно на жалбоподателя срещу подпис.

Въпреки това е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, респ. нарушените правни норми, по смисъла на чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както и относно съдържанието на НП издадено по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, в текста на което изобщо не е посочено основанието за неговото издаване /АУАН или Постановление за отказ да се образува ДП/, а само е цитирано по-долу прокурорското постановление.

Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са описани по ясен и конкретен начин.

При описанието на нарушението дадено и възпроизведено идентично в текста на НП и първоначално в АУАН е посочено, че процесният автомобил, който е бил с поставени регистрационни табели е бил със служебно прекратена регистрация, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, на 02.05.2022 г., като според свидетеля Р. това е станало, защото автомобилът не е бил пререгистриран след закупуването му от новия собственик. При преглед на цитираната разпоредба се установява, че същата предвижда задължение за пререгистрация на МПС от новия собственик в двумесечен срок.

В същото време според текста на чл. 143, ал.1 от ЗДвП - Пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Моторни превозни средства от категория М2, М3 и N3, както и превозни средства със специално предназначение с изключение на къмпинг-автомобили, къмпинг-ремаркета, бронирани автомобили и превозни средства, достъпни за инвалидни колички, се регистрират само от юридическо лице, 3 едноличен търговец или от физическо лице, регистрирано като земеделски стопанин по реда на Закона за подпомагане на земеделските производители . Поради това в описанието на нарушението според АУАН и НП липсва надлежно посочване, от кого / орган от системата на МВР или някакъв друг държавен орган/ е била служебно прекратена регистрацията на процесния лек автомобил, които обстоятелства не могат да се извеждат за пръв път едва от събраните по АНП и служебно от съда в хода на въззивното производство писмени доказателства - справки. Всичко това съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя, който дори не е собственик, да оспори компетентността на този орган и въобще обстоятелствата, при които е била прекратена регистрацията на автомобила управляван от него.

Извън гореизложеното на самостоятелно основание съдът намира наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно незаконосъобразно, тъй като е издадено на основание твърдения за извършено нарушение на неприложима според съда материалноправна норма – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно текста на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

От друга страна в разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП законодателят е създал задължение за приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец от придобиването му да регистрира същото в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В тази насока са и твърденията на св. С. Р., който пред съда заявява, че МПС не е било пререгистрирано именно в 1-месечен срок, а не в 2-месечен такъв.

Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП, цитиран в АУАН и НП: служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Аналогично е и съдържанието на чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. съгласно който по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се извършва прекратяване на регистрацията по чл.

18, т. 2 на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Налице е драстично разминаване в описанието на хипотезите на двата вида нарушения, относно срока за пререгистрация на процесното МПС – двумесечен според описанието в АУАН и НП и едномесечен според цитираната относима и приложима специална законова норма – чл. 145, ал. 2 ЗДвП. Задължението, което се твърди, че не е изпълнил жалбоподателят е именно такова по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, което следва да се санкционира по реда на чл. 177, ал. 6 от ЗДвП, а не с неправилно приложената от АНО санкционна норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В случая е приложим принципът в 4 правото legis specialis derogate legis generalis или специалната норма на чл. 145, ал. 2 ЗДвП дерогира приложението на общата такава, каквато е чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Извън изложеното до тук. Съгласно текста на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. С оглед на това нарушение, каквото в случая е описано в АУАН и НП, би било изцяло несъставомерно от субективна страна, защото липсват по делото каквито и да било доказателства, че жалбоподателят като водач е бил наясно с /съзнавал е/ извършената по-рано служебна дерегистрация на управлявания от него на посочената дата чужд лек автомобил. Няма данни например да е било предварително иззето или изобщо да не му е било предадено от собственика свидетелството за регистрация на автомобила. Няма доказателства или дори твърдения и да са били снети предварително поради служебната дерегистрация регистрационните табели на процесния автомобил или да са изпращани каквито и да е писма или съобщения относно дерегистрацията до собственика на това МПС, а още по-малко пък до жалбоподателя като водач. Подобни действия на контролните органи, конклудентно или непосредствено биха информирали жалбоподателя като водач, че управлява МПС, което не е надлежно регистрирано по съответния законов ред. За да се ангажира административнонаказателна отговорност от субективна страна водачът следва ясно да съзнава, че управлява МПС, чиято регистрация е вече обективно прекратена от компетентните контролни органи на пътна полиция, т.е. трябва да е налице пряк умисъл.