Определение № 271 от 27.07.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Търговище, 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

ЙОРДАН П. ИВАНОВ

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20263500500182 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 1от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Н.“ ООД срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 386/15.05.26 г. по чгрд № 610/26 г. на РС – Попово, допълнена по реда на чл. 250 ГПК с разпореждане № 405/22.05.26г., с което заповедният съд е разпоредил длъжникът „Н.“ ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. С. С., АК-София, с ЕГН ********** сумата 100.00 евро – адв. възнаграждение за оказаната на Г. М. Ш., ЕГН **********, безплатна правна помощ по ч.гр.д.№ 610/2025г. на ПпРС, като е указал на длъжника, че има право на възражение срещу разпореждането в едномесечен срок, считано от връчването му.

Заповедта, както и разпореждането, са връчени на длъжника на 01.06.2026 г.

С възражение вх. № 2952/30.06.2026 г. по реда и на осн.чл. 414а от ГПК длъжникът е възразил, че е погасил сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение.

На същата дата е депозирал и частна жалба с вх. № 2957/30.06.26 г. срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, с оплакване, че присъденото адвокатско възнаграждание е прекомерно, с оглед фактическата 1 и правна сложност на делото.

С отговор, депозиран в указания от съда срок, заявителят е оспорил допустимостта на ЧЖ поради неспазен срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, предвид връчването й на 01.06.2026 г. на длъжника. По същество – счита същата за неоснователна.

След извършената проверка по чл. 278 ГПК съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в срока, указан от съда в обжалваното разпореждане (представляващо неразделна част от Заповедта за изпълнение), от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, внесена е държавна такса, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество, въззивът съобрази следното:

С обжалваното разпореждане, съдът е присъдил на пълномощника на заявителя в заповедното производство, осъществил безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, адв.възнаграждение в размер 100 евро.

Съгласно установената съдебна практика, адв.възнаграждение, заплатено от заявителя в заповедното производство/ респ. при осъществено процесуално представителство по чл. 38, ал.1 от ЗАдв., се определя при съобразяване (като ориентир) с разпоредбата на чл. 7, ал.7 във вр. с ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, предвид фактическата и правна сложност, предвид извършената от процесуалния представител дейност.

В представените към заявлението пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 24.04.2026 г. в р.ІІІ. Договорено възнаграждение страните са се договорили, че услугите по настоящия договор ще бъдат предоставени безплатно от АДВОКАТА на КЛИЕНТА на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Предмет на договора е „оказване на правна консултация, съдействие и процесуално представителство в производство по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по чл. 410/ГПК срещу „Н." ООД с ЕИК 201253421 за сума в размер на 784,00 лв. / 400,85 евро/, платена без основание. Процесуалното представителство включва действия по подаване, преглеждане, изискване, получаване, заверяване, подписване, в т.ч. и чрез електронен подпис, всякакви книжа, документи и 2 материали, които по някакъв начин са свързани с образуваното гражданско производство РС-Девин“ (вземането по заявлението е присъдено с влязло в сила решение на този съд).

Т.е. осъществяваното от адвоката безплатно процесуално представителство не включва само подаване на заявлението, но и всички останали действия във връзка със заповедното производство – а видно от настоящия случай, адв. С. е депозирал становища от името на заявителката, в т.ч. и молба по чл. 250 ГПК (в частта за разноските, по което искане с издадената заповед РС е пропуснал да се произнесе първоначално), заявил е становище по всички молби, възражения, както и по настоящата ЧЖ, предявени от длъжника; подал е своевременно възражение в развилото се производство по чл. 414а от ГПК, поради което и определеното адв.възнаграждение в размер 100 евро се явява адекватен/съответен размер, овъзмездяващ оказаната от процесуалния представител на заявителката правна помощ.

Предвид горното, жалбата е неоснователна, поради което въззивът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба с вх. № 2957/30.06.2026 г., депозирана от длъжника „Н.“ ООД, с ЕИК 201253421, гр. София, срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 386/15.05.26г., допълнена с разпореждане № 405/22.05.26г. по чгрд № 610/25 г. по описа на РС – Попово, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ – за присъдено адв.възнаграждение в размер 100 евро на адв. С., АК-София, за осъществено безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв., в заповедното производство по горепосоченото дело, в полза на заявителката Г. Ш..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4