Решение № 6271 от 20.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6271 гр. София, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100505276 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20012682 от 11.02.2022г., постановено по гр. дело № 53392/2020г. по описа на СРС, 118-ти състав, е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че В. В. П. не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1343,52 лева, представляваща остатък от главница за неплатена топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 27.01.2012г. по ч.гр. дело № 19451/2011г. по описа на СРС, 88-ми състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 20138380408898 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ с район на действие СГС. С решението е осъдена В. В. П. на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 100 лева, представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. В. П., с която се обжалва решението. Сочи, че в периода от 16.12.2013г., когато съдебният изпълнител бил наложил запор върху пенсията на наследодателя й, до 29.01.2016г., когато взискателят бил 1 поискал налагане на запор върху трудово възнаграждение на наследниците, изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Счита, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е неприложима при заповедното производство, приключило без да се стигне до иск за признаване на изпълнението. Поддържа, че в конкретния случай били приложими разясненията, дадени с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Не споделя довода, че до приемането на тълкувателното решение на 26.06.2015г. се прилагало ППВС № 3/18.11.1980г., съгласно което давността била спирала да тече по време на изпълнителното производство.

Поддържа, че процесното вземане, за което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е започнало да се погасява по давност най-късно от 16.12.2013г., когато бил наложен запор върху пенсията на наследодателя на ищцата, като в периода до 29.01.2016г. не били извършвани и посочвани изпълнителни действия, поради което и правото на принудително изпълнение се било погасило по давност още на 16.12.2016г., тъй като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството 2 по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят, а и от приетия препис от изпълнителен лист от 27.01.2012г. се установява, че същият е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр. дело № 19451/2011г. по описа на СРС, 88-ми състав, с която В.П.М. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2418,44 лева - главница за потребена топлинна енергия през периода м. 12.2008г.- м. 04.2011г., със законната мораторна лихва от 345 лева за забава от 31.01.2009г. до 22.11.2011г., както и законната мораторна лихва върху главницата от 12.12.2011г. до изплащане на вземането, както и 155,27 лева, разноски по делото, от които държавна такса в размер на 55,27 лева и 100 лева адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, при наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба /актуалният размер на задължението, посочен в поканата за доброволно изпълнение, е 1343,52 лева/, за ищеца е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за установяване на недължимост на процесната сума въз основа на въведеното от него основание.

При това положение и с оглед наведеното възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

От приобщения препис от изпълнително дело № 20138380408898 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 към ЗЧСИ се установява, че същото е образувано по молба от 03.12.2013г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД. С молбата на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа, както и да определи начина на изпълнението.

На 16.12.2013г. е изпратено запорно съобщение за наложен запор върху 3 пенсията на В.М..

На 26.01.2013г. поканата за доброволно изпълнение е връчена на В. П..

От постъпилото удостоверение за наследници на В.П.М. се установява, че същият е починал на 14.04.2014г. и е оставил за свой законен наследник дъщеря си – В. В. П..

На 29.01.2016г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да бъде направена справка в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника/длъжниците; както и да бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника/длъжниците.

На 12.05.2016г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до В. П. в качеството й на наследник на В.М. /л. 29 от изпълнителното дело/, в която е посочено, че актуалният размер на задължението по изпълнителното дело към момента е главница в размер на 1343,52 лева, ведно със законна лихва от 12.12.2011г., която до момента била в размер на 605,11 лева, разноски по изп. дело в размер на 108 лева, юрк. възнаграждение в размер на 100 лева по изпълнителното дело, както и т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 225,49 лева, а също така и присъединените публични държавни вземания по чл. 458 ГПК в полза на държавата при наличие на такива.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на В. П. на 22.05.2016г.

С разпореждане от 26.05.2016г. съдебният изпълнител е присъединил публични държавни вземания в размер на 1600,92 лева.

На 22.03.2017г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да бъде наложен запор на банкови сметки на длъжника/длъжниците, както и запор на трудовото възнаграждение и/или запор на пенсия за длъжника/длъжниците.

На 15.02.2018г. е изпратено съобщение до длъжника, че съдебният изпълнител пристъпва към опис на движими вещи на адрес: гр. София, ж.к.

****.

На 11.05.2018г. е изпратено запорно съобщение до „Делишъс Фууд АМГ“ ООД, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на В.

П..

На 27.03.2020г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано да бъде извършена справка в РБСС за банкови сметки и 4 сейфове на длъжниците като бъде наложен запор върху откритите такива; да бъде извършена справка в НОИ за действащите трудови договори на длъжниците с оглед налагане на запор върху същите; в случай че не са открити банкови сметки и трудови договори, да бъде насочено изпълнението към опис и оценка на собствените на длъжника/длъжниците движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

На 18.09.2020г. е изпратено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД и до „Банка ДСК“ АД за наложен запор на сметките, открити на името на В. П..

На 04.11.2020г. е изпратено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД и до „Банка ДСК“ АД за наложен запор върху банкови сметки на В. П..

При така събраните доказателства и с оглед доводите във въззивната жалба, въззивният съд на първо място намира, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение /каквато е настоящата хипотеза/, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК /в случая най-късно на датата на издаване на изпълнителен лист- 27.01.2012г./, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия

ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – в този смисъл са Решение № 100 от 20.06.2011г. на ВКС по т. д. № 194/2010г., II ТО, Решение № 131 от 23.06.2016г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015г., ІV ГО. Аргумент за противното 5 не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника. Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото узнава за същата едва с връчването й. Въпреки това, обаче, законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са е и приложимата съдебна практика, намерила отражение в Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО; Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010г., IV ГО, Определение № 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015г., II ТО, Определение № 576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.

В Решение № 3 от 04.02.2022г., постановено по гр. д. № 1722/2021г. по описа на ВКС също е застъпено становище, че нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Идентично становище е застъпено и в Решение от 23.01.2023г., постановено по гр. д. № 1030/2022г. по описа на ВКС, Четвърто ГО и в Решение № 118 от 07.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 4063/2021г., III ГО, съгласно които изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за пет годишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на процесната заповед за изпълнение, по 6 отношение на длъжника е започнала да тече нова петгодишна давност за всички вземания, включително и за вземанията за мораторна лихва. В конкретния случай не са налице твърдения за подаване на възражение по чл.