Решение № 2394 от 17.04.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2394 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100505753 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 08.03.2024г., постановено по гр. д. № 24051/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 43 състав, е уважен предявеният от “А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД срещу М. В. К. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229 от ЗЕС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 268, 09 лева – главница за незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за електронни съобщителни услуги за периода от 16.11.2019г. до 15.03.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и за установяване съществуването на вземане за сумата от 73, 93 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва върху главницата за периода от 19.01.2020г. до 09.12.2022г. и за сумата от 8, 94 лева – неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане за периода от 16.11.2019г. до 15.02.2020г. и за 2, 49 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 19.01.2020г. до 09.12.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по 1 ч.гр.д. № 3927/2023г. по описа на СРС, ГО, 43 състав. Със същото решение е отхвърлен иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на сумата от общо 313, 41 лева.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Оспорват се формираните изводи за неоснователност на предявените искове за неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната. Въззивникът счита за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че уговорената неустойка за предсрочно прекратяване на договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В случая максималният размер на дължимата неустойка е определен на сбора на три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка и без ДДС. Развити са съображения за валидността на клаузата, предвиждаща задължение за абоната да заплати стойността на полученото, но невърнато устройство при предсрочно прекратяване, респективно при изтичане на срока на договора. Излага, че по делото е установено, че ответникът е потребил услугите, които могат да се ползват единствено с посоченото устройство, поради което счита за неправилен изводът на СРС относно липсата на доказателства за предоставянето на това устройство. Аргументира становище, че процесните неустойки представляват санкция за страната, допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетяват изправната страна по договора чрез реализиране на стандартната такса за услугите и устройствата, вместо предоставената преференциална /по-ниска/ цена, относно която ответникът е допуснал неизпълнение. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в пълните размери.

Насрещната страна М. В. К., чрез назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото 2 доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа релевираното възражение за нищожност на клаузите за неустойка като противоречащи на добрите нрави, както и твърдението си, че не е установено по делото предаването на устройството, за невръщането на което се претендира неустойка за неизпълнение. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части.

Първоинстанционното решение, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 229 от ЗЕС, чл. 342 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е влязло в сила като необжалвано.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.

269, предл. 2-ро от ГПК.

По предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за услуги:

Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че на 08.02.2018г. е сключен договор № 504632447 във връзка с предоставяне от страна на ищеца, в качеството му оператор, на ответника, в качеството на абонат, на съобщителни услуги, чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи при условията на договора и приложимите към него ОУ.

По силата на този договор ищцовото дружество се е задължило да предостави на насрещната страна комплесна мобилна телефонна услуга на мобилен номер ***, мобилен интернет на мобилен номер ******* и тройна пакетна услуга № 8565241876 – комплексна мобилна услуга на мобилен номер ***, фиксиран интернет № 101000590029 и фиксирана телевизия № 3

201000590027. Съгласно т.4.5 от договора влизането в сила, срокът и прекратяването му, се посочват в съответното приложение, като договорът е в сила, докато е налице действащо приложение. По делото е представено приложение № 1 от 04.04.2018 г. към гореописания договор, сключено за срок от 2 години, с активиран план Мтел Сърф S март 2018, по силата на което операторът се задължава да представи на потребителя електронни съобщителни услуги за телефонен номер *******. Съгласно клаузата на т.6.1 от Приложение № 1, ако достъпът до мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договора се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване.

Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/на изплащане/, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

С Приложение № 1 от 27.08.2019г. към процесния договор страните са сключили и договор за пакет фиксиран интернет, телевизия и гласова услуга.

По делото са представени Общи условия на взаимоотношенията между “А1 България” ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на ”А1 България” ЕАД, приложими за процесния период. Видно от извършените вписвания в договорите между страните, подписани от ответника, абонатът е декларирал, че е запознат и е съгласен с приложимите Общи условия, които са били надлежно предоставени на потребителя.

Съгласно т. 26.4 от Общите условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.

Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задълженията им 4 за заплащане на дължимите суми. А според т. 25.2.3 от ОУ абонатът е длъжен да заплаща всички услуги, свързани с ползването на мрежите, съгласно договора за услуги. Клаузата на т. 54.12. от ОУ сочи, че договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на оператора, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя продължи повече от 124 дни.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че за развалянето на процесните договори поради виновно неизпълнение на задълженията на абоната не са приложими общите правила на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД и за настъпването на правните последици на развалянето не е необходимо изявление на изправната страна в същата форма /в случая – писмена/. В приложимите ОУ – т. 54.12. от същите е уговорено автоматично прекратяване на договора без насрещната страна да бъде уведомявана за това. Изрично е посочено, че в хипотезата на забава на плащането на дължимите суми, продължила повече от 124 дни, договорът се счита за едностранно прекратен.

В посочената клауза са изрично уговорени предпоставките за автоматично прекратяване, които са ясни. Посочен е и моментът, от който действието на договора се прекратява.

Уговорката за автоматично прекратяване на правоотношението е валидна и обвързваща страните със силата на закон /чл.

20а ЗЗД/. Тази уговорка е израз на прогласената в чл. 9 ЗЗД свобода на страните да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В цитираните клаузи от договора страните са изразили ясно и недвусмислено съгласие създадената между тях правна връзка да бъде прекратена при осъществяването на определени факти от обективната действителност, без да е необходимо нарочно волеизявление на някоя от тях за настъпване на прекратяването. Доколкото разпоредбите на чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД съдържат диспозитивни, а не императивни правни норми, е допустимо неизпълнението на договорно задължение да бъде основание за прекратяване на един договор при ред и условия, различни от предвидените в закона за разваляне на договора.

По основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на 100 лева, представляваща неустойка за невърнато устройство след прекратяване на 5 договора:

Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, възникването на предявеното спорно акцесорно материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/. наличието на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/. че кредиторът /ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор/че е бил готов да ги изпълни/; 3/. че процесният договор е бил предсрочно прекратен/развален и 4/. че между страните е била валидно уговорена по размер неустойка в случай на предсрочно прекратяване/разваляне на договора.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер са предварително определени от страните.

Страните могат отнапред да уговорят размера на обезщетението за причинени вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват. Неустойката, съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение неустойката се дължи само ако страните са уговорили предварително в договора, че в случай на виновно неизпълнение на точно определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за вредите от неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното неизпълнение, за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора.