Решение № 5611 от 11.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5611 гр. София, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Чехларов

Членове:

Димитър К. Демирев

Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100503041 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 17381/25.10.2023г., постановено по гр. д. № 7886/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. П. Т. искове, като същият е осъден да плати сумата от 604.76 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 10.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 43,42 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 10.11.2022 г. до изплащане на вземането, като исковете са отхвърлени за главница за топлинна енергия над размера от 604.76 лв. и до пълния такъв от 604.77 лв., за сумата 111,22 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 18.10.2022 г. и за сумата 9,45 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 18.10.2022 г., като недоказани и неоснователни. Ответникът е осъден да плати разноски на ищеца в размер на 581.00 лв.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника В. П. Т. срещу решението в частите, в които са уважени предявените искове за главница за сумата от 604.76лв. и за сумата от 43.42лв. за услуга дялово разпределение, по съображения, че е неправилно и необосновано. Конкретно са изложени доводи за недоказаност на 1 исковите претенции, защото представените документи били частни свидетелстващи документи, а вещото лице ползвало данни от информационния масив, поради което нямало годно доказателствено средство за съответствие между подадената топлинна енергия и начислената такава. Така и за щранг–лирата нямало уред за дялово разпределение, като в Наредбата за топлоснабдяването имало изискване за всяко отоплително тяло да има уред за измерване. Неправилно измерващите тръби били се считали за щранг-лира. Съгласно посочената в наредбата Методика топлинна енергия от тръбите в банята, които били без измервателен уред, не би следвало да се отчитат като част от топлинна енергия за отопление на имота, а като част от сградната инсталация.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира разноски.

Конституираното по делото трето лице - помагач не е изразило становище.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Съгласно разпоредбите на чл.139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.

Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Установено е, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния период от "Техен сървисис" ЕООД, въз основа на сключен с Етажната собственост договор. Посоченото дружество е извършвало общото измерване на потребената топлинна енергия в сградата - етажна собственост и индивидуалното измерване на потребената топлинна 2 енергия в имота на ответника, което се установява от заключението на съдебнотехническа експертиза и приложените от третото лице изравнителни сметки и формуляри за отчет.

С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител е посочило, че в процесния топлоснабден имот е имало три монтирани отоплителни тела и съответно били монтирани три топлоразпределители с дистанционен отчет, като в имота имало и щранг-лира за отопление на банята, за която била изчислявана топлинна енергия отдадена от щранга съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.62 от Наредбата Клиентите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да монтират индивидуални средства за дялово разпределение. Вещото лице е дало заключение, че за щранг-лирата е изчислявано служебно топлинна енергия съгласно Наредбата за топлоснабдяването и сумите били начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че неправилно било взето предвид заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като изчисленията по нея били направени въз основа на документи, които не са приети по делото като доказателства.

Това е така, тъй като в закона няма изискване материалите, които се предоставят на вещото лице, съгласно чл. 197, ал. 1 от ГПК, да бъдат представени по делото, тъй като необходимостта от експертиза може да се наложи, за да се проверят материали, които вещото лице да провери и огледа на друго място, и само поради извършването на проверка при страната, при която са материалите, не води до нарушаване правото на другата страна за участие в делото /Вж. Определение № 333 от 21.05.2013 г. по т. д. № 833/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.

Наличието на щранг-лира в процесния имот е установено от заключението на СТЕ, извършено въз основа на предоставените му от ФДР данни. Отдадената от щранг-лирата топлинна енергия се определя по изчислителен път в съответствие с инсталираната й отоплителна мощност, а не въз основа на реален отчет, тъй като щранг-лирата представлява отоплително тяло /част от отоплителната инсталация на сградата/, без уред за дялово разпределение. Отдадената от щранг-лирата топлинна енергия се определя по методиката по т. 6.9. /При щранг-лира без уред за дялово разпределение инсталираната мощност се определя по изчислителен път и се прилага разпоредбата по т. 6.5., т.е. екстраполация по максимален специфичен разход на сградата/ от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването.

Поради това не е необходимо изчислената по този нормативно определен начин топлинна енергия от щранг-лирата да се включва в протокола за отчет на уредите за дялово разпределение в имота. Събраните в първоинстанционното производство доказателства не обосновават извод за недоказаност наличието на щранг-лира в 3 процесния имот. Установено е от заключението на СТЕ, че ФДР е установил наличие на щранг-лира в банята на процесния имот и направените от него изчисления на отдадената топлинна енергия са в съответствие с методиката от Наредба за топлоснабдяването.

Ответникът дължи на ищеца и стойността на извършената услуга дялово разпределение на топлинната енергия по силата на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия. Дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача или чрез възлагане от търговец, избран от ЕС. Конкретни възражения срещу дължимостта и размера на услугата дялово разпределение не са изложени във въззивната жалба.

Поради съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото с право на такива разполага въззиваемият, който е претендирал разноски за юрк.възнаграждение, поради което следва да му се присъди такова в размер на 50лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17381/25.10.2023г., постановено по гр. д. № 7886/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 120 състав, в частите, в които е признато за установено, че В. П. Т., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, сумата от 604.76 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., както и сумата 43,42 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г.

В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА на основание на чл. 273 вр. чл.78, ал.1 от ГПК В. П. Т., ЕГН **********, да заплати на Топлофикация София ЕАД, ЕИК: 831609046, разноски за въззивното производство размер на 50лв.

Решението е постановено при участието на подпомагащата стана „Техем Сървисис“ ЕOOД.

Решението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5