Определение № 429 от 10.08.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Монтана, 10.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Кристина С. Янкулова като разгледа докладваното от Кристина С. Янкулова Въззивно частно гражданско дело № 20261600500287 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. К., чрез адв. Р. Р., АК *, против Определение № 236/26.05.2026 г. постановено по ч. гр. д. № 463/2026 г. по описа на Районен съд - *, в частта, с която съдът е обезсилил заповед за изпълнение №*/18.03.2026 г. относно присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро и присъдена държавна такса в размер на 10,86 евро.

В частната жалба са изложени аргументи за неправилност на частично обжалваното определение. Жалбоподателят посочва, че неправилно възражението на длъжника срещу дължимостта на сторените от заявителя разноски по заповедното производство е било прието от заповедния съд, с оглед на това, че с поведението си длъжникът не е дал повод за образуване на делото. Счита, че неправилно съдът е приел, че липсата на отправена извънсъдебна покана сама по себе си изключва извода, че длъжникът е дал повод за завеждане на заповедното производство. Посочва, че ответното дружество е търговец, икономически по-силна страна в правоотношението и от него се очаква поведение, съответстващо на изискванията за добросъвестност в търговския оборот. Не споделя доводите на ответника, че е бил поставен в положение на незнание относно възможността получените от него сума да са лишени от правно основание.

В предоставения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна – „К.

БГ“ ЕООД не представя отговор в законовия срок.

Съдът, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

1

Производството пред Районен съд - * е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от С.К. срещу „К. БГ“ ЕООД. С разпореждане от 18.03.2026 г. искането на заявителя е уважено и в негова полза е издадена Заповед за изпълнение №*/18.03.2026 г., с която е разпоредено „К. БГ“ ЕООД да заплати на С.К. сумата от 407,38 евро, представляваща главница - платени без основание суми по нищожен Договор за потребителски кредит №*/05.05.2025г., ведно със законната лихва за период от 17.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на: 10,86 евро и адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 245,42 евро.

В законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника „К.

БГ“ ЕООД, на основание чл. 414а ГПК, придружено с доказателства за извършено плащане в полза на заявителя на сумата по главницата, ведно със законната лихва общо в размер на 413,46 евро. В същото е направено възражение срещу разноските с аргументите, че дружеството - длъжник не е дало повод за завеждане на заповедното производство и че заявителят и пълномощникът му са извършили злоупотреба с права при подаване на заявлението, предвид на това, че не са отправили извънсъдебна покана до ответника „К. БГ“ ЕООД за връщане на платената без основание сума.

В предоставения от заповедния съд срок по чл. 414а, ал. 3 от ГПК е постъпило становище от заявителя. С него е направено признание за получено плащане на вземането по заповедта за изпълнение с изключение на разноските.

С атакуваното определение Районен съд * е приел възражението на дружеството – длъжник, в частта относно главницата и лихвата по заявлението, както и възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК, досежно разноските за основателно. Обезсилил е изцяло издадената заповед за изпълнение №*/18.03.2026 г.

При произнасянето си по същество на депозираната частна жалба съдът съобрази, че въведеният спор е досежно дължимостта на сторените от заявителя разноски в хипотезата на извършено от длъжника доброволно плащане в срока за възражение.

Възражение по чл. 414а от ГПК се основава на твърдение за частично или цялостно плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение по чл.

412, т. 8 от ГПК, като чрез разписната в нормата процедура се цели да се провери както дали претендираното от заявителя вземане е спорно, така и да се разреши спорът между страните досежно дължимостта на разноските, без да се инициира исково производство.

Преценката налага извод за приложимостта на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК в рамките на заявения спор, доколкото позоваването на длъжника в подаденото възражение по чл. 414а от ГПК е за недължимост на присъдените в негова тежест разноски предвид на това, че същият не е станал 2 причина за завеждане на делото и е признал иска извършвайки доброволно плащане на претендираната от заявителя сума в срока за доброволно изпълнение.

Цитираната норма на чл. 78, ал. 2 от ГПК въвежда изключение от общото правило, че дължимостта на разноските в съдебното производство е функция от дължимостта на самото вземане, като предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

Настоящият съдебен състав намира наведените във възражението на длъжника аргументи за недължимост на присъдените в негова тежест разноски за неоснователни.

Няма спор, че вземането на заявителя се основава на нищожност на сключения от него Договор за потребителски кредит №*/05.05.2025г. с „К. БГ“ ЕООД, като му е предоставен заем в размер на 1550 лв.

Задължението за връщане на получената без основание сума настъпва от момента на имущественото разместване, без да е необходимо длъжникът да бъде нарочно поканен. Липсата на надлежно изпълнение на задължението на "К. БГ“ ЕООД за връщане на потребителя на получената без основание сума за заплатената главница по кредита до датата на сезирането на съда със заявлението обуславя извод, че дружеството е станало причина за образуване на делото и следователно не е освободено от отговорността за разноски.

От друга страна заявителят има качеството на потребител на предоставяните от "К. БГ" ЕООД услуги /§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП/, следователно възникналият между тях спор относно дължимостта на суми заплатени по сключения договор има характер на спор по смисъла на чл. 113 от ГПК.

По въпроса за дължимостта на разноски по иск предявен от потребител в спор, основан на накърнени негови права вследствие наличието на неправноправна клауза е налице произнасяне на Съда на ЕС с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19. Предмет на решението е бил въпросът дали е съвместимо с принципа на ефективност възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от присъдените му суми, когато искът му е уважен, в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от решението е посочено, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите - членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на ефективност, в посоченото решение е прието, че обвързването на разпределението на съдебните разноски само с присъдените недължимо платени суми, може да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред (т. 98 от решението). По изложените съображения в решението е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, 3 която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо платени суми, които са присъдени вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Настоящият състав намира, че дадените разрешения в посоченото решение на СЕС по аналогия могат да бъдат приложени в настоящия случай.

Това е така, тъй като оспорването дължимостта на събраните суми от заявителя се основава на неравноправността на клауза от сключения с дружеството договор. Обвързвайки правото на потребителя да възстановени неправомерно събраните му суми, инициирайки заповедно производство, с необходимостта да направи съдебни разноски за реализиране на претенцията си по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, би довело до възпрепятстване на потребителя да упражни правото си на защита от неравноправната клауза по съдебен ред. На това основание следва да се приеме, че в хипотезата на предявен иск /заявление по реда на заповедното производство/ за събиране на недължимо платени суми въз основа на неравноправна /нищожна/ договорна клауза на потребителски договор, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не намира приложение, независимо дали ответникът-търговец е признал иска.

Това е така, тъй като в основата на съдебно признатото вземане на потребителя стои обективният факт на нищожната клауза на сключения с ответника потребителски договор, който факт поражда правото на потребителя да иска обявяване на нищожността по съдебен ред, т. е. именно ответникът е станал причина за възникналия спор.

Когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на заявителя, признанието и по-точно - изпълнението не е достатъчно, за да се освободи длъжникът от отговорността за разноски. Не е нужно предходните действия да са виновни и противоправни, тъй като отговорността за разноските по делото е обективна.

Поради изложеното следва, че е налице даване на повод от страна на длъжника за завеждане на съдебното производство, а плащането на процесната сума не освобождава длъжника от разноски.

Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото и длъжникът следва да бъде обезщетен за направените от него разноски за процесуално представителство в заповедното производство, в случаите, в които не се е развило исково производство.

Изложеното налага извод за основателност на подадената частна жалба срещу приемането на възражението на длъжника по чл. 414а от ГПК, в частта за разноските, поради което определението на заповедния съд следва да бъде отменено в тази му част.

Мотивиран от така изложените съображения, Окръжен съд - Монтана 4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 236/26.05.2026 г. постановено по ч. гр. д. № 463/2026 г. по описа на Районен съд - *, в частта с която съдът е обезсилил заповед за изпълнение №*/18.03.2026 г. относно присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 245,42 евро и присъдена ДТ в размер на 10,86 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5