Решение № 5559 от 23.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5104/2025
- Вид
- Решение № 5559
- Подписан
- 23.03.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 31548 от 19.02.2025 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 72870 от 07.05.2025 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 129521 от 19.08.2025 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Определение № 37716 от 10.09.2025 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Определение № 3141 от 23.01.2026 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 62879 от 22.05.2026 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 67811 от 03.06.2026 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
- Разпореждане № 72671 от 15.06.2026 · ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 , ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 5559 гр. София, 23.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110105104 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца ***********************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 З Е и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, да бъде признато за установено, че Д. Е. Г. дължи на **********************: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
********************************, аб.№ ***** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 2 451,35 лева (двe хиляди четиристотин петдесет и един лева и 35 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 30.05.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 08.05.2024 г. в размер на 360,04 лева (триста и шестдесет лева и 04 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 10,80 лева (десет лева и 80 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 30.05.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 08.05.2024 г. в размер на 2,54 лева (два лева и 54 стотинки), за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.07.2024 г. по ч. гр. д. № 32606/2024 г. по описа на СРС, 166-и състав.
В исковата молба ищецът **************************, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в качеството си на наследник на собственик на топлоснабден имот, находящ се в
********************************, с присъединен абонатен № *****, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия / ТЕ/ за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 1
11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от *********************** на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Г., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.
Оспорва да е битов клиент на ТЕ за процесния имот. Изтъква, че титуляр на партидата на процесния недвижим имот е вписан Ц. А. М.. Оспорва се ответникът да е собственик на процесното жилище. Оспорва верността на съдържащата се във фактурите информация. Счита, че е недостоверна.
Релевира се възражение за погасителна давност. Твърди, че не е изпаднал в забава, тъй като не е получавал никакви покани. Моли за отхвърляне на исковете.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила срещу Е. Г. и Й.
Г.. Поради събрани данни за наличие на хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът е дал указания по реда на чл. 422 ГПК по отношение на Д. Г..Исковете са допустими, подадени в едномесечен срок от получаване на разпореждането с указания за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими, предявени в едномесечния срок по чл. 415 ГПК. За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ: В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; предоставане на услугата по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността. По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и на услугата по ДР. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите 2 преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес
******************************* е бил топлофициран. Установява се от съвкупната преценка на писмените доказателства наличие на валидно облигационно отношение между ответника и топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия: нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ № 164 , том ХI, дело № 2164/1975 г., по силата на който Ц. А. М. е закупил процесния имот; удостоверение за наследници от ***************, видно от който Ц. А. М. е починал на 05.02.1987 г., разведен и е оставила свой наследник К. Ц. Г.а – дъщеря; удостоверение за наследници от 19.07.2023 г., съгласно което К. Г.а е починала на 21.01.2022 г. и е оставила свои законни наследници Е. Г. – съпруг, Й. Г. – син и Д. Г. - син. От съвкупната преценка на писмените доказателства следва извода, че Д. Г. на осн. чл. 5 ЗН и 9 ЗН отговаря за задълженията за топлинна енергия в качеството си на собственик по реда на наследственото правоприемство за 1/3 част. Следователно ответникът има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
На следващо място, по делото се установява от писмените доказателства: изравнителни сметки, протокол за неосигурен достъп от 13.05.2022 г., както и приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно, че в процесния имот отоплителната инсталация е еднотръбна система и няма техническа възможност за въвеждане на дялово разпределение. За процесния имот, е изчислена топлинна енергия за пълен отопляем обем от 185 куб. м., но поради предоставянето на вещото лице на акт за демонтаж на отоплителните тела в стълбището от 13.01.1998 г., коригираната отопляема кубатура става 165 куб. м. Поради това СТЕ 3 предоставя вариант на изчисление при отопляема кубатура на имота от 165 кв.м. В процесния имот има монтирани узаконени два водомера за топла вода.
За отчетен период 2021/2022 г. не е осигурен достъп за отчет на водомерите, за което в делото е представен констативен протокол от 13.05.2022 г. с посочени два броя живущи. За същия период има служебно изчислена топлинна енергия за БГВ на база 2 броя потребители при служебно определен разход 140 л. на денонощие. За период 22/23 г. е осигурен достъп за отчет на водомерите на 20.05.2023 г., но поради липса на показание „старо“ отново е начислена на база двама потребители. При изслушване СТЕ счита, че това начисление е извършено в съответствие с Наредба № Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г., но счита, че топлинна енергия за отопление на имот е завишена с 279,29 лева, поради което представя вариант на изчислението без тях , поради изчисление при отопляема кубатура на имота от 165 кв.м., а именно 230,44 лева – сградна инсталация, 2304,13 лева – отопление на имот и 4664,62 лева – топлинна енергия БГВ, т.е. сума в общ размер на 7199,19 лева. Съдът кредитира заключението, във варианта на преизчисление от вещото лице за отопляема кубатура от 165 кв. м., поради установено от вещото лице демонтиране на отоплителните тела в стълбището считано от 13.01.1998 г. Следователно, настоящият състав приема, че ответникът отговоря за 1/3 от тази сума или за сумата от 2399,73 лева – главница за топлинна енергия.
По защитно възражение за погасителна давност на част от процесните вземания. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл.
114, ал. 2 ЗЗД. За процесния период приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г. /чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди/. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 30.05.2024 г., следователно вземанията за топлинна енергия в периода от м.05.2021 г. до м. 04.2023 г. не са погасени по давност. Не се установява плащане на процесните суми.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се явяват установени в своето и изчислени на осн. чл. 162 ГПК, върху главницата за топлинна енергия 7199,19 лева възлизат в размер на 1057,37 лева. Следователно ответникът отговаря за 1/3 част , а именно за сумата от 352,46 лв.
Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/63397a38-5cfe-481a-b124-6484aa7408a5