Акт № 4233 от 25.09.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 687/2015
- Подписан
- 25.09.2015
Цитирани разпоредби
- чл.303 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 434 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.440 · Граждански процесуален кодекс
- чл.440, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
Публикувай
Определение № 61
Номер
61
Година
7.1.2014 г.
Град
Благоевград
Окръжен Съд - Благоевград
На
12.04
Година
2014
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Величка Борилова
Секретар:
Прокурор: като разгледа докладваното от
Величка Борилова дело номер
20131200100110 по описа за
2013 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на "Т ЕООД със седалище и адрес на управление - с. К., общ. С., обл. Б., вписано в Търговския регистър с ЕИК с управител А, гръцки гражданин, действащо чрез адвокат Р О, със служебен адрес - гр. С., ул. “. № 38, .З насочена против "Зс В. ту Г. , гръцко дружество, с данъчен номер *********, с адрес на дейност - района на гробищен парк А - гр. С., с управител З В. и "Е ООД със седалище и адрес на управление - с. К., общ.С., обл.Б., ЕИК , с управители заедно и поотделно Д Д и Г двамата гръцки граждани.
С исковата молба при условието на обективно съединяване е предявен иск по чл.440, ал.1 ГПК.
Сочи се в същата, че дружеството ищец осъществява производствена дейност в Република България от 2012 г.
То било и трето лице, чието право е засегнато от принудително изпълнение, провеждано от частен съдебен изпълнител Ш по изпълнително дело № 811/2012 г.
Твърди се, че първият ответник - гръцкото дружество "З В. ту Г., с регистрация и дейност в Република Гърция, било взискател по горното дело, а вторият ответник бил длъжник по това дело.
Твърди се, че през месец април 2012 г., между управителя на ищцовото дружество "Т" ЕООД и втория ответник по делото - "Е" ООД, били проведени преговори за покупка на производство на отоплителни котли и слънчеви колекторни системи, инициирани от А, в качеството му на физическо лице, който, като инженер по образование и с опит в машинното дело, заявил желанието си да регистрира фирма и да осъществява производствена дейност в Република България.
Преговорите започнали след като към втория ответник било отправено предложение за покупка на цялото производство /машини, съоръжения/, включително и запазване на работните места в предприятието.
Предложението било направено във време, в което между двамата управители на ответното дружество възникнали спорове относно работата.
Предложението било прието от "Е" ООД.
Последвала регистрация на "Т" ЕООД в Търговския регистър на Република България и се сключил писмен договор за наем от 01.06.2012 г. за ползване на помещение в с. К., общ. С., представляващо терен с площ от 1728 км.м., производствена сграда и парокотелно.
На 05.06.2012 г., с Договор за покупко-продажба "Т" ЕООД закупило от втория ответник - "Е" ООД машини, производствено оборудване и стопански инвентар, подробно описани.
По договора продавачът продал на купувача описаните в него вещи общо за цена от 168 267.99 лв., с включен в цената ДДС, платима на три вноски, по банков път, в рамките на една година от сключването му.
На 06.06.2012 г. от купувача по сделката било извършено първото траншово плащане по договора чрез банков превод на 50 000 лв., в което било посочено и основание на плащането - по Договор за покупко-продажба от 05.06.2012 г.
На 06.06.2012 г. в с. К., с приемо-предавателен протокол, съставен към договор за покупко-продажба от 05.06.2012г., машините, стопанския инвентар и производственото оборудване били предадени от продавача на купувача по сделката.
На 07.06.2012 г. от продавача били издадени и два броя данъчни фактури №№ * и *, съответно за сумите от 125 317,91 лв. и 42 950.08 лв., които били подписани и приети от купувача.
С издаването на фактурите и съгласно чл. 3 от Договора за покупко-продажба, вещите преминали в собственост на купувача - ищеца по делото.
След приемането, през месец юни 2012 г., купувачът завел в счетоводството си закупените вещи подробно индивидуализирани, за което е извършил съответните записи по Инвентарна книга, водена за дълготрайните материални активи в предприятието.
Поддържа се, че съгласно Закона за счетоводството, стоките, предмет на продажбата, били заприходени и включени в дневник покупки и в състава на собствените активи на дружеството.
Осчетоводено било и правото на ползване на данъчен кредит по фактурите - общо в размер на 28 044, 57 лв.
Междувременно, на 31.05.2012 г., в Районен съд - гр. С., по заявление на първия ответник - "З В. ту Г., било образувано ЧГРД № 850/12 г. по описа на същия съд, по което на 01.06.2012г. били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу втория ответник - "Е" ООД.
На 04.06.2012 г., заповедта е връчена на управителя на ответника, който в указания 14-дневен срок не е възразил и е не направил вземането спорно.
На същата дата в кантората на частен съдебен изпълнител е образувано изпълнително дело № 811/2012 г. за събиране на присъденото по ЧГРД № 850/12г. парично вземане, в размер на 70 922 евро.
На 06.07.2012г., след изтичане на срока за възражение, съдебният изпълнител е пристъпил към опис и запор на движими вещи, посочени от взискателя - "ЗВ. ту Г. като собствени на длъжника - "Е" ООД.
В присъствието на представители на двамата ответници, в производствения цех, стопанисван от ищеца по делото, били описани и оставени за пазена на взискателя, подробно описани машини и съоръжения.
След узнаване от страна на ищеца за извършения спрямо собствените му вещи опис и за наложения върху тях запор, в качеството си на трето лице същият подал жалба до Окръжен съд - гр. Б., за защита на правата си от неправомерни действия на частен съдебен изпълнител по изп.д. № 811/12 г.
По жалбата било образувано ВЗГРД № 799/12г. по описа на БОС, по което, с Решение № 464/11.02.2013 г. действията на съдебния изпълнител били признати за законосъобразни.
На 17.08.2012 г. с протокол по чл. 434 от ГПК, частният съдебен изпълнител извършил смяна на пазача, като е предал 5 /пет/ от описаните общо 34 /тридесет и четири/ броя машини, за пазене на физическото лице Г /подробно описани/.
На 17.10.2012 г. с разпореждане, ЧСИ насрочил публична продан на три от преместените машини, а именно: машина за пробиване на медни тръби, производство Г, идентиф. 007; машина за заваряване на медна лента върху медна тръба - модел Солстар 3, производство 02.2009г., сер. №777, тайп, дв. 10446362, сер. № 2510026; и машина за заваряване на соларни панели - пневматична, пулт за управление -електрически, без номер.
На 20.11.2012 г. в Районен съд - гр. С. била извършена публична продан на посочените три броя машини, които са били закупени от взискателя на цена общо от 143 375.00 лв., на разделна цена, подробно посочена.
Срещу извършената от ЧСИ публична продан от страна на третото лице била подадена частна жалба вх. № 26755/26.11.2012 г., за нуждите на която в счетоводството на същия е съставена технологична спецификация за съответствие на закупените и заведени като активи движими вещи с тези, описани от частния съдебен изпълнител по ИД 811/12г.
Частната жалба не била процедирана от ищеца, тъй като преди обявяване на разпределението, съдебният изпълнител, по своя инициатива, е спрял делото до произнасяне на Окръжен съд - гр. Б. по ВЗГРД 799/12г. а след това - поради завеждане на настоящия иск.
На 19.02.2013 г. след произнасяне на съда с гореупоменатото решение, съдебният изпълнител е възобновил производството и е изпратил до страните уведомление за предявяване на разпределението на получените от продажбата средства.
На 01.03.2013 г. с протокол по чл. 460 от ГПК, ЧСИ предявил разпределението на страните, което разпределение е обжалвано от втория ответник с частна жалба вх. № 6233/04.03.2013г., производството по която към настоящия момент не е приключило.
Предвид изложеното се поддържа, че за ищецът бил налице правен интерес да предяви специалния установителен иск по чл. 440, ал.1 от ГПК, предпоставките за който са следните: 1/ищецът да е трето лице по изпълнителното производство; 2/ищецът да заявява права върху определено имущество; 3/върху това имущество да е насочено принудителното изпълнение; 4/принудителното изпълнение да бъде за парично вземане; 5/да са изчерпани методите за въздействие върху изпълнението по реда на чл. 435 ГПК.
Претендира се, че в случая била налице активна процесуална легитимация за ищеца, тъй като искът се предявява от "Т" ЕООД, което е трето лице, заявяващо права върху вещи. Налице била пасивна процесуална легитимация, тъй като ответници по делото са взискателя и длъжника по атакуваното изпълнително производство -"З В. ту Г. и "Е" ООД.
Имуществото, което се явява процесно, било онази част от движимите вещи, поставени на опис и публична продан по ИД № 811/12 г., за които от 1 до 34 включително се твърди, че принадлежат на ищеца.
Тези вещи били идентични със закупените от ищеца машини и съоръжения по договор от 05.06.2012 г., тъй като представляват единствените машини и съоръжения, с които двете дружества са разполагали.
Идентичността, която се изследва от датата на придобиването до днес, според счетоводните записвания на продавача не може да се установи по марка, модел, сериен номер и година на производство, тъй като същият не е водел счетоводството си по този начин.
Същата, обаче, можела да се установи при ищеца, който при установяване на владението и вписал закупените по посочените фактури №№ 53 и 54/2012 г. вещи със серийните им номера в инвентарните си книги и който, за нуждите на водените от него производства по чл. 435 ГПК, е съставил технологична спецификация за съответствие на машини и съоръженията, закупени по договор от 05.06.2012г. с описа на машини и съоръжения по ИД № 811/2012г. на ЧСИ.