Решение № 1144 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1144 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110218352 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР.

Делото е образувано след отмяна от АССГ на Решение

№3229/25.08.2025 г. по АНД №7701/2025 г. на СРС, НО, 110-ти състав.

Съдът е сезиран с жалба от Е. Е. С., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице с рег.№513зз-134/08.05.2025 г., издадена от полицейски орган В. Т. Ц. – ст. полицай в сектор „Метрополитен“ - СДВР, с която на основание чл.72 ал.1 т.2 ЗМВР е постановено задържането му за срок до 24 часа.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на процесанта заповед, тъй като при задържането му грубо са нарушени негови основни права: не са уважени своевременно доказателствените му искания във връзка с административното нарушение, станало повод за възникване на спор със съответните длъжностни лица и за задържането му; по време на конвоирането му до 05 РУ-СДВР е бил с поставени зад гърба белезници, не му е осигурен служебен защитник, не му е разрешено обаждане по телефон на близък, ползване на тоалетна, вода, освидетелстване от медицински специалист и медицински преглед, предвид наличието на множество соматични заболявания, а при извършения му обиск не са присъствали поемни лица.

Излага доводи, че причина за задържането му е спор в метрото със служител към „ЦГМ“ ЕАД, относно възможността служител на това търговско дружества да състави АУАН против него.

1

Редовно призован жалбоподателят се явява в с.з. и поддържа жалбата.

Моли да отмени обжалваната заповед на посочените в жалбата основания, като незаконосъобразна. Претендира разноски за внесена държавна такса и разходи по снабдяване с копия от документи, необходими по делото.

Ответникът В. Т. Ц. –полицейски орган - ст. полицай в сектор „Метрополитен“ - СДВР, редовно призован се явява лично и с процесуален представител юрисконсулт Г., която оспорва жалбата. Поддържа доводи за неоснователност на същата, вкл. и в представени подробни писмени бележки.

Предлага на съда да остави без уважение жалбата на С.. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК.

При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания посочени в чл. 146 АПК.

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт: Заповед за задържане на лице с рег.№513зз134/08.05.2025 г., издадена от полицейски орган В. Т. Ц. – ст. полицай в сектор „Метрополитен“ - СДВР, с която на основание чл.72 ал.1 т.2 ЗМВР е постановено задържането на Е. Е. С. за срок до 24 часа Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено " на лицето ясно и на разбираем език беше разпоредено да си представи личната карта, същият не изпълни полицейско разпореждане по чл.64 ал.1 и 2 от ЗМВР.”

2

Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74 ал. 2 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

С декларацията, съставена на 08.05.2025 г. от страна на жалбоподателя е попълнено изрично, че желае адвокатска защита от служебен адвокат, че не е запознат с правните и фактически основания на задържането, че не е запознат с правото му да запази мълчание, поискал е член на семейството му – неговата майка Вяра С.а да бъде уведомена за неговото задържане, отразил е, че има здравословни проблеми – хипертония, хипогликемия, бронхиална астма полиноза, че желае медицински преглед, че има необходимост от спазване на режим по медицинско предписание/диета.

От събраните доказателства, вкл. изискания от съда АУАН №586808/08.05.2025 г. /л.12 от делото/, се установява, че жалбоподателят на същата дата около 17.10 часа е пътувал по линия М2 с нередовен превозен документ, като е проверен в района на Централна гара, посока Сердика-2.

Изрично в акта е посочено, че данните на жалбоподателя са снети със съдействието на служители от 05 РУ-СДВР.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа писмените доказателства - заповед за задържане, протокол за обиск на лице, декларация, удостоверение от СДВР за заеманата длъжност на ответника по жалбата, докладни записки и др.

При така установената фактическа обстановка у съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и като такъв подлежи на 3 съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания посочени в чл. 146 АПК.

Съдът намира, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.

74 ал. 1 ЗМВР, заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба посочва и съдържанието на самата заповед, а именно името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на задържаното лице.

В конкретния случай, съдът намира, че е е спазена изискуемата от закона форма на заповедта, като в нея са „смесени” правни и фактически основания.

Както беше посочено по-горе, като правно основание за задържането на С. в заповедта е посочена разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 2 ЗМВР, която урежда правомощието на полицейските органи да задържат лице, което след отправено предупреждение, съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба. Като фактически обстоятелства, полицейският орган е посочил: "на лицето ясно и на разбираем език беше разпоредено да си представи личната карта, същият не изпълни полицейско разпореждане по чл.64 ал.1 и 2 от ЗМВР.”.

Разпоредбата в ЗМВР, която урежда възможността да бъде задържано едно лице и то само при предпоставките на чл.70 ЗМВР е уредена не в чл.72 ал.1 т.2 ЗМВР, а в чл.72 ал.1 т.4 ЗМВР – „при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70.” В конкретния случай обаче и това основание не е било налице по отношение на жалбоподателя. Установява се, че двете служителки в ЦГМ ЕАД – хх са установили жалбоподателя като по тяхно мнение нередовен пътник по линия М2 на метрото. Същият е отказал да предостави документ за самоличност и същите са били в невъзможност да му съставят АУАН. Поради тази причина те повикали за съдействие полицейски служители и на място в станцияга /Вестибюл 1 тераса/ се явили ответникът В. Т. Ц. и свидетелят И.. Те поискали от жалбоподателя лична карта, за да му бъде съставен АУАН, като в с.з. свидетелят Рангелов заявява, че не им предоставил такава, поради което бил 4 задържан и отведен в сградата на 05 РУ-СДВР. В същото време обаче, по делото е наличен АУАН №586808/08.05.2025 г. /л.12 от делото/, съставен от актосъствителя хх контрольор ЦГМ ЕАД, в който са налични всички данни са самоличността на жалбоподателя – три имена, ЕГН, адрес. В акта е посочено, че тези данни са „снети със съдействието на 05 РУ-СДВР”, респ. данните, необходими на контрольорите вече са били известни на ответника по жалбата, защото именно той ги е предоставил на контролните органи от ЦГМ ЕАД за съставяне на акта срещу С..

За всеки конкретен случай на задържане в тежест на административния орган е да установи наличието на данните, обосноваващи това задържане. В случая освен, че това не е сторено, са нарушени и правата на жалбоподателя при неговото задържане. Няма данни да е удовлетворено дори едно негово искане в попълнената декларация- няма данни да му е осигурен служебен защитник, какъвто е поискал, да му е извършен медицински преглед, както е поискал, да е уведомена за задържането му неговата майка, както е посочил в декларацията.

На следващо място, според настоящия съдебен състав се установява и несъобразяване с целта на закона – отменително основание по чл. 146 т. 5 АПК. Със задържането на С. е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното производство - чл. 6 АПК. Задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72 ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер. Това задържане представлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5 пар. 1 буква "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези цели. Самоличността на лицето е била установена, макар и първоначално той да е отказвал да предостави лична карта.

Не се установява и как С. не изпълнява разпореждане на полицейски служител за предоставяне на лична карта, но все пак личните му данни са обективирани в съставения му от служител в ЦГМ ЕАД АУАН, който е изготвен преди неговото фактическо задържане в сградата на 05 РУ-СДВР.

5

С това задържане правата и законните интереси на жалбоподателя С. са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт. С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се уважи.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 1 АПК, съдът присъжда в полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани разноски в размер на внесената по сметка на съда държавна такса в размер на 5,11 евро /равностойността на 10 лв./. За останалите разноски - по копиране на документи, съдът намира, че няма как същите да бъдат установени като разходи по настоящото дело, поради което не ги присъди в тежест на СДВР.