Решение № 851 от 12.11.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. Казанлък, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. Г.А при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г.А Гражданско дело № 20235510100904 по описа за 2023 година

Искът е за делба на съсобствен недвижим имот и е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК, като производството във фаза след допускане на делбата.

С влязло в сила съдебно решение № 34/24.01.2024 г., постановено по гр. дело 1904/2023г. по описа на Районен съд К. е признал за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на Т. К. Д., ЕГН **********, с адрес град К., ***, че В. И. К., ЕГН **********, с адрес село Г., *** е собственик на едноетажна жилищна сграда с навес с РЗП от 45 кв.м и прилежащо мазе от 10 кв.м. находящи се в УПИ І – 1009, в кв.69, с площ от 300 кв.м. по плана на село Г., одобрен със заповед №***г. на Кмета на община К.. Със същото решение е признал за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на В. И. К., ЕГН **********, с адрес село Г., ***, че Т. К.

Д., ЕГН **********, с адрес град К., *** е собственик на двуетажна полумасивна жилищна сграда, сгради с допълващо застрояване и масивен гараж находящи се в УПИ ІІІ-1010 кв.69, с площ от 420 кв.м. по плана на село Г., одобрен със заповед №***г. на Кмета на община К.. С горепосоченото решение е допуснал съдебна делба между В. И. К., ЕГН **********, с адрес село Г., *** и Т. К. Д., ЕГН **********, с адрес град К., *** по отношение на следния имот: УПИ І – 1009, в кв.69, с площ от 300 кв.м. по плана на село Г., одобрен със заповед №***г. на Кмета на община К., при граници и съседи:

УПИ III – 1010, УПИ II – 1009, улица, улица при квоти 1 /2 идеална част В. И.

К. и 1 /2 идеална част за Т. К. Д.. С влезлия в сила съдебен акт съдът е допуснал до съдебна делба между В. И. К., ЕГН **********, с адрес село Г., *** и Т. К. Д., ЕГН **********, с адрес град К., *** по отношение на следния 1 имот: УПИ ІІІ-1010 кв.69 , с площ от 420 кв.м. по плана на село Г., одобрен със заповед №***г. на Кмета на община К., при граници и съседи: УПИ I – 1009, УПИ II – 1009, УПИ IV – 1013, улица при квоти 1 /2 идеална част В. И. К. и 1 /2 идеална част за Т. К. Д..

Ищцата В. И. К., чрез пълномощника си и процесуален представител адвокат Н. Т. моли съда да се произнесе с решение като постанови делба между двата имота. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

Ответникът Т. К. Д., чрез адвокат Н. Г., в качеството й на пълномощник и процесуален представител моли съда да подели дворното място, така както е посочено в заключението на вещото лице. Представя по делото писмена защита.

В преклузивния срок по чл.346 от ГПК никой от съделителите не е предявил претенции по сметки.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

По извършване на делбата

Принципът за извършването на делбата е залегнал в нормата на чл. 69, ал. 2 от Закона за наследството /ЗН/ и според него всеки съделител трябва да получи по възможност дял в натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари, а имотите които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

За да избере способ за извършване на делбата съдът назначи по делото съдебно-техническа експертиза. От заключението на съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено се установява, че е възможно при спазване на нормативните изисквания да бъде преместена границите между двата имота. С изменение на границата между двата имота не се променят нормативните изисквания при който е одобрен плана на село Г. със заповед №*** г., а само се изравняват площите. Вещото лице е изработило скица за изменение на ПУП - План за регулация на действащия план на село Г., одобрен със заповед №***., на Общински народен съвет – К. за УПИ I-1009 и УПИ III – 1010 в кв.69.

Посочено е, че изменението се състои в преместване на границата между двата имота за изравняване на площите им с цел делба и е показано със зелен цвят. От заключението се установява още, че пазарната стойност на всеки един от дата имота без построените в тях сгради е на УПИ I-1009, в кв.69 по плана на село Г. за 300 кв.м. е в размер на 7 824 лева. Пазарната стойност на УПИ III – 1010 в кв.69 в кв.69, по плана на село Г. за 420 кв.м. е в размер на 10 954 лева. На основание чл.203 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е постъпило мотивирано писмено становище от Главния архитект на Община – К.. От същото се установява, че на основание чл.201, ал.1 във вр. с ал.2 и чл.203, ал.1 от ЗУТ Главния архитект на Община – К. изразява становище, че изготвените варианти към съдебно – техническата експертиза за възможност на делба на двата процесни имота и промяна на границата между тях отговарят на изискванията на чл.19, ал.1, т.1 и ал.4 от ЗУТ. Във 2 връзка с допълнително постановени въпроси съдът е назначил съдебно – техническа експертиза изготвена от вещо лице – геодезист, което е депозирало писмено заключение. При изготвяне на съдебно – техническата експертиза на вещото лице са поставени следните въпроси : да изготви скица-проект за промяната на границите между двата процесии имота, така че да бъдат с равни площи и оградата между двата имота да не попада в непосредствена близост до сондата за вода на ответника Т. Д. както и да уточни какъв е размера на площта, която е предложена в първата скица-проект в първата експертиза; размера на двата имота и площта, която се придава на ищцата. В изпълнение на поставените му задачи вещото лице дава следните отговори :

На въпрос № 1 : Изготвена е Скица-проект за изменение на действащия план за регулация на с. Г.. където със зелен цвят е отразена новата граница между УПИ I -1009 и УПИ III-1010. кв.69. с която се изравняват площите на двата урегулирани поземлени имота, като: УПИ I-1009 става с площ от 3 73 кв.м. и УПИ III-1010 става с площ от 373 кв.м.. На скицата са посочени координатите на точките на промяна. Проектната граница е съобразена със съществуващия на място сондаж за подземна вода в УПИ III-1010. като отстои от него на 3 м„ ПУЛ-План за регулация на УПИ I-1009 и УПИ III-1010. кв.69, който отразява вече извършената промяна със посочената Скица-проект. Относно площта на двата имота вещото лице отговаря, че УПИ I -1009 е с площ от 368 кв.м. и УПИ 111-1010 е с площ от 368 кв.м. Площта, която преминава към ищцата е в размер от 66 кв.м.

При така установеното от фактическа странна се налагат следните правни изводи:

Основен принцип при извършването на делбата е всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Това е възможно или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий съгласно чл.352 от ГПК, или чрез разпределение по реда на чл.353 от ГПК, при който разделителен протокол не се съставя. Разпределението по реда на чл.353 от ГПК има приоритет пред другите способи за извършване на делбата, когато са налице законните предпоставки за това. Според утвърдената съдебна справка, обобщена с ППВС №7/28.11.1973г., делбата се извършва чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето и се оказало невъзможно или много неудобно. Тегленето на жребий е невъзможно, когато са допуснати до дела имоти, съществено различаващи се един от друг по площ и стойност и частите на съделителите са различни.

Тегленето на жребий е неудобно, когато то би довело до неудобство при изравняване на дяловете. Тегленето на жребий е много неудобно, когато преди делбата съделителите са били във владение на делбените имоти и всеки е направил във владения от него имот съществени подобрения и изобщо когато тегленето на жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В настоящия случай се касае именно за тази хипотеза.

Безспорно по делото се установи, че преди делбата всеки от съделителите е владял по един от делбените имоти. Във всеки един от владените имоти всеки един от съделителите е направил значителни и съществени подобрения като строеж на масивни постройки в съответния владян от него имот.

При извършване на делбата по реда на чл.353 от ГПК съдът трябва да 3 вземе предвид дали броят на реалните дялове на допуснатите до делба имоти съответстват на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете, както и характерът, вида и стойността на делбените имоти и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата. Съдът намира, че в процесния случай делбата следва да се извърши по реда на чл.353 от ГПК, тъй като тегленето на жребие е невъзможно. Невъзможността се обуславя от факта, че преди делбата съделителите са били във владение на делбените имоти и всеки е направил във владения от него имот съществени подобрения като изграждане на масивни жилищни постройки. В тази насока следва да се има предвид т.5 от ППВС 7/73., съгласно която разпределението на посоченото основание се извършва, за да се избегне възможността съделител, който има по-малък дял, да получи по-голям дял. Чрез разпределението е възможно обезпечаването на реален дял съобразно квотите на съделителите в съсобствеността, с което е спазен принципът на чл. 69, ал. 2 от ЗН , от който следва да изхожда съдът при разпределението по чл. 353 от ГПК /в този смисъл решение № 1 от 07.02.2001 г. по гр. д. № 393/2000 г., І г. о., решение № 285 от 09.05.2001 г. по гр. д. № 760/2000 г. І г. о. на ВКС и др. /. Всеки един от съделителите следва да получи равностоен равен дял с равна площ, достъп характеристика.

Новообразуваните имоти следва да отговарят на минималните размери и достъп до улица, границата между тях да е реалистична и технически изпълнима. В настоящия случай имотите са хомогенни и идентични като с промяната на границите следва да се изравнят площите т.е. същите да станат равни.

Предложенията на двете експертизи депозирани и изслушани по делото са с по един вариант на предложение за изменение на регулационния план на село Г.. Относно възраженията за необоснованост и немотивираност на заключението на втората съдебно – техническа експертиза направени от ищцовото страна съдът намира същите за неоснователни по следните съображения : От отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание проведено на 13.10.2025г., се установява, че „не бих направил границата така, тъй като се влошава качеството на парцела. Би дошла до средата на УПИ-III. В бъдеще при свободно застрояване обезсмисляме градоустройството на парцела. Съблюдавам всички възможности – ЗУТ казва, че повече не може да се застроява. Основното е заради градоустройствените показатели, които се влошават. Ако се продаде имота, като сложим делителната линия по средата става безсмислено. Не мога да дам границите на 3 м., закона дава минимум 5 защото е дъно на парцел. И на 5 м. пак ще е коридор. Не го приемам този вариант от проектантска тледна точка“. Заявява още, че Главният архитект на община К. е разгледал показателите само по чл.19 от ЗУТ, но не е взел предвид евентуално застрояване. Съдът счита, че следва да кредитира заключението на втората съдебно - техническа, тъй като същото е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените му въпроси, като по делото не се установява, че експертът е заинтересован от изхода на правния спор или е недобросъвестен.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде извършено разпределение на допуснатите до делба имоти както следва:

4

В дял на В. И. К., ЕГН **********, с адрес село Г., улица *** следва да бъде поставен следния недвижим имот: УПИ I-1009, в кв. 69, по плана на село Г., одобрен със Заповед № *** г. на Кмета на Община К., с площ 373 кв.м., при граници и съседи: УПИ III-1010, УПИ ІІ – 1009, и от двете страни улици, съгласно скица – проект за изменение на действащия план за регулация на село Г. за УПИ III-1010, УПИ I-1009, в кв. 69 на втората съдебно-техническа експертиза. Стойността на този дял е 7 824 лева.