Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 20306 от 08.12.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 45441/2022
Вид
Решение № 20306
Подписан
08.12.2023
Състав
РОСИЦА ВЕЛКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 20306 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА В. И. СТОЙЧЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА В. И. СТОЙЧЕВА Гражданско дело № 20221110145441 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на Глава 13 от ГПК.

Производството е по предявени по реда на чл. 422 ГПК от ............“ АД срещу К. М.

С., Ж. Ж. Д. и ж Ж. Д. /наследници на Ж. ш Д./ искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване, че ответниците дължат на ищеца сумата от 9179,84 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта "AMERICAN EXPRESS" от 10.09.2007 г., сключен с Ж. ш Д., ведно със законна лихва от 11.12.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 270,13 лв. за периода от 26.6.2019 г. до 21.10.2020 г., мораторна лихва в размер на 31,31 лв. за периода от 26.6.2019 г. до 12.3.2020 г., банкови такси в размер на 19,00 лв. за периода от 7.6.2019 г. до 2.12.2020 г., нотариални такси в размер на 388,80 лв. за периода от 14.9.2020 г. до 2.12.2020 г., дължими застрахователни вноски в размер на 212,53 лв. за периода от 28.5.2019 г. до 2.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 62350/2020г. на СРС, 71 състав при квоти, както следва:

- К. М. С. - сумата от 6119,89 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта "AMERICAN EXPRESS" от 10.09.2007 г., сключен с Ж. ш Д., ведно със законна лихва от 11.12.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 180,09 лв. за периода от 26.6.2019 г. до 21.10.2020 г., мораторна лихва в размер на 20,87 лв. за периода от 26.6.2019 г. до 12.3.2020 г., банкови такси в размер на 12,67 лв. за периода от 7.6.2019 г. до 2.12.2020 г., нотариални такси в размер на 259,20 лв. за периода от 1

14.9.2020 г. до 2.12.2020 г., дължими застрахователни вноски в размер на 141,69 лв. за периода от 28.5.2019 г. до 2.12.2020 г.;

- Ж. Ж. Д. - сумата от 1529,97 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта "AMERICAN EXPRESS" от 10.09.2007г., сключен с Ж. ш Д., ведно със законна лихва от 11.12.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 45,02 лв. за периода от 26.6.2019 г. до 21.10.2020 г., мораторна лихва в размер на 5,22 лв. за периода от 26.6.2019 г. до 12.3.2020 г., банкови такси в размер на 3,17 лв. за периода от 7.6.2019 г. до 2.12.2020 г., нотариални такси в размер на 64,80 лв. за периода от 14.9.2020 г. до 2.12.2020 г., дължими застрахователни вноски в размер на 35,42 лв. за периода от 28.5.2019 г. до 2.12.2020 г.;

- Ж. Ж. Д. - сумата от 1529,97 лв., представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта "AMERICAN EXPRESS" от 10.09.2007 г., сключен с Ж. ш Д., ведно със законна лихва от 11.12.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 45,02 лв. за периода от 26.6.2019 г. до 21.10.2020 г., мораторна лихва в размер на 5,22 лв. за периода от 26.6.2019 г. до 12.3.2020 г., банкови такси в размер на 3,17 лв. за периода от 7.6.2019 г. до 2.12.2020 г., нотариални такси в размер на 64,80 лв. за периода от 14.9.2020 г. до 2.12.2020 г., дължими застрахователни вноски в размер на 35,42 лв. за периода от 28.5.2019 г. до 2.12.2020 г.;

В исковата молба се твърди, че между Ж. ш Д., починал на 31.05.2019 г., и ищеца е сключен договор за издаване на кредитна карта "AMERICAN EXPRESS" от 10.09.2007 г.

Поддържа, че съгласно чл. 8 от ОУ, влезли в сила със сключено допълнително споразумение от 02.06.2017 г., банката издава месечно извлечение, отразяващо всички транзакции, общо дължимата сума и минималната месечна вноска. Сочи, че претендираната главница е формирана като сума от всички усвоявания, които длъжника е правил, като са приспаднати направените погашения по чл. 9.3 от ОУ. Според чл. 9 от ОУ при изплащане на задълженията на части се начислява възнаградителна лихва в размер на 17,9 %. При неплащане на падежа се начислява обезщетение за забава. Поддържа, че в приложението към ОУ са изброени и дължимите такси в общ размер на 19 лв., включващи 3 бр. такси, съгласно чл. 10.1 от ОУ. Твърди, че след смъртта на длъжника неговите наследници не са погасили задължението за плащане на минимална месечна вноска и дължими лихви и такси, предвид което договора е обявен за предсрочно изискуем, за което ответниците са уведомени.

Поддържа, че банката е направила разходи за нотариални такси във връзка с нотариалните покани до ответниците, както и че Ж. ш Д. се е съгласил сумата за месечна застрахователна премия да бъде начислявана като задължение по кредитната карта. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който посочват, че са приели наследството на Ж. ш Д. по опис. Правят възражение за неравноправност на клаузите в сключения договор за издаване на кредитна карта. Твърдят, че договора е прекратен на основание чл. 14.5 от ОУ, като исковата претенция надвишава определеното като дължимо по т.14.6 и 14.7 от ОУ. Поддържат, че предсрочната изискуемост е без правна 2 стойност предвид настъпилата смърт на наследодателя им. Оспорват дължимостта на нотариални такси и лихви. Сочат, че банката е имала задължение след констатиране смъртта на наследодателя да предприеме действия по претендиране и изплащане на обезщетение по застрахователния договор, доколкото смъртта на длъжника е застрахователен риск по същия. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал.1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е да установи следните обстоятелства: наличие на валиден по договор за издаване на кредитна карта "AMERICAN EXPRESS" от 10.09.2007 г. между ищеца и наследодателя на ответниците, по което банката е предоставила на Ж. ш Д. посочената сума (усвоена чрез кредитната карта), а последният се е задължил да я върне в посочения срок, както и възнаградителна лихва, такси, нотариална такса и застрахователна вноска в претендираните размери; че са настъпили предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит и кредиторът е я обявил и е уведомил длъжниците за това; изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелства, които изключват или намаляват задълженията му или изпълнение на тези задължения, в т.ч. възраженията за неравноправни клаузи в договора.

По делото е приложено заявление-договор за издаване на кредитна карта American Express, сключен между Ж. ш Д. и п б. По силата на договора на Ж. Д. е издадена кредитна карта с кредитен лимит от 10 000 лв. Положен е подпис от картодържателя, който е декларирал, че е запознат с общите условия на Банката и ги приема, за което също е положен подпис. На 02.06.2017 г. е сключено допълнително споразумение за промяна вида на кредитната карта /с ............“ АД/, като страните са постигнали споразумение старата карта да бъде преиздадена с нова, а именно Mastercard Standart, като картодържателят отново е декларирал, че е запознат с изменените Общи условия.

Съгласно чл. 8 от ОУ, банката изпраща всеки месец до картодържателя месечно извлечение, което отразява всички трансакции с картата, както и всички операции, извършени през отчетния период. Месечните извлечения съдържат също: всички лихви, такси и други разходи и задължения; общо дължима сума; минимална месечна вноска, както и датата на издължаването й. Според чл. 9 погасяването на задълженията, в срок до датата на издължаването, може да бъде изцяло и без начисляване на лихва или на части, като в последния случай непогасената част от кредитния лимит се олихвява, съгласно условията по чл. 10 – за предоставянето на кредита и за другите услуги, свързани с ползването на картата, картодържателят заплаща възнаграждения, вкл. лихви /чл.10.1/, като лихвата се дължи, считано от съответната дата, посочена като „дата на трансакция“ върху всички начисления задължения по кредитния лимит на картата. Видно от чл.3, ал.4 от договора страните са постигнали съгласие за фиксирана годишна лихва в размер на 17,9%, съгласно ОУ и 3

Приложение 1. Според чл.9.6 при неплащане на задължителната минимална вноска на падежа, посочен в месечното извлечение, картодържателят дължи на банката обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит.

Съгласно т.2.11 от Приложение 1 се дължи такса за изпращане на хартиено извлечение в размер на 2 лв., а таксата за блокиране на карта/кредитен лимит по вина и небрежност на картодържателя е в размер на 15 лв.

От изложената фактическа обстановка, която съдът приема за категорично установена по делото въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства, се налага правният извод, че между банката и Ж. ш Д. е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за кредитна карта. Между страните е сключен писмен договор, подписан от Ж. ш Д. (като подписът не е оспорен), въз основа на който кредиторът-ищец се е задължил да предостави на банкова карта с кредитен лимит от 10 000 лв., впоследствие преиздадена и заменена с Mastercard Standart, като длъжникът може да усвоява суми, съобразно уговореното и да заплаща съответните погасителни вноски, като договорът съдържа всички необходими реквизити.

Видно от приетото по делото заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, банката е изпълнила своето задължение да предостави банкова карта, чрез която наследодателят на ответниците да ползва разрешения кредитен лимит, като са правени множество трансакции от последния. С оглед наличието на валидно облигационно правоотношение между Ж. ш Д. и банката, по което последната е изпълнила задължението си, за картодържателя възниква задължение да заплаща дължимите главници, лихви и такси според условията на договора.

Според чл. 20.2 от ОУ /л. 60-69 от делото/ банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем при непогасяване на минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения. Съгласно чл. 14.3 от ОУ при настъпване на предсрочна изискуемост, съгласно чл. 20.2 от ОУ, договорът се счита автоматично прекратен. Съгласно чл. 14.5 от ОУ договорът се прекратява при смърт или поставяне под запрещение на картодържателя. По делото не се спори, а и видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, Ж. ш Д. е починал на 31.05.2019г., като е оставил за наследници К. М. С.съпруга, Ж. Ж. Д.-син и Ж. Ж. Д.-син. Предвид това, съдът намира, че с настъпването смъртта на Ж. ш Д. на 31.05.2019г. договорът е прекратен, като натрупаните до този момент задължения към банката се дължат от неговите наследници. В този смисъл наведените в исковата молба аргументи за настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради неплащане на минимални месечни вноски по две поредни извлечения са ирелевантни.

Договорът е прекратен със смъртта на картодържателя, а не с уведомяването на наследниците за настъпването й, както ищецът неправилно е посочил нотариалните покани до тях. След като между страните по договора изрично е уговорено, че със смъртта на картодържателя договорът се прекратява, при настъпване на това обстоятелство банката няма право да определя друг момент на преустановяване на облигационните правоотношения. В този смисъл договорът не е прекратен към м.10.2020г., а по-рано-на 4

31.05.2019г.

Съгласно постановките на ТР № 8/2017г. от 02.04.2019г.на ОСГТК правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Предвид изложеното, дори и да не са налице условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, това не променя основанието на иска и следва да се признае вземането на банката при установяване наличието на такова.