Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 93 от 13.04.2020, Административен съд - Кюстендил

Съд
Административен съд - Кюстендил
Дело
Административно дело 295/2019
Вид
Решение № 93
Подписан
13.04.2020
В сила
27.11.2020
Състав
АСЯ ТОДОРОВА СТОИМЕНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

93 от 13.04.2020 г., гр. Кюстендил

В И М

Е Т О НА Н А Р О Д А

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА при секретар А. М., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 295 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 215, ал.

1 във вр. с чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Делото е образувано по жалба от С.Б.Г., с ЕГН ********** и К.П.Г., с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу Заповед № РД-01-05-182/20.05.2019 г., издадена от кмета на община Кочериново, с която на основание чл. 225а, ал.

1 от ЗУТ им е наредено да премахнат следните незаконни строежи: подпорна стена, масивна ограда и масивна сграда, изградени от С.Г. в уличната регулация по плана на с. Б., община Кочериново (улица с осови точки (о. т.) 93-94 и улица с о. т. 93-30). По наведените в жалбата доводи, че заповедта е издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона, се иска да бъде обявена за нищожна или да бъде отменена като незаконосъобразна.

Жалбата се поддържа от процесуалните представители по пълномощие на жалбоподателите – адвокат Д.С. и адвокат М. М.. Претендират се направените разноски по производството на делото.

Ответникът

– кметът на община Кочериново, чрез процесуалния си представител по пълномощие адвокат М.З., оспорва жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На

23.12.1987 г. С.Г. и К.Г. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност собствеността по отношение на празно дворно място, съставляващо парцел III-178 в кв. 29 по плана на с. Б., целият с урегулирано пространство от 630 кв. м, с неуредени придаваеми места, при съседи: от две страни – улици, П. С. Г. и А. П. З., въз основа на договор покупко-продажба, сключен по време на брака им (сключили са граждански брак на 15.05.1977 г.), обективиран в Нотариален акт № 190, том III, дело № 1375/1987 г. по описа на съдия в Районен съд – С. Д. В писмо с рег. № РД-01-11-С-56/19.05.2015 г. на кмета на община Кочериново е посочено, че по действащия кадастрален и регулационен план на с. Б., одобрен със Заповед № 41/28.02.1934 г. – улична регулация, и Заповед № 1057/21.03.1934 г. – дворищна регулация, УПИ III-178 в кв. 29 е ъглов имот с достъп от две улици, който се осъществява от черен път, общинска собственост, попадащ в уличната регулация. Плановете за уличната и дворищна регулация не са изменяни, като уличната регулация не е приложена на място. Няма одобрен инвестиционен проект и финансиране за изграждане на улиците.

Административното производство по чл. 225а от ЗУТ е започнало със съставяне на Констативен акт № 2/18.03.2019 г. от комисия, назначена със Заповед № РД-01-05-90/14.03.2019 г. на кмета на община Кочериново, в състав: инж. Б. М.

Г. – старши експерт „Контрол по строителството” при Община Кочериново, инж. К.

В. М. – главен експерт „Общинска собственост и кадастър” при Община Кочериново, С. К. С. – техническо лице при Община Кочериново, и Б. Г. – кмет на с. Б.. Комисията е назначена във връзка с извършване оглед на място и по документи на 18.03.2019 г. относно трасиране на улици в с. Б., с оглед постъпило в Община Кочериново писмо с вх. № РД-01-02-21/28.02.2019 г. от областния управител на област Кюстендил по повод жалба от М. А. З. собственик на УПИ IV-177 в кв. 29 по плана на с. Б. (жалбата e във връзка с твърдян от Златарски незаконен строеж от собствениците на УПИ III-178 в кв. 29 по плана на с. Б.).

На 18.03.2019 г. комисията, в присъствието на С.Г., извършила проверка на подпорна стена, масивна ограда, ажурна ограда и масивна сграда, находящи се в УПИ III-178 в кв. 29 по плана на с. Б., при която било установено, че от югозападната част на УПИ III-178 е изградена ограда от опъната мрежа и бетонови колове, с дължина 33,50 м и височина 1,40 м, попадаща в улицата, граничеща югозападно с имота. В същата улица попада и подпорна стена с дължина 6,50 м и височина 1,70 м, изградена от камъни и бетон. В улицата, граничеща северозападно с УПИ III-178, е изградена масивна ограда от камъни и бетон, с височина 0,90 – 1,10 м (плътна част) и ажурни елементи с височина 1,10 м, като общата дължина на оградата е 10,80 м.

В същата улица, като продължение на масивната ограда, е изградена ограда от опъната мрежа и бетонови колове, с дължина 20,60 м и височина 1,50 м. В улицата, граничеща северозападно с УПИ III-178, попадат и масивна сграда с размери съгласно окомерната скица в акта, с височина от 1,10 м до 2,65 м поради наклонения терен. За горепосочените строежи не са представени строителни книжа и документи. При проверката е използвана и скица-заснемане за допълване на одобрения кадастрален и регулационен план на с. Б., изготвена от „К – П” **** гр. Благоевград и представена от С.Г. *** със заявление с вх. № РД-01-11-С-98/20.06.2018 г. За констатираните при проверката нарушения е съставен горепосоченият констативен акт, като в същия е отбелязано, че С.Г. отказва да го подпише (отказът е удостоверен с подпис на един свидетел – Д. А.), а „копие под индиго му е връчено на 18.03.2019 г.” при свидетели: К. В. Г. и С. В. С. С. и К. Г. са подали жалба с вх. № РД-01-11-222/21.03.2019 г. срещу акта.

Въз основа на Констативен акт № 2/18.03.2019 г. кметът на община Кочериново е издал процесната заповед. В мотивите на заповедта е посочено, че в улица с о.т. 93-94 и улица с о.т. 93-30 са изградени от С.Г. без строителни книжа и без правно основание подпорна стена с дължина 6,50 м и височина 1,70 м (от камъни и бетон), масивна ограда (от камъни и бетон) с височина 0,90 – 1,10 м (плътна част) и ажурни елементи с височина 1,10 м, като общата дължина на масивната ограда е 10,80 м, и масивна сграда с височина 2,65 м (като поради денивелацията сградата е полувкопана), които са незаконни по смисъла на чл. 225а, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ.

Посочено е, че строежите са изградени в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл.

148, ал. 1 и чл. 169, ал. 1 от ЗУТ.

По искане на жалбоподателите по делото са разпитани като свидетели Д. С. В. и Г. Ф. В.. В. заявява, че жалбоподателите са му предоставили ключ от имота и той се грижи за него в тяхно отсъствие, когато е необходимо. Сочи, че имотът е ограден от четирите му страни с мрежа, граничи с черен път и стръмно дере, откъм дерето в имота има стеничка, висока около метър, и барака, която се ползва, но не знае кога и от кого е построена. Сочи и че преди около пет години Г. засипал черния път, който бил много стръмен, сложил отдолу циментови тръби, и оттогава по него се минава спокойно с кола. Свидетелят В. заявява, че има имот в с. Б., съседен на имота на С. и К. Г.. Сочи, че Г. е направил подпорна стена в имота си (от бетон и нагоре мрежа) – от двете страни на къщата, за да не се наводнява, тъй като в имота има наклон около 25-30%.

Като свидетели са разпитани и длъжностните лица при Община Кочериново, извършили проверката – Б. Г., К. М. и С. С.. От показанията им се установява, че улиците съществуват на място, но не са асфалтирани, както и че на 18.03.2019 г. С.Г. ги е пуснал в имота да извършат замерване. При проверката са присъствали и двама полицейски служители – Д. А. и М. Г., както и кметът на с. Б.. Замерването било извършено от Б. Г. и К. М. с ролетка, и било установено, че изградените в имота подпорна стена, масивна ограда и стопанска постройка попадат изцяло в улица.

Свидетелят М. заявява, че Б. Г. е уведомила С.Г., че ще съставят констативен акт, последният бил съставен на място, като на Г. била дадена възможност да прочете акта преди да го подпише, както и че той го подписал на място, а впоследствие отишъл в Община Кочериново и заявил, че бил заблуден какво подписва, поради което проверяващите подменили последната страница на акта, като го оформили при отказ на Г. да го получи, при двама свидетели, и скъсали страницата, подписана от него.

По делото е назначена съдебна техническа експертиза, вещото лице по която е изготвило заключения с вх. № 6111/02.12.2019 г. и вх. № 1217/04.03.2020 г. по описа на съда. В заключението с вх. № 6111/02.12.2019 г. вещото лице сочи, че от извършения оглед на място се установява наличието на описаните в Констативен акт № 2/18.03.2019 г. огради, подпорна стена и масивна сграда. С цел уточняване на техническите параметри е извършено геодезическо заснемане, представено в Приложение № 3 към заключението. Посочено е, че от северния край на поземления имот при т. 19 от извършеното геодезическо заснемане се установява, че в посока югозапад до т. 17 е изградена ажурна ограда от бетонови колове и прозирна мрежа, с обща дължина 16,25 м. Пространството между т. 17 и т. 16 представлява метална врата за достъп до дворното място. От т. 16 на югозапад до т. 14 е реализирана масивна ограда (11,13 м), последвана от прозирна мрежа до т. 13 (5,60 м). С дължина от 6,26 м между т. 13 и т. 12 е изградена подпорна стена с височина 1,70 м и ширина 0,25 м, служеща и за ограждане на имота. От т. 12 до края на дворното място (т. 42) е поставена паянтова ограда (20,43 м). Посочено е и че сградата, описана в процесния констативен акт, представлява едноетажна масивна стопанска постройка с размери, обозначени на Приложение № 3. При изслушването му в съдебното заседание на 31.01.2020 г. вещото лице заявява, че по регулационния план процесните масивна ограда, подпорна стена и масивна сграда се намират в уличната мрежа и в Община Кочериново няма строителни книжа във връзка с изграждането им. Сочи и че на място не е реализирана улица, а има черен път. В заключението с вх. № 1217/04.03.2020 г. вещото лице сочи размерите на подпорната стена на четири места, равномерно разположени по дължината ѝ – на около 2,10 м едно от друго, са както следва: височината от страната на пътя е константна – 0,55 м, а от страната на имота варира – от 1,50 м в югоизточната ѝ част до 1,70 м в северозападния ѝ край, като в централната ѝ част достига най-голяма стойност – 1,85 м. Средната ѝ ширина е 0,20 м.

Върху подпорната стена е монтирана прозирна телена мрежа със средна височина 0,90 м. При изслушването му в съдебното заседание на 13.03.2020 г. вещото лице заявява, че процесната подпорна стена е изцяло масивна.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от легитимирани правни субекти, при наличие на правен интерес от оспорване (с процесната заповед С.Г. изрично е задължен да премахне изградените от него незаконни строежи, а доколкото в диспозитивната част на заповедта е наредено връчването ѝ за изпълнение и на К.Г., и тя се явява субект, спрямо когото заповедта създава задължение да премахне незаконните строежи (вж. в т. см. Определение № 14144/26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13489/2014 г., II о. и Решение № 8927/26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2345/2014 г., II о.), и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал.

4 от ЗУТ.

Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225а, ал.

1 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, според които кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесните подпорна стена, масивна ограда и масивна сграда представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ, които съгласно чл. 137, ал.

1, т. 6 от ЗУТ са шеста категория, и с оглед местоположението им компетентен да разпореди премахването им като незаконни строежи съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 и чл. 225а, ал.

1 от ЗУТ е кметът на община Кочериново или упълномощено от него длъжностно лице.