Решение № 68 от 04.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Варна, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20233000600105 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 34 ал. 1, вр. чл. 20 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е пред настоящата инстанция по жалба на Д. С. М., чрез адв.

Р. Н., срещу решение на ОС-Силистра № 66/15.03.2023г. постановено по ЧНД № 100/2023г. С последното е признато и изпратено за изпълнение Решение за плащане на финансова санкция № BH-ND/03/191000101570/19 от 05.05.2020г., в сила от 21.07.2020 г , издадено от несъдебен орган в Република Австрия - Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See, срещу жалбоподателя, за сумата от 980 евро, с равностойност в български лева - 1916.71лв, за извършени на 07.12.2019г. нарушения по § 134 ал. 1 на Закона за моторните превозни средства във връзка с Регламент (ЕО) № 561/2006 и с Регламент (ЕО) 165/2014. Прави се искане същото да бъде отменено , тъй като обективни причини изключват вината му. Твърди, че по време на транспортиране на товара не е почивал, тъй като е превозвал опасни товари (боеприпаси), възложено от работодателя му от Кралство Нидерландия, контролирано от специален екскорт и не е имал правомощие да спира товарния автомобил по свое усмотрение. Заявява, че никой не го е уведомявал за решението на австрийската юрисдикция, не му е предоставена възможност да се запознае с решението и да го обжалва, като му е отнето правото на защита. Представя копия от картата си на водач на опасни товари, описание на класификацията 1 за опасни товари и информация за работодателя си към момента на превоза.

Пред въззивната инстанция санкционираното лице, не се явява, не се представлява. В писмена молба адв. Н. поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и моли решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като се постанови друго, с което да не бъде признато решението на австрийските власти.

Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съставът на Апелативен съд - Варна, след като взе предвид доводите на страните, както и материалите по делото, ревизирайки първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното: жалбата е подадена в срок и е допустима, по същество се явява неоснователна по следните съображения:

От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение на несъдебен орган в Австрия - Bezirkshauptmannschaft Neusiedl am See, рег. № BHND/03/191000101570/19 от 05.05.2020г., връчено на 06.07.2020г. и в сила от 21. 07.2020 г. на жалбоподателя е наложена финансова санкция - в размер на 980 евро, за четири отделни нарушения на Закона за МПС във връзка с правилата на чл. 7 и чл. 8 ал. 1 и ал. 2 от Регламент 561/2006 и по чл. 36 ал. 2 и чл. 34 ал. 7 от Регламент на ЕО 165/2014. От описанието в удостоверението е видно, че нарушенията са били установени На 07.12.2019г., в 09:34 часа в Никелсдорф, А4, отсечка на пътя 65 км, посока Унгария, като жалбоподателят управлявал превозно средство-водач на ремарке, служебна регистрация:OL-04-TT (NL) товарен автомобил, служебна регистрация:

DST07279 (PL), използвано за превоз на товари в пътното движение с допустима обща маса заедно с ремаркето или влекача по-голяма от 3,5 тона.

Отделните нарушения са извършени на 27.11.2019г., 21.11.2019г., 07.12.2019г. за записки от 09.11-18.11.2019г.; и в периода 18.11.2019 – 06.12.2019г.

Съставът на първоинстанционния съд е проявил задълбоченост и прецизност при изследване на обстоятелствата по делото, провел е и писмена консултация с издаващата държава. Обсъдил е възраженията на наказаното лице, но ги е отхвърлил обосновано и в съответствие с правомощията си.

Изяснено е, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 31 от ЗПИИАКОРНФС се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на глоба. От описанието на извършеното от засегнатото лице е видно, че същият е наказан за извършени административни нарушения, свързани с правилата за движение по пътищата, поР. което в случая не се изисква двойна наказуемост съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС. В допълнение, издаденото наказателно разпореждане от 05.05.2020г. съдържа информация за определените по всяко от нарушенията санкции, общо в 2 размер на 980 евро.

Удостоверението съдържа всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР и не са налице факултативните основания за отказ за признаване, посочени в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансова санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България; наложената финансова санкция е не по - малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че производството е било писмено.

Жалбоподателят излага няколко довода в своя защита. На първо място счита, че нарушението е извършено по обективни причини, изключващи виновното му поведение, тъй като не е могъл да спре по свое желание управляваното превозно средство, превозващо боеприпаси под специален екскорт. Изложеното възражение е свързано с основанията за издаване на решението за финансова санкция, но не и процедурата за признаването му в изпълняващата държава. Съгласно чл. 34 ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС те могат да бъдат оспорвани само пред съд на издаващата държава съгласно националното й законодателство, указано на жалбоподателя с разпореждането за насрочване и на настоящото въззивно производство. Българският съд не разполага с правомощието да преразгледа съществото на влезлия в сила чужд акт по силата на обвързаност от принципа на взаимно признаване на съдебни решения в ЕС. От друга страна е видно, че наказателното разпореждане от 05.05.2020г. е свързано с 4 отделни по характер различни нарушения, а не само с това за неспазване режима на почивки. Решението на австрийския несъдебен орган съдържа подробни указания за възможностите и последиците от обжалване.

Твърденията, че лицето не е било уведомено за решението на австрийските власти не намират подкрепа в доказателствата по делото. От приложеното на л. 15 и следв. от първоинстанционното производство наказателно разпореждане е видно, че е било адресирано до същия адрес, на който жалбоподателя е призован и за участие в настоящото производство. От Удостоверението е видно, че актът му е бил връчен на 06.07.2020г., обстоятелство, правилно интерпретирано от ОС Силистра. Видно е, че и в хода на образуваното пред българския съд производство по признаване на решението за налагане на финансова санкция, след като лично е бил уведомен за наложената му санкция и е упълномощил да го представлява адв. Н., Д. М. не е предприел действия по обжалване на решението на австрийските власти 3 по подробно изяснения в разпореждането начин, като предяви възраженията си по същество пред тях, като единствено компетентни да ги разгледат и уважат.

Изложеното мотивира този състав да приеме, че не са налице основания да бъде отказано признаване на представеното решение и изпращането му за изпълнение.

В този смисъл, жалбата се явява неоснователна, а решението на Окръжен съд-Силистра като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 34 ал. 1 вр. 20 ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 66 постановено на 15.03.2023г. по ЧНД № 100/2023г. на Окръжен съд Силистра.

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4