Разпореждане № 6614 от 19.10.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 6614 гр. Благоевград, 19.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210102742 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 във вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: *** представлявано от З.С.Б - изпълнителен директор, срещу длъжника Д. В. Н., ЕГН **********, с адрес ***, за следните суми: - 153, 39 евро /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ - главница за периода от 21.01.2024 година до 21.01.2024 година; - 5, 11 евро /пет евро и единадесет евроцента/ - договорна лихва за периода от 21.01.2024г. до 21.01.2024г.; - 47, 51 евро /четиридесет и седем евро и петдесет и един евроцента/ - мораторна лихва за периода от 22.01.2024г. до 05.10.2026г. по Договор за потребителски кредит №623470/22.12.2023г., вземанията по който са прехвърлени от „Ай Ти Еф Груп“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.05.2023 година и Приложение № 1 от 17.09.2025 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.10.2026г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски. Към заявлението са приложени копие от цитираните договори.

Съдът с Разпореждане е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановения срок кредиторът е уточнил в депозирана молба, че длъжникът по процесния договор за кредит не е извършил плащания.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл.410, ал.2 и ал.3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, 1 когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Видно от приложения договор, на 22.12.2023г. между „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, в качеството на кредитодател и Д. В. Н., като заемател е сключен Договор за потребителски кредит №623470/22.12.2023г. при следните параметри на отпуснатия кредит, съгласно Приложение № 1 към Договора: кредитен продукт - кредит на вноски; сума на кредита - 300 лв.; срок за погасяване – 21.01.2024г.; размер на погасителна вноска с одобрено обезпечение - 340 лв.; размер на погасителна вноска без одобрено обезпечение – 399,10 лв.; брой на погасителните вноски - 1; годишна лихва за ползване на кредита 40,56%; общо дължима сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита - 340 лв.; ГПР - 65%. Видно от изготвения Погасителния план общата дължима сума по кредита е 665,16 лв., която включва: 1) 340 лв. - главница; 2) 10 лв. - лихва; 3) 30 лв. такса; 4) 59,10 лв. - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредита е 21.01.2024г.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 изисква в договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.

В настоящия случай в договора за кредит е посочен ГПР от 65%, който според съда не отговаря на действително прилагания в отношенията между страните. От погасителния план е видно, че всяка погасителна вноска включва и сума за неустойка. Според съда неустойката, по начина, по който е уговорена, по същество представлява скрита договорна лихва и е следвало да бъде калкулирана при изчисляването на ГПР. Съображенията за това са следните:

Според съда уговорената неустойка не обезпечава същинско задължение на кредитополучателя. Начинът, по който задължението за предоставяне на обезпечение е уговорено, цели да постави кредитополучателя в ситуация на невъзможност да го изпълни, с цел начисляване на неустойката и обогатяване на кредитодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл.18 от ЗПК/. Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на 2 чл.33, ал.1 от ЗПК се обезпечават с начисляването на законна лихва за забава.

Посочената клауза в договора следва да се окачестви като неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 от ЗЗП и като нелоялна и заблуждаваща търговска практика.

Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради задължението му да заплати необосновано висока неустойка и поради невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика кредитът му се оскъпява многократно. Очевидно е, че уговорената неустойка се отклоняват от присъщите й функции и цели единствено обогатяването на кредитора.

Ето защо съдът приема, че предвидената неустойка, съобразно начина, по който е договорена, няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява скрита възнаградителна лихва и със същата се цели единствено обогатяването на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза позволява същият да получи сигурно завишено плащане от сумата по кредита, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР. При включването на неустойката, ежемесечно начислявана в погасителните вноски и представляваща скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР то същият ще надвиши допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 и ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, и не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно §1, т.

1 от ДР на ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Формално посоченият в договора размер на ГПР от 65.00% не отговаря на действително приложимия между страните ГПР. Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита - в случая 300 лв., но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Видно от отразеното от заявителя в заявлението е, че длъжникът до настоящия момент не е направил плащания.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че заявлението следва да бъде уважено за претендираната главница в размер на 153, 39 евро, представляваща чистата стойност на отпуснатия кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

3

По отношение на разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът съобразявайки, че заявителят е юридическо лице, което се представлява от юрисконсулт, отчитайки разпоредбата на чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ и като взе предвид размера на задължението, определя възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 25, 56 евро, каквото се претендира със заявлението.

Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 8, 09 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 19, 03 евро.

Водим от горното и на основание чл. 410 и чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: *** представлявано от З.С.Б - изпълнителен директор, срещу длъжника Д. В.

Н., ЕГН **********, с адрес ***, за следните суми:

- 153, 39 евро /сто петдесет и три евро и тридесет и девет евроцента/ - главница за периода от 21.01.2024 година до 21.01.2024 година по Договор за потребителски кредит №623470/22.12.2023г., вземанията по който са прехвърлени от „Ай Ти Еф Груп“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.05.2023 година и Приложение № 1 от 17.09.2025 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 05.10.2026г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски - за платена за държавна такса в размер на 8, 09 евро /осем евро и девет евроцента/ и - юрисконсултско възнаграждение в размер на 19, 03 евро /деветнадесет евро и три евроцента/.